Решение № 1812 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2009 г.

Решение № 1812 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби от Екоел-6 ООД, ЕИК 131357827, със седалище гр. София, ул. "Алабин" № 27, ет. 3 и Директора на РИОСВ - София против Решението от 12.12.2008 г. постановено по адм. д. № 01129 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав. По съображения за недоказан в производството пряк интерес от обжалване на административния акт като абсолютна положителна процесуална предпоставка за осъществяване на съдебен контрол, търговското дружество настоява на недопустимост на жалбите и проведеното съдебно производство и претендира отмяна на решението и прекратяване на делото. В евентуалност са развити доводи за неправилност на решението и е предявено искане за отмяната му и отхвърляне на жалбите против Решение № 12-ДО-585-00 от 23.11.2005 г. на Директора на РИОСВ - София за разрешаване на дейности по предварително третиране, временно съхранение и транспортиране на отпадъци, издадено в полза на "ЕКОЕЛ - 6" ООД. В жалбата на Директора на РИОСВ - София са развити съображения за недопустимост на решението в частта, с която е обсъждана Заповед № РД-09-501061 от 20.10.2005 г. на Главния архитект на София, с която е одобрен план за застрояване на имот № 001001" площадка за балиране на твърди битови отпадъци" м. Чучулица, с. Требич, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, с искане за отмяната му отхвърляне на жалбите против издаденото от него решение. Ответниците Снежина Цанкова Цветанова и Радосвета Трендафилова Кръстанова - Канева чрез процесуалния си представител оспорват жалбите. Останалите ответници Екосдружение "Връбница - Надежда", Боряна Димитрова Митева и Марин Янков Маринов не са изразили становища по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалби от "Екосдружение - Връбница Надежда", с председател Веселин Димитров и физическите лица Снежина Цанкова Цветанова, Боряна Димитрова Митева, Марин Янков Маринов и Радосвета Трендафилова Кръстанова - Канева против Решение № 12-ДО-585-00 от 23.11.2005 г. на Директора на РИОСВ - София, с което на "ЕКОЕЛ - 6" ООД е разрешено за срок от 23.11.2005 г. до 23.11.2008 г. да извършва дейности по Предварително третиране, Временно съхраняване и Транспортиране на отпадъци на обект - площадка с местонахождение поземлен имот № 001001 по плана за земеразделяне на кв. "Требич", местност "Чучулица", съгласно акт за частна общинска собственост № 1323 от 12.09.2005 г. Разрешението е издадено на основание чл. 42, ал. 1 , във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. Първоинстанционният съд е обсъдил и приел за неоснователни възраженията за недоказан правен интерес от обжалване на административния акт предвид местоживеенето на физическите лица жалбоподатели в района на процесната площадка и целите на сдружението, пряко свързани с опазване на околната среда. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 35 от ЗАП (отм.) правен интерес от оспорването на акта е признат на засегнатите граждани и организации. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите определя като приложими по отношение на управлението на отпадъците двата закона - Закона за опазване на околната среда и водите и Закона за управление на отпадъците. В ЗУО и Наредба № 7/24.08.2004 г., издадена от министъра на околната и среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването, в изпълнение на законовата делегация по чл. 13 от ЗУО, не се съдържа дефиниция на понятието "засегната общественост", в полза на която е признат правен интерес от обжалване на административните актове, засягащи правото на здравословна околна среда, поради което следва да намери приложение даденото определение с нормата на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Според текста на същата "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Жалбоподателите, физически лица, както и сдружението, с оглед целите и предмета, за които е учредено, установени от приложеното удостоверение за актуално състояние, представляват "засегната общественост" по смисъла на посочената разпоредба на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС в производството по чл. 6 от Наредба 7/2004 г. по отреждане на площадка за третиране на отпадъци. Предвид твърденията в жалбите срещу административния акт за допуснати съществени нарушения на чл. 4, 5 и 6 от Наредба № 7/2004, като не е изготвена Оценка на въздействието на околната среда или решение да не се извършва ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда, които не са представени съобразно изискването на т. 7 на ал. 1 на чл. 39 от Закона за управление на отпадъците и в производството по издаване на процесния акт, настоящият съдебен състав намира обоснован правния интерес от обжалването. Законосъобразни се явяват и изводите в обжалваното решение за допустимост на жалбите. Обосновано с оглед събраните доказателства и при точно приложение на императивната разпоредба на чл. 39 от Закона за управление на отпадъците първоинстанционният съд приема, че решението на директора на РИОСВ е постановено в нарушение на т. 7 на чл. 39 от ЗУО, изискваща в производството по издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 37 и сл. от ЗУО към заявлението да бъде представено решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда. В заявлението липсва посочване на исканото решение. В административното и съдебно производства не се твърди и не са ангажирани доказателства за представянето му и съобразяването на подобно решение от административния орган. Представените от "Екоел-6" ООД доказателства, установяващи предприети действия по извършване на замервания на компонентите на околната среда, протоколите за анализ на качеството на атмосферния въздух в района на площадката, за здравно - екологичната експертиза на почви, съставени след издаване на процесното решение не могат да заместят предвидения в т. 7 на чл. 39 от ЗУО акт и правилно са приети от съда като неотносими към преценката му за законосъобразност. По делото и в двете инстанции няма твърдения, не са представени и доказателства за наличие на преценка за необходимостта от изработване на екологична оценка по б."а" на т. 1 от ал. 1 на чл. 6, респ. на становище по екологична оценка на предварителния проект на ПУП по б. "а", т. 2 на чл. 6 от Наредба № 7/2004 г. Неизпълнението на изискването на т. 7 на чл. 39 от ЗУО представлява съществено нарушение на производството по издаване на оспореното решение и основание за неговата отмяна. Основателни са доводите в касационната жалба на директора на РИОСВ - София за недопустимо обсъждане и преценка от първоинстанционния съд на Заповед № РД-09-50-1061 от 20.10.2005 г. на главния архитект на София, с която е одобрен план за застрояването на имот № 001001" площадка за балиране на твърди битови отпадъци" м. Чучулица, кв. Требич. Като административен акт, ползващ се с правно значение и последици той подлежи на самостоятелен съдебен контрол. До отмяната му по предвидения в закона ред той обвързва както административния орган, така и съда, които са длъжни да се съобразят с него. В производството по обжалване на процесното решение административният съд, както и касационната инстанция не са компетентни да се произнасят по неговата законосъобразност по реда на косвения съдебен контрол. Неотносими към спора са и събраните и обсъдени от съда доказателства за местоположението на площадката и отстоянията й до обекти, подлежащи на здравна защита, предмет на преценка в производството по одобряване на ПУП по Наредба № 7/2004 г /чл. 5, т. 7, вр. чл. 4/. Недопустима е и преценката за необходимост от промяна на предназначението на земята, която следва да бъде извършена в друго производство. Основателни са и доводите за неправилност на изводите на първоинстанционния съд при определянето на вида на площадката като "депо за отпадъци". Преценката на доказателствата при съпоставянето на съдържанието на легалните дефиниции на "депо за отпадъци" в т. 3, "площадка за третиране на отпадъци" по т. 9 и "предварително третиране" по т. 10 от Допълнителната разпоредба на Наредба 7/2004 г. налага извод, че предмет на решението е дейност по предварително третиране, която е различна от дейността, извършвана в депата за отпадъци. Необоснованият извод в обжалваното решение при квалифицирането на вида дейност е довел до незаконосъобразния извод за приложението на чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда, предвиждащ задължително извършване на оценка на въздействие на околната среда. Независимо от констатираните от касационния състав несъобразености със закона, предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс