Решение № 1446 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5012/2007 г.

Решение № 1446 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5012/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (2007 г.) С решение № 31 от 9.04.2004 г. по гр. д. № 2087/1997 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 1* от 18.06.2007 г. по гр. д. № 2065/2006 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС с. С. против "С" ЕАД - (в несъстоятелност) за признаване на собствеността и предаване владението на сградите, построени в бившия стопански дворна ТКЗС, представляващи обор - свинарник № 1 и обор - свинарник № 2, обслужваща битова сграда, склад за фуражи и спомагателна постройка, както и за заплащане на обезщетение за ползването им в размер на 101 лв. за периода от 26.05.1994 г. до 26.05.1997 г. Ищците са обжалвали решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответникът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Предявеният ревандикационен иск има за предмет сградите, намиращи се в бившия стопански двор на ТКЗС, като се е твърдяло, че те са построени със средства на стопанството, а след това по решение на АПК през 1972 г. са предадени безвъзмездно към С. комбинат, преобразуван последователно във О. предприятие по хибридно свиневъдство и К. по хибридно свиневъдство и други стопански организации, чийто последен правоприемник е ответникът. Според ищците сградите принадлежат на лицата, имащи право на дял от прекратеното ТКЗС и затова са предявили иск за връщането им, като основават правото на собственост на това, че са построени със средства на ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите и представляваща стопански двор на ТКЗС. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че земята, върху която са построени сградите е била внесена в ТКЗС и следователно ищците не са установили придобиването им по приращение, каквото е поддържаното от тях основание за правото на собственост. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора с уважаване на исковете. По делото не е спорно, че сградите са част от бившия стопански двор на ТКЗС, като от показанията на свидетеля А е установено, че са строени с материали и средства на стопанството и до 1972-73 г. са ползвани от него, а след това са предадени по разпореждане на АПК към М. стопанство по свиневъдство в с. М., към което преминават всички свинеферми в окръга, видно и от представената историческа справка от Д. архив - П. Тези обстоятелства са изложени в исковата молба и определят предмета на спора, а именно че се касае до искане за възстановяване на право на собственост върху имущество на ТКЗС, което е било предадено на други организации, като приложимият закон е чл. 28 ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са и указанията на ВКС в предходното отменително решение, с които въззивният съд не се е съобразил. В чл. 28 ЗСПЗЗ са уредени различни начини на възстановяване на бившето кооперативно имущество в зависимост от това, какво е правното състояние на имуществото към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. След възстановяване на имуществото то подлежи на разпределение между лицата, имащи право на дял по чл. 27 ЗСПЗЗ и това обосновава правния интерес от предявяване на иска. В този смисъл за собствеността на сградите е без значение върху каква земя са построени, тъй като те са самостоятелен обект на собственост и се включват в имуществото на ТКЗС съгласно чл. 48 ППЗСПЗЗ. След като по делото е безспорно установено, че сградите са построени от ТКЗС, следва да се приеме, че те са били включени в имуществото му и по делото следва да се реши само въпросът дали се възстановяват реално. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗСПЗЗ реално възстановяване настъпва когато обектът не е изменил предназначението си. В този случай имуществото се възстановява на собственика /ТКЗС/, който заплаща разликата в стойността, ако има такава. Съгласно чл. 28, ал. 3 ЗСПЗЗ когато имуществото е било предадено на държавна организация и впоследствие е влязло в имуществото на фирми, ТКЗС, респективно правоприемниците му получават дялово участие в тези фирми, като в чл. 48, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е посочено как се определя стойността на това участие. Като се има предвид че имуществото на бившето ТКЗС съществува реално и в същия вид, в който е отнето, което се установява и от приложената скица на имота и заключението на в.л. Ризова, следва да се приеме, че то е възстановено по силата на закона и понастоящем принадлежи на лицата, имащи право на дял от прекратеното ТКЗС с. С. Тъй като по делото не е спорно, че имотът се владее от ответника, което след възстановяването му е без правно основание, са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, както и за присъждане на обезщетение за ползването му в размер на заявената сума от 101 лв., като няма данни този иск да е увеличен по реда на чл. 116 ГПК (отм). По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение