Решение № 12700 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2010 г.

Решение № 12700 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на "Варненски инвестиционен посредник (ВИП 7)" АД, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Петко Каравелов" № 2, срещу решение № 552-ИП от 20.08.2010 г. на Комисията за финансов надзор.

С оспорваното решение Комисията за финансов надзор отнела издадения с решение № 159-ИП от 1.03.2006 г. лиценз на жалбоподателя за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Твърди, че Комисията нарушила разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК като не осигурила на жалбоподателя възможност да изрази становище по събраните доказателства и не му дала възможност да направи искания и възражения. Писмото, с което Комисията уведомила дружеството за образуваното производство и му дала възможност да ангажира доказателства, било получено на 16.08.2010 г. Седемдневният срок за възражения и обяснения изтекъл на 23.08.2010 г., а органът се произнесъл на 20.08.2010 г. Счита, че не е налице която и да е от хипотезите на чл. 34, ал. 4 АПК. Твърди, че е нарушен и чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК, тъй като не бил уведомен за удължаване на срока за произнасяне. Сочи, че шест от твърдяните нарушения са всъщност едно и също нарушение на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35 от 17.10.2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници (Наредба № 35), за което неправомерно е санкциониран шест пъти. В подкрепа на това сочи, че нарушенията са идентични - нарушено съотношение на паричните средства по разплащателните сметки към общите активи, като наред с това са установени едновременно, при една и съща проверка. Поради това твърди, че за едно и също нещо е наказан шест пъти. Наред с това за същото му е наложена и принудителна административна мярка. Счита, че този подход на Комисията води до изкуствена системност на деянията. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Красимир Гюров.

Ответникът по жалбата - Комисията за финансов надзор, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че уведомителните писма до дружеството са изпратени на адреса, в т. ч. и телефон, посочен от жалбоподателя, за контакт. Сочи, че при установени шест самостоятелни нарушения на Наредба № 35 и нарушение на чл. 127, ал. 5 във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ) са налице основанията по чл. 20, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 4 ЗПФИ за отнемане на лиценза. Моли съда да остави в сила оспорения акт.

Върховният административен съд счита жалбата на "Варненски инвестиционен посредник (ВИП 7)" АД за допустима - подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съдът счита, че жалбата е подадена и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Този извод е обоснован от липсата по делото на доказателства за надлежно устно уведомяване на жалбоподателя за съдържанието на акта или за връчване на съобщение чрез електронна поща или факс по смисъла на чл. 61, ал. 2 АПК. По делото е приложено - л. 114, копие от факсово съобщение с дата 23.08.2010 г. за изпращане от факс + 35928294329 до факс 052/333777 с адресат - жалбоподателя, на копие от оспорената заповед. Налице е потвърждение от същата дата за получено факсово съобщение от пет страници съдържащо решение № 552-ИП от 20.08.2010 г. на Комисията за финансов надзор. Изчислявайки от тази дата срока по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 6.09.2010 г. - вторник, присъствен ден. По делото няма доказателства жалбата да е подадена по пощата. Положеният входящ номер на жалбата е от 7.09.2010 г. Въпросът е, че факсов номер 052/333777, на който е изпратено съобщението, не фигурира в търговския регистър като номер за комуникация по седалище и адрес на управление на жалбоподателя. От приложените по делото справки от търговския регистър, а и от извършена служебно справка в него от съда, е видно, че посоченият от дружеството телефон и факс са с номер 052/631020 като от датата на вписване - 12.05.2008 г., не са променяни. По делото няма доказателства факсов номер 052/333777 да е посочен от жалбоподателя като номер за осъществяване на комуникация с административния орган. Безспорно, с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК, съобщаването на адресата може да се извърши и чрез факс, но само ако страната е посочила такъв. С оглед на факта, че по делото няма доказателства, удостоверяващи че факсов номер 052/333777 е посочен от жалбоподателя като номер за комуникация с органа не може да се приеме, че уведомяването чрез факс 052/333777 на дата 23.08.2010 г. е надлежно. Съобщението за издаден административен акт е юридически факт, който определя началния момент на възникване на субективното право на жалба. Неговото изключително значение за пораждането и упражняването на субективното право обуславя и строгостта на правилата, свързани с удостоверяването му. При наличните по делото доказателства съдът счита, че срокът по чл. 149, ал. 1 АПК за жалбоподателя не е започнал да тече от 23.08.2010 г., поради което оспорването е в срок и е допустимо.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. Жалбоподателят притежава лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на територията на страната - решение № 159-ИП от 1.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор, и е вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) под № РГ-03-169.

1. При извършена на дружеството проверка за 2009 г. били установени нарушения на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35, редакция към процесния период, както следва: на 18.05.2009 г. съотношението между паричните средства по разплащателните сметки към общите активи било в размер на 0,544 %; на 3.06.2009 г. - 0,3908 %; на 26.06.2009 г. - 0,8278 %; на 4.09.2009 г. - 0,190 %; на 13.10.2009 г. - 0,17 % и на 14.10.2009 г. - 0,17 %. За всяко от констатираните нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който издадено наказателно постановление. Наказателните постановления - № Р-10-103 от 26.04.2010 г.; № Р-10-81 от 13.04.2010 г.; № Р-10-102 от 26.04.2010 г.; № Р-10-95 от 19.04.2010 г.; № Р-10-82 от 13.04.2010 г. и № Р-10-94 от 19.04.2010 г. не бил обжалвани и влезли в сила.

1. Установено било, с акт за установяване на административно нарушение, сключване на 12.01.2009 г. на договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти в нарушение на чл. 27, изречение първо във вр. с чл. 25, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници. За нарушението било издадено наказателно постановление № Р-10-243 от 11.11.2009 г., което не било обжалвано и влязло в сила.

1. Във връзка с установените нарушения на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35 на жалбоподателя, с решение № 1024-ИП от 16.12.2009 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, била наложена принудителна административна мярка - привеждане на паричните средства в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35 в тридневен срок и в еднодневен срок след изтичане на тридневния срок представяне в Комисията на доказателства за изпълнение на мярката. В дадения срок в Комисията не били представени доказателства за изпълнение на мярката. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 5 във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ) бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление № Р-10-114 от 5.05.2010 г., което не било обжалвано и влязло в сила. Представените в Комисията периодични отчети, включително и към 30.06.2010 г., удостоверяват, че жалбоподателят продължавал да не изпълнява задължението си по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35.

1. Въз основа на така установената фактическа обстановка Комисията за финансов надзор приела, че са налице основания за откриване на производство за отнемане на лиценза на жалбоподателя и с решение по протокол № 38 от 4.08.2010 г. открила административното производство.

1. За образуваното производство за отнемане на лиценза Комисията уведомила, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, жалбоподателя и му дала, на основание чл. 35 АПК, седемдневен срок за обяснения и възражения. Съобщение за образуваното производство, изх. № РГ-03-169-13 от 12.08.2010 г., било изпратено на жалбоподателя по факс 052/602817 на 12.08.2010 г., от която дата е и потвърждението за получаване. По делото е приложено и копие от съобщението до жалбоподателя на което ръкописно е вписано "получено на 16.08.2010 г., вх. № 45/16.08.2010 г.". Получаването на дата 16.08.2010 г. не е удостоверено с документ, но жалбоподателят не го оспорва.

1. На свое заседание от 18.08.2010 г. Комисията за финансов надзор взела решение, че поради неизтекъл срок за отговор на жалбоподателя, ще се произнесе на 20.08.2010 г., за което уведомила жалбоподателя чрез съобщение № РГ-03-169-14, л. 105. Съобщението било изпратено на жалбоподателя чрез факс 052/602817. По делото е приложено и копие от съобщението на което ръкописно е вписано "получено на 23.08.2010 г., вх. № 46/23.08.2010 г.". Получаването на дата 23.08.2010 г. не е удостоверено с документ, но жалбоподателят не го оспорва.

