Решение № 1985 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2014 г.

Решение № 1985 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба адв. Огнян Бързаков, в качеството му на процесуален представител на Милко Вълчев Милков, представляващ "Венис комерс" АД, срещу решение № 3828 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 406 по описа за 2013 г. на административния съд - София град, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2141111765 от 14.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ирина Кирова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2141111765 от 14.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период от 1.02.2011 г. до 31.03.2011 г. и по ЗКПО за отчетната 2010 г. по повод подадено искане за прихващане и възстановяване по чл. 129 и сл. от ДОПК. С него на дружеството е определено задължение по ЗКПО в размер на 36 480.95 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 3 606.46 лв., като е определено и задължение за ДДС в размер общо на 538.42 лв. и лихва за забава. По облагането по реда на ЗДДС. Административният орган е отказал прова на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2011 г., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в размер на 14.78 лв. по фактура № 0020218805 от 16.02.2011 г., издадена от "София Франс Ауто" АД, с предмет лизингова вноска за автомобил с ДК № СА 4378 ВН. В съдебното производство е представена тази фактура, предварителен договор за лизинг и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази част на спора, като преценката му е свързана с анализа на приложената разпоредба и установеното чрез представените доказателства и заключението по експертизата. След като се констатира, че автомобилът е заведен като ДМА при жалбоподателя и същият се отдава под наем, то на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит се явява законосъобразно упражнено. Изложението в тази част на спора се налага с оглед съдържанието на касационната жалба, в която се твърди, че при идентична обстановка съдът е приел, че правилно не е признато правото на данъчен кредит по 7 броя фактури, за данъчен период м. 03.2011 г. Това е така, понеже е станало на същото правно основание посочено по-горе - чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, понеже въпреки дадените от него указания с два негови акта - определения от 1.02. и от 27.12.2013 г., не са представени исканите седем фактури. Представени са три броя фактури, издадени през м. 09.2011 г., с предмет вноски по финансов лизинг за м. 02., м. 03. и м. 12.2011 г. Представен е лизингов договор от 30.06.2006 г. и предварителен договор за лизинг относно автомобил с ДК № 3824 ВМ. Прието е, че те не се отнасят до предмета на спора, като поради непредставяне на процесните фактури, предметът на доставките, данъчната основа и начисления ДДС, респ. факта на действителното издаване на същите не се явява доказано. Също така няма данни те да са представени и в хода на ревизията. От ревизионния доклад се установява, че процесният данъчен кредит е по повод платени лизингови вноски и ползвани услуги за ремонт на компютри. Освен непредставянето на фактурите е невъзможно установяването на автомобила, за който се отнасят с оглед завеждането на два такива при ревизираното дружество като ДМА, като не са представени и доказателства за получени услуги по ремонт на компютри. Също така не е налице и плащане по тях, като съобразно изложеното съдът е приел, че следва да се направи преквалификация, поради което основанието за отказване на данъчния кредит е чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - данъчният субект да притежава данъчен документ, в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. Изложеното е във връзка с касационния довод, че съдът не е отчел, че една от фактурите, по която самият той е приел, че правилно е упражнено правото на данъчен кредит (14.28 лв.) е една между посочените 7 броя фактури, както и че по отношение на тях следва да се признае това право, понеже те са със същия предмет - лизингови вноски по отношение на МПС, което впоследствие е придобито и се отдава под наем. Действително между 7 броя посочени фактури, се намира и тази, по която съдът е признал правото на данъчен кредит. Тази фактура е представена и е на стр. 383 от съдебното досие. Останалите фактури не са представени, като същите са индивидуализирани и в ревизионния доклад (стр. 44 от съд. досие), и в ревизионния акт (стр. 31 от съд. досие). Същите се очевидно се отнасят до плащане на авансови вноски по договор за лизинг по повод автомобил, придобит от ревизирания субект и отдаван под наем. В съдебно-счетоводната експертиза на експерта не е поставена задача от жалбоподателя, по чието искане тя е назначена, а и който носи доказателствената тежест за твърдяните от него факти, да се изброят фактурите с посочване на издател, номер, дата и предмет на доставката. Освен това са представени такива, като само посочената е самостоятелна. Останалите 4 броя фактури (стр. 384 и сл. от съд. досие) не съответстват на тези посочени в ревизионния доклад, и ревизионния акт. Правилна е и преквалификацията направена от първоинстанционния съд, което е в съответствие с т. 4 от ТР № 5 от 14.07.2004 г. по дело № ТР-7/2004 г. на ОСС на ВАС. По делото няма представени фактури, по повод на които е упражнено право на данъчен кредит в останалия размер, поради което решението се явява правилно. По облагането по реда на ЗКПО. В хода на ревизията е констатирано, че ревизираното дружество е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като е декларирало приходи и разходи по ОПД и счетоводна загуба в размер на 73 430.94 лв. Ревизиращият орган е осъществил преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока и на увеличение, и на намаляване, като е определено посоченото по-горе допълнително задължение за корпоративен данък за 2010 г., главница и лихва. Осъществено е увеличаване на финансовия резултат със сумата от 56 705.43 лв., съгласно представени месечни финансови отчети от ЕКАФП за обект паркинг "Колодрума". През м. 09.2010 г. чрез ЕКАФП са отчетени приходи от продажби в общ размер от 68 046.52 лв., в справката-декларация по ЗДДС за този данъчен период са отразени приходи от продажби на стойност 16 569.57 лв. и начислен ДДС в размер на 3 313.93 лв. Посочената сума от 68 046.52 лв. не е включена както в справката-декларация за посочения период, така и в ГДД. Прието е, че на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС в тази сума се включва и ДДС, поради което финансовият резултат е увеличен със сумата от 56 705.43 лв. В съдебното производство чрез изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че са извършени плащания в брой, отчетени чрез ЕКАФП през м. 09.2010 г. с данъчна основа 54 829.22 лв., начислен ДДС в размер на 10 965.84 лв. Издадени са от жалбоподателя за извършени продажби на стоки и услуги към СНЦ "Колоездачен клуб Бургас". Фактурите са включени в дневника за продажби и СД, но за съответния период, като данъчната основа е осчетоводена по кредита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" или по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Първоинстанционният съд е направил преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част. Обжалваното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че посочените фактури са издадени през 2009 г., но към тях не са представени фискални бонове, за да се направи извод, че са отчетени чрез ЕКАФП. Не са представени и доказателства за действително плащане по тях. В развилото се производство от представения съкратен отчет на фискална памет за посочения обект и за процесния период м. 09.2010 г. е видно, че са извършени приходи. Същите не са включени в счетоводните регистри по повод облагането по ЗДДС, както и във годишния финансов отчет. Поради това правилно е преобразуван финансовия резултат на ревизирани субект с посочената сума, представляваща неотчетени приходи по съответния счетоводен ред. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение