Решение № 3839 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2012 г.

Решение № 3839 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2012 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена против решение № 2438 от 04.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9200/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са подробни доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Илиос 2009" ЕООД - с. Царева ливада, общ. Дряново, обл. Габрово, в писмен отговор, писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2438 от 04.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9200/2011 г. на АССГ, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отменена заповед № 01-РД/3446 от 15.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и във връзка с чл. 5, ал. 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. е отказано финансиране на подаденото от "ИЛИОС 2009" ЕООД заявление за подпомагане с идентификационен № 07/312/00963, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението. Със същото решение Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя "ИЛИОС 2009" ЕООД разноски по делото в размер на 1550 лева. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че отказът за финансиране на заявлението не отговаря на изискването към формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложено е, че заповедта не съдържа никакви констатации относно относимите за пораждане или отричане на правото факти. Посочено е, че чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. (възпроизвеждаща частично разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Регламент (ЕО) 1975/2006) урежда две основания да се откаже предоставянето на финансова помощ - при установяване на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, като понятията "изкуствено създадени условия" и "функционална несамостоятелност" са дефинирани съответно в т. 30 и т. 31 от § 1 на ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съдът е приел, че по същество тези понятия са от бланкетен характер и подлежат на тълкуване във всеки конкретен случай, т. е. съдържанието им следва да бъде изяснено и отнесено към параметрите на предлагания от кандидата проект. Решаващият състав е стигнал до извода, че тъй като в заповедта не е направено разграничение на основанията, пораждащи правомощието да се откаже финансиране, нито са развити съждения за обективно съществуваща връзка между тях и възприетите факти, а съдът не е оправомощен да извежда предполагаемата воля на административния орган, само на това основание актът подлежи на отмяна. Изложено е още, че в отклонение от правилото на чл. 35 от АПК административният орган не е изследвал въпроса за възможността предложеният от дружеството проект да бъде реализиран самостоятелно, т. е. дали технически и функционално той може да бъде обособен от проектите на останалите кандидати. Прието е, че е нарушена и процедурата по Раздел II на Глава трета от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., съгласно която елемент от динамичния фактически състав на производството е разглеждането на заявленията от експертна комисия за осигуряване на прозрачност - чл. 28, ал. 1 от наредбата. В преписката не се съдържат данни за изпълнението на това процесуално условие, което е предпоставка за окончателното произнасяне на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Решението за отхвърляне на заявлението е взето и при отсъствието на оценяване за съответствие с критериите по Приложение № 6 във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 2 от наредбата. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилна е преценката на АССГ за допустимост на жалбата с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Съдът е установил, че оспореният акт е съобщен на 6.12.2010 г., като връчването на съобщението е подписано лично от представител на адресата /обратна разписка - л. 229/ в съответствие с чл. 61, ал. 1 от АПК. От съдържанието на заповедта се установява, че е указана възможността актът да се обжалва по реда на АПК от съобщаването. Спазването на изискването за указване на срока и органа за оспорване на акта, но частично само за административния ред, не е равностойно на изпълнението на предпоставката за уведомяване. Поради това се налага извод, че по същество не е спазено изискването за включване на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК за орган и срок за обжалване в съдържанието на заповедта. Неизпълнението на това задължение обуславя приложимост на чл. 140, ал. 1 от АПК чрез удължаване на срока до 2 месеца. Следователно съдът правилно е извършил проверката за процесуално допустимост с оглед спазване на удължения срок за обжалване. От проследяването на хронологията на действията по оспорването се установява, че е депозирана жалба чрез ДФ "Земеделие" до Министъра на земеделието от 11.12.2010 г., постъпила на 22.12.2010 г., който факт не се оспорва. Срокът за произнасяне по чл. 97 от АПК е двуседмичен. В случая при постъпила жалба на 22.12.2010 г., срокът за произнасяне изтича на 5.01.2011 г. и съответно започва срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на първоинстанционния акт по аргумент на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 от АПК. В случая е приложим чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК. В тази насока при преценката на спазване на срока правилно е приложена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК и е определена продължителността на срока, при което възражението за просрочие е неоснователно. По отношение на твърденията за неистинност на представените от страна на ответника доказателства за спазване на срока, същите не следва да се обсъждат в настоящото касационно производство. Редът за оспорване истинността на документи е регламентиран в чл. 193, ал. 1 от ГПК, съгласно който заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Касаторът не се е възползвал от това си право до приключване на устните заседания пред АССГ, в което производство са представени оспорените доказателства. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението. Формално погледнато, в процесната заповед има посочени правни и фактически основания. При съпоставката им обаче не може да се разбере защо на практика е било отказано финансирането на проекта. Както е констатирал и първоинстанционния съд, в цитирания чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., има няколко хипотези и няколко условия. В коя точно попада конкретния случай, следва да бъде посочено от административния орган в издадения от него акт, а не те да бъдат разяснявани от пълномощника му в хода на съдебното производство. Съдът също не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена и поражда съмнение за наличие или липсата на някои обстоятелства. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Върховния административен съд споделя изцяло мотивите изложени в атакуваното съдебно решение. Създаването на пет отделни фотоволтаични централи в самостоятелни имоти в едно землище, от различни собственици, не означава, че е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията от 07.12.2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагате на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на селските райони. Целта на мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" и съгласно приложимата наредба е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване на предприемачеството в тях. В конкретния случай петте отделни фотоволтаични централи биха произвеждали повече енергия и биха създали повече работни места, с което се насърчава и предприемачеството в съответния селски район. По отношение на втората хипотеза, визирана в нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/01.08.2008 г. за евентуална функционална несамостоятелност на проекта, в преписката липсват каквито и да е данни да са изследвани и обсъждани обстоятелствата относно изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различните проекти или установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР. В случая петте проекта са за различни обекти, всеки от които може да функционира самостоятелно със завършен производствен цикъл, земята върху която са изградени централите вече е закупена а по ПРСР, не се финансират вече извършени разходи. От тук АССГ е извел верен и обоснован извод за отмяна на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила като е върнал преписката със задължителни указания на административния орган. В частта за разноските решението също е правилно, като те са определени съгласно чл. 143 от АПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. и § 2 от ДР на Наредбата, с оглед правната и фактическа сложност на делото и при съобразяване с възражението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените разноски е частично основателно. От приложеният договор за процесуално представителство е видно, че договореното и заплатено възнаграждение е 1500 лв., за касационната инстанция. Същевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение също е основателно. Настоящият състав намира, че според фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и не е оценяем, включително и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Държавен фонд "Земеделие" ще следва да заплати разноски на ответната страна в размер на 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,