1. На проведено на 20.08.2010 г. заседание Комисията за финансов надзор взела решение № 552-ИП, с което на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 4 ЗПФИ отнела лиценза на жалбоподателя.

1. В хода на съдебното производство от ответника по жалбата бе представено удостоверение № С-28037 от 8.09.2011 г., издадено от директора на дирекция "Сигурност" на "Българска телекомуникационна компания" АД, от което е видно, че телефонен номер 052/602817 бил собственост на Данаил Недков Недков до 6.07.2011 г., когато бил закрит. Титуляр на телефонен пост 052/631020 към 1.01.2010 г. бил жалбоподателят, но услугата била закрита на 1.05.2010 г. Към дата 12.08.2010 г. титуляр на телефонния пост била Даниела Николаева Николова. Жалбоподателят бил титуляр и на телефонен пост 052/614765, който също бил закрит на 1.05.2010 г.

1. Ответникът представи негови писма - 2 броя, с еднакъв изх. № РГ-03-169-15 от 22.11.2010 г., но с различно съдържание, адресирани до жалбоподателя и изпратени му по факса на номер 052/602817, чрез които е осъществена комуникация с него, както и писмо на жалбоподателя до Комисията, негов изх. № 17 от 26.11.2010 г., изпратено от същия факс 052/602817.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на "Варненски инвестиционен посредник (ВИП - 7)" АД за неоснователна по следните съображения:

По твърденията за нарушение на материалния закон:

1. Обществената значимост на дейността, извършвана от инвестиционния посредник, обусловена от характера и възможността за въздействие на обществените отношения, които засяга, са наложили въвеждането на разрешителен режим за нейното упражняване. Това означава наличие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на извършването й и липса на визираните в закона отрицателни предпоставки, водещи до погасяване правото същата да се упражнява. Законодателят е определил, че правопогасяващи за извършване на дейността факти са неизпълнение на наложена принудителна административна мярка, както и наличие на системни нарушения на Закона за пазарите на финансовите инструменти и актовете по неговото прилагане - чл. 20, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 4 ЗПФИ. Следователно установяването на който и да е от тези два факта сам по себе си води до отнемане на лиценза за извършване на дейността.

1. По отношение на жалбоподателя и двата правопогасяващи юридически факта са налице.

1. От доказателствата по делото е безспорно, че на дружеството са съставени и влезли в сила шест наказателни постановления за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35, редакция към процесния период - неспазено съотношение между паричните средства по разплащателните сметки към общите активи на посредника - виж т. 2 по-горе. Доводите на жалбоподателя, че тези наказателни постановления са всъщност за едно и също нарушение, за което е наказан шест пъти, са неотносими към законосъобразността на оспореното решение. Тези доводи той е могъл да направи в производството по обжалване на наказателните постановления. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят не се възползвал от това свое субективно право, наказателните постановления са влезли в сила и този факт не се оспорва от него. С оглед на това факта на извършване на нарушенията е установен по задължителен за всички, включително за административния орган и за съда в настоящото производство, начин. Наредба № 35 е акт по приложението на Закона за пазарите на финансовите инструменти съгласно чл. 1 от нея, а шестте нарушения са осъществени в срок до една година, с което отговарят на даденото в § 1, т. 40 ЗПФИ тълкуване на понятието системно нарушение.

1. Следователно от доказателствата по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорваното решение са налице юридическите факти осъществяващи фактическия състав на чл. 20, ал. 2, т. 4 ЗПФИ - жалбоподателят извършил системни нарушения на акт по прилагането на Закона за пазарите на финансовите инструменти. Като установил фактите, визирани в хипотезата на правната норма, административният орган правилно приложил правните последици, визирани в нейната диспозиция - отнемане на лиценза на жалбоподателя.

1. Освен на това правно основание лицензът на инвестиционния посредник е отнет и на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗПФИ. От доказателствата по делото е безспорно, че с решение № 1024-ИП от 16.12.2009 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка. Мярката изисква в тридневен срок привеждане на паричните средства в съответствие с изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35 и в еднодневен срок уведомяване на Комисията за финансов надзор. Страните по делото не спорят, че решението е влязло в сила, а визираните в нея задължения не са изпълнени от жалбоподателя. За това е съставен акт и издадено наказателно постановление, което страните също не спорят, че е влязло в сила. Неотносими към законосъобразността на оспореното в настоящото съдебно производство решение са твърденията на жалбоподателя за налагане на административно наказание и принудителна мярка за едно и също деяние. Тези доводи той е могъл да изложи в производството по оспорване на наложената принудителна мярка, но видно от доказателствата по делото, е преценил да не се възползва от правото си на оспорване на този административен акт. Без да се навлиза в същността на доводите на жалбоподателя, с оглед на изложената тяхна неотносимост към предмета на настоящия спор, следва само да се посочи, че наказателните постановления са издадени за извършени административни нарушения, докато принудителната мярка е наложена за отстраняване на вредните последици от тези правонарушения, т. е. актовете имат различен предмет. Следователно към датата на издаване на оспореното решение е налице визираният в чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗПФИ правопогасяващ правото на упражняване на разрешената дейност като инвестиционен посредник юридически факт. С оглед на това административният орган правилно приложил материалния закон като постановил отнемане на лиценза.

1. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Административният орган правилно установил релевантните юридически факти, субсумирал ги към вярната правна норма и постановил визираното в диспозицията й отнемане на лиценза.

По твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

1. Няма спор, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Няма спор също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат.

1. Жалбоподателят твърди, че в хода на производство органът допуснал съществени нарушения на административнопроизводствени правила, регламентиращи сроковете на производството - чл. 34, ал. 3 и чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК. За да се установи основателността на това твърдение е необходимо първо, да се установи налице ли е нарушение на тези норми, и второ, ако е налице нарушение, то в конкретния случай как се е отразило на прилагането на материалноправните норми осигуряващи материалната законосъобразност на акта и на правото на защита на жалбоподателя.

По твърдението за нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК:

1. Преди всичко следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва факта на уведомяването му за образуваното производство от административния орган и на предоставянето му на всички доказателства по преписката. Изрично декларира, че получил писмо, изх. № РГ-03-169-13 от 12.08.2010 г. на Комисията за финансов надзор, с което е уведомен за решението за откриване на производство по отнемане на лиценза и в което подробно са изложени фактите, обосноваващи това решение. Спорът по делото е единствено досежно датата на получаване на това уведомление и с оглед на това спазването на седемдневния срок за изразяване на становище. Жалбоподателят твърди, че уведомителното писмо е получено на 16.08.2010 г., докато органът приема, че писмото е получено по факса от жалбоподателя на 12.08.2010г, а допълнително е изпратено и по пощата. Именно второто уведомление - по пощата, е получено на 16.08.2010 г.

1. От доказателствата по делото е видно, че в търговския регистър жалбоподателят е посочил като седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Петко Каравелов" № 2, телефон 052/631020, факс 052/631020. Този адрес не е променян от 12.05.2008 г. до датата на приключване на устните състезания. От приложената по делото справка от "Българска телекомуникационна компания" АД е видно, че от 1.05.2010 г. предоставяната на жалбоподателя услуга е преустановена и титуляр на телефонния пост с номер 052/631020 е физическото лице Даниела Николаева Николова. Сам по себе си този факт е ирелевантен за адреса, в частност телефонния номер, чрез който се извършва комуникацията с дружеството. Кому принадлежи посочения от юридическото лице телефонен номер за комуникация има значение единствено за оператора на обществена телефонна услуга и за отношенията между титуляра на телефонния пост и жалбоподателя. При непроменен в търговския регистър адрес на управление и при липса по делото на доказателства, че жалбоподателят изрично посочил на административния орган друг/и адреси за комуникация, то комуникацията е следвало да се осъществява чрез посочените телефон и факс.

