Решение № 1660 от 15.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инициативен комитет Да спасим Община Септември и от Н. Баташки, Г. Бошева и Н. Димитрова, в качеството им на физически лица срещу решение 755 от 25.10.2021г., постановено по адм. д. 55 по описа за 2020г. на Административен съд Пазарджик, с което са оставени без разглеждане жалбите на ИКДа спасим община Септември и на Н. Баташки против Решение ПК-15-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарджик като недопустими. А жалбите на Г. Бошева и Н. Димитрова и Варварски минерални бани ЕООД с [ЕИК] против Решение ПК-15-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарджик, с искане същото да бъде обявено за нищожно, са отхвърлени като неоснователни. Оспорвайки решението в тази част, жалбоподателите сочат, че са засегната общественост по см. на чл.2, пар.5 и пар.4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. От своя страна физическото лице Баташки имало правен интерес от подаване на жалбата, предвид наличие на ограничени вещни права върху имоти в община Септември. По отношение неоснователност на претенцията за нищожност на оспорения административен акт, жалбоподателите излагат съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против Решение ПК-15-ПР/2019 г. на Директора на РИОСВ Пазарджик, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение нови сондажи за минерална вода , съоръжения, санитарно-охранителна зона и водопровод за минерална вода от с.Варвара до гр.Септември, общ.Септември, обл.Пазарджик, т.к. няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Ответникът Община Септември чрез процесуалния си представител юрисконсулт е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответникът РИОСВ Пазарджик не представя писмен отговор и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Жалбата в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите на ИКДа спасим община Септември и на Н. Баташки е с характер на частна жалба срещу определение на съда. По приетата от съда недопустимост на жалбите на ИКДа спасим община Септември и на Н. Баташки, съдът приел две основание за недопустимост на тези две жалби-поради пропуснат срок за обжалване и поради липса на провосубектност на ИК. Съдът основава правния си извод на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно която заинтересовани от оспорването на акта, освен адресата, са и гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси се засягат от него., както и на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, съгласно която "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнатюи, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Съдът не е приел тезата в жалбата, че Инициативен комитет Да спасим община Септември е неформално, неправителствено сдружение с нестопанска цел по смисъла на чл.43 от КРБ, създадено с цел изграждане на ефективна система за граждански контрол по спазване на българското и европейско законодателство. Изложени са правни изводи, че ИК не отговаря на изискванията за сдружаване с определена цел, макар и неформално, като подобна цел не била посочена в адвокатското пълномощно и договора за правна защита и съдействие, на основание на които се твърди да е сформирано. Жалбата на Н. Баташки е оставена без разглеждане поради недопустимост вследствие пропуснат срок за обжалване на акта, както и на липса на данни за наличие на правен интерес от оспорване на акта. Пред първоинстанционния съд не са били представени доказателства от лицето, че притежава имот или пък да има някакъв друг интерес от обжалване на решението и има нарушени права в съответните засегнати региони Община Септември Варварски минерални бани, с.Варвара и с.Ветрен дол. По отношение жалбата на Варварски минерални бани ЕООД, съдът е приел, че е подадена 13.12.2019г., но е просрочена поради изтичане на 14-дневния срок за обжалване на 12.04.2019г.Въпреки това тя е приета за разглеждане, с оглед твърдението за нищожност на оспореното Решение ПК-15-ПР/2019г. на Директора на РИОСВ Пазарджик и правен интерес от оспорването, установен с определение 5162/29.04.2020г. по АД 3187/2020г. на ВАС. По жалбите на Г. Бошева и Н. Димитрова, съдът е приел правен интерес, същите са подадени след изтичане на 14-дневения преклузивен срок, но с оглед твърдения за нищожност на решението на Директора на РИОСВ-Пазарджик, ги е приел за разглеждане по делото. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: По частната жалба: Правилни и законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд относно липсата на правен интерес установен по отношение на Н. Баташки като страна в процеса да обжалва решението на Директора на РИОСВ-Пазарджик. Пред Административен съд Пазарджик не са представени доказателства за право на собственост или други ограничени вещни права, които лицето притежава в засегнатите от административния акт територии- Община Септември Варварски минерални бани, с.Варвара и с.Ветрен дол. Представеният едва в касационното производство и приет като доказателство нотариален акт от 2017г. за покупко продажба на недвижими имоти на територията на Община Септември, върху които лицето е запазило пожизнено право на собственост, не е ново доказателство, то е съществувало в правния мир в хода на първоинстанционното производство, но не е било представено от жалбоподателя Баташки за установяване процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, а именно правния интерес. Пред касационния съд има забрана за установяване на факти с доказателства представени едва в касационното производство, след като страната е разполагала с него и в хода на производството пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.220 АПК Върховният административен съд не може да прави нови фактически установявания, поради което настоящият съд не може да провери за първи път в това производство твърдението за правен интерес на Баташки, предвид представеното доказателство-нотариален акт. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. "Орхуска конвенция"), която в чл. 2, § 5 определя понятието "засегната общественост", а именно обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес, като в това число се имат предвид неправителствените организации, работещи за опазването на околната среда. Подобен правен интерес не е доказан от ИК Да спасим Община Септември, поради липса на доказателства, целта на този ИК да е насочена към опазване на околната среда. Както се посочи по-горе доказателства за правен интерес от опазване околната среда за имот или вещно право върху такъв, липсват и по отношение на жалбоподателя Баташки. Липсата на установен правен интерес за подаване на жалба, не дава възможност да се разглежда и претенция за нищожност на оспорения административен акт, както правилно е приел първоинстанционния съд, оставяйки без разглеждане жалбите на ИКДа спасим община Септември и Н. Баташки. По искането за спиране поради преюдициалност на настоящия спор със спора предмет на АД 1433/2022г. по описа на ВАС, касационният съд го приема за неоснователно. Производството по АД 1433/2022г е образувано по жалба, подадена от Варварски минерални бани ЕООД, [ЕИК], срещу Решение 74 от 29.05.2018 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което на осн. § 133, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ вр. е одобрен Списък на находищата на минерални води - изключителна държавна собственост, които може да бъдат предоставени безвъзмездно на общините за управление и ползване. Предмет на частната жалба, депозирана от Инициативен комитет Да спасим Община Септември и от Н. Баташки е решение 755 от 25.10.2021г., постановено по адм. д. 55 по описа за 2020г. на Административен съд Пазарджик, с което са оставени без разглеждане жалбите им. Не е налице преюдициалност на спора висящ пред настоящия състав на касационния съд и по АД 1433/2022г., по описа на ВАС. Предвид изложеното, в хода на производство по оспорване на решение с характер на определение е недопустимо процесуално искане по чл.229, ал.1,т.4 от ГПК вр. с чл.144 АПК. При разглеждане на жалбите на Г. Бошева и Н. Димитрова, законосъобразно Административен съд Пазарджик е изпълнил служебното начало в административния процес, като е извършил преценка на допустимост. Предмет на първоинстанционното производство е решение на РИОСВ Пазарджик, издадено на основание чл.93,ал.3 и ал.5 от Закона за опазване на околната среда / ЗООС/, чл.7, ал.1 и чл.8,ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда , въз основа на представената писмена документация от страна на възложителя община Септември по приложение 2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС, чл.31, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.40,ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове , проекти и инвестиционни предложения и целите на опазване на защитените зони и становище на РЗИ Пазарджик, с което Директорът на РИОСВ Пазарджик е постановил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение нови сондажи за минерална вода , съоръжения, санитарно-охранителна зона и водопровод за минерална вода от с.Варвара до гр.Септември, общ.септември, обл.Пазарджик, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Жалбите са недопустими за разглеждане по същество, поради пропуснат срок за обжалване. Съгласно чл. 99, ал. 8 от ЗООС заинтересуваните лица могат да обжалват решенията по ОВОС в 14-дневен срок от съобщаването по чл. 99, ал. 6 от ЗООС по реда на АПК. В случая решението е издадено на 29.03.2019 г. и на същата дата поставено на информационното табло на РИОСВ-Пазарджик , качено е на интернет страницата на РИОСВ Пазарджик. Срокът за обжалване на този акт е изтекъл на 12.04.2019г., поради което жалбите на Г. Бошева и Н. Димитрова законосъобразно са приети за просрочени, но допустими за разглеждане поради посочената в тях претенция за нищожност на оспорения акт. Посочена е липсва персонална компетентност на инициатора на проведеното административно производство за издаване на атакуваното Решение. Според жалбоподателките правомощията на кмета на общината за управление и ползване на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на ЗВ Варвара", с.Варвара, общ.Септември, обл.Пазарджик, вкл. водовземните съоръжения - сондаж 3, 4, 5 и 6, каптиран естествен извор 1.В." и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол" са делегирани от Министъра на околната среда и водите с Решение 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите, издадено на основание § 133, ал.4 вр. с ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. Настоящата съдебна инстанция споделя правния извод на първоинстанционния съд за липса на основания да се приеме нищожност на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган Директора на РИОСВ-Пазарджик. Компетентността на административния орган да издаде акта не се определя от обстоятелството кой е инициирал производството по неговото издаване. Независимо от изложеното, правилни са правните изводи на съда, че съгласно § 133, ал. 9, т.2, б."г" от ПЗР към ЗИД на ЗВ и § 133, ал.11 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, кметът на съответната община разполага с правомощия за управление и ползване на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на ЗВ Варвара", с.Варвара, общ.Септември, обл.Пазарджик, вкл. водовземните съоръжения - сондаж 3, 4, 5 и 6, каптиран естествен извор 1 В." и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол". В случая той е инициирал действия пред РИОСВ Пазарджик за инвестиционно предложение Нови сондажи за минерална вода, съоръжения, санитарно-охранителна зона и водопровод за минерална вода от с.Варвара до гр.Септември, общ.Септември, обл.Пазарджик" с възложител община Септември. В случая тези процесуални действия са извършени от изрично упълномощеният за това зам.кмета на община Септември, който е подписал изходяща кореспонденция във връзка със съгласуване на проекти до РИОСВ. Както правилно е изложил съдът, в случая не следва да се смесва правомощието на кмета на община Септември във връзка с управление и ползване на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на ЗВ Варвара", с.Варвара, общ.Септември, обл.Пазарджик, вкл. водовземните съоръжения - сондаж 3, 4, 5 и 6, каптиран естествен извор 1 В." и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол". Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски са претендирани от ответника Община Септември , за доказване на които са представени платежно нареждане и пълномощно на адвокат. Не е направено възражение за прекомерност от касаторите, поради което следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, 2 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Община Септември адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,