1. Комисията изпратила уведомлението за образуваното административно производство на факс 052/602817. От справката на телефонния оператор е видно, че титуляр на този телефонен пост е Данаил Недков Недков. При липса по делото на доказателства, че жалбоподателят посочил на административния орган този телефонен номер за комуникация, както и при непосочването на този номер в търговския регистър, няма основание да се приеме, че изпращането чрез този факс на съобщението за започналото административно производство е произвело исканото от закона действие.

1. Няма спор, че за уведомяването на страната за започналото административно производство органът може да използва всички допустими начини и средства, които не са забранени от закона. Следователно само по себе си, още повече в контекста на краткия срок за произнасяне по чл. 57, ал. 1 АПК, уведомяването по факса е допустимо. Въпросът е, че то следва да става на факс, който е вписан в търговския регистър или който страната е посочила на органа за комуникация или за който органът има надлежни доказателства, че принадлежи, на страната, респективно се ползва от нея. Представените по делото от ответника доказателства за получена и изпратена чрез факс 052/602817 от жалбоподателя кореспонденция не могат да докажат надлежно, че към датата на изпращане на уведомлението - 12.08.2010 г., чрез този факс - 052/602817, е осъществена комуникация с дружеството, тъй като са с дата 22 и 26.11.2010 г., т. е. след издаването на оспореното решение - 20.08.2010 г.

1. Видно от изложеното, с оглед на доказателствата по делото, не може да се направи обоснован извод, че изпращането на уведомлението за започналото административно производство и предоставянето на седемдневен срок за становище чрез факс 052/602817 е произвело исканото от закона действие. Такова е произвело полученото на 16.08.2010 г. съобщение. С оглед на това и при отчитане на факта, че органът се произнесъл на 20.08.2010 г. е безспорно, че даденият на жалбоподателя седемдневен срок за становище не е спазен, т. е. налице е нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК. Въпросът е съществено ли е това нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

1. Нормата на чл. 34, ал. 3 АПК от една страна, гарантира възможността за защита на страната в административното производство чрез изискването органът да й осигури възможност за становище, а от друга, обезпечава бързината на производството, чрез изричното посочване, че срокът не може да бъде по-дълъг от седем дни. В случая органът предоставил възможност на страната да вземе становище, но не спазил определения от самия него срок като се произнесъл на четвъртия, а не след седмия ден. Безспорно срокът, определен от административния орган за упражняване на съответното субективно право е съществен факт за възможността субективното право да бъде ефективно упражнено. В конкретния случай неспазването му не се е отразило върху правото на защита на жалбоподателя и върху материалната законосъобразност на акта.

1. Видно от доказателствата по делото, в дадения му седемдневен срок, считан от 16.08.2010 г., жалбоподателят не се възползвал реално от предоставената му възможност да вземе становище по доказателствата - не сезирал органа с какъвто и да било акт до 23.08.2010 г. включително. Жалбоподателят не би могъл да твърди, че получил на 23.08.2010 г. изпратено му на факс 052/333777 съобщение за взетото решение № 552-ИП от 20.08.2010 г., т. е. преди изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 АПК, и поради това не упражнил правото си на становище, тъй като това би означавало жалбата му срещу решението да е просрочена. (Както бе посочено по-горе жалбата е подадена на 7.09.2010 г., по делото няма доказателства факс 052/333777 да е вписан в търговския регистър, нито да е посочен на органа от жалбоподателя за комуникация, поради което съдът счита връчването чрез този факс за нередовно и жалбата за допустима.) Следователно до изтичането на дадения му от административния орган срок жалбоподателят не упражнил правото си да вземе становище по доказателствата. Ако той беше упражнил това свое право и предоставил становище в рамките на дадения му срок, органът би могъл, ако актът не е съобщен на жалбоподателя, да го преразгледа, а ако е съобщен - този факт би бил ценен в контекста на останалите доказателства по делото релевантни за законосъобразността на акта. В случая жалбоподателят преценил, че въобще няма да упражни субективното си право, а твърди, че това съществено нарушило правата му. Основен принцип в правото е, че страните упражняват добросъвестно и в съответствие с добрите нрави предоставените им права - чл. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

1. Видно от изложеното в конкретния случай допуснатото от административния орган нарушение не е съществено, тъй като целта на нарушената процесуална норма - да даде възможност на страната да вземе становище по доказателствата в дадения й седемдневен срок, фактически е осъществена. Жалбоподателят е имал фактическата възможност да предостави становището си - за него до 23.08.2010 г. включително, актът не е бил издаден, тъй като не му е бил надлежно съобщен, и той е могъл, ако прецени, да вземе становище по доказателствата. В действителност неупражняването на правото в дадения седемдневен срок не е в резултат на предварителното произнасяне на органа, а в резултат на собствена преценка на жалбоподателя да не го упражни.

По твърдението за нарушение на чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК:

1. Жалбоподателят твърди, че органът нарушил чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК, тъй като не го уведомил незабавно за удължаване на срока за произнасяне. Безспорно е, че административният орган, чийто акт се оспорва, е колективен. Безспорно е, че първото заседание на органа, след решението за откриване на административното производство от 4.08.2010 г. е проведено на 18.08.2010 г. видно от приложените по делото дневен ред и препис извлечение от протокол № 40 от заседанието на Комисията, л. 103 и 104. Безспорно е също, че на това заседание въпросът за отнемане на лиценза на жалбоподателя е отложен поради неизтекъл срок по чл. 34, ал. 3 АПК - органът отложил разглеждането, тъй като считано от 12.08.2010 г. даденият на жалбоподателя седемдневен срок за становище не бил изтекъл. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК органът е следвало да уведоми жалбоподателя за удължаването на срока за произнасяне.

1. От доказателствата по делото е видно, че органът изпратил уведомление на жалбоподателя за удължаването на срока за произнасяне като посочил датата на постановяване на решението. Уведомлението е изпратено чрез факс 052/602817 и на адреса на дружеството. На адреса съобщението е получено на 23.08.2010 г. С оглед на изложеното по-горе в т. 21 и 22 досежно правното действие на уведомлението, изпратено на факс 052/602817, съдът приема, че органът действително нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК, тъй като не уведомил незабавно жалбоподателя за удължаването на срока за произнасяне. Но това нарушение не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

1. Нарушената разпоредба има за цел да обезпечи от една страна, бързина на административното производство, а от друга, да информира адресата на акта за датата на произнасяне на органа като по този начин го улесни при упражняване на правото му на оспорване. В случая целите на процесуалната норма са постигнати макар и при допуснатото от органа нарушение. Административното производство е приключило само два дена след срока по чл. 57, ал. 1 АПК, а жалбоподателят не е затруднен в упражняването на субективното си право на жалба, видно от настоящото производство. Впрочем упражняването на правото му на оспорване е гарантирано от задължението на органа да съобщи на страните за приключване на производството - чл. 61 АПК, както и от специалните правила за оспорване на мълчаливия отказ - чл. 149, ал. 2 АПК. Точно констатираното от съда нарушение на нормата на чл. 61, ал. 2 АПК в случая осигурява правото на оспорване на жалбоподателя и допустимостта на настоящото производство.

Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. В хода на административното производство Комисията за финансов надзор допуснала нарушение на чл. 34, ал. 3 и чл. 57, ал. 8 във вр. с ал. 6 АПК, но тези нарушения в конкретния случай не са съществени. Те не са повлияли, нито са могли да повлияят на съдържанието на акта, нито са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Органът правилно установил релевантните факти, приложил към тях верните материалноправни разпоредби и при условията на обвързана компетентност постановил предвидените в диспозициите им правни последици - отнемане на лиценза на жалбоподателя.

При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за пазарите на финансовите инструменти, поради което оспорването на "Варненски инвестиционен посредник (ВИП 7)" АД като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода от оспорването съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по делото не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,