Решение № 797 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Пауар Секюрити Груп ООД със седалище в гр. Велико Търново, представлявано от управителя М. К. Н., чрез пълномощник, против решение 2326/10.07.2024 г., постановено по адм.д. 712/2023г. на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 3286з-3967/ 31.10.2023 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция" (ГДНП) за отнемане на лицензи за упражняване на частна охранителна дейност. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва извода на съда за непрпиложимост на процедурата по чл. 42 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) . Твърди, че към момента на издаване на административния акт органът не е съобразил всички настъпили релевантни за спора юридически факти и обстоятелства. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество с отмяна на заповедта като незаконосъобразна, алтернативно, иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Главна дирекция Национална полиция" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Пауар Секюрити Груп ООД притежава следните лицензи за извършване на частна охранителна дейност: 1. Лиценз 2281/24.09.2012 г. по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД (отм.) за охрана на мероприятия на територията на област Велико Търново; лиценз 3064/16.11.2016 г. по чл. 5, ал. 1, т. ЗЧОД (отм.) за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на страната; 3. Лиценз З/02-182/06.02.2019 г. по чл. 5, ал. 1, т. 9 ЗЧОД за охрана на селскостопанско имущество на територията на цялата страна; 4. 3. Лиценз З/02-795/23.03.2023 г. по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД за сигнало-охранителна дейност на територията на цялата страна. На 11.07.2023 г. в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дружествени дялове: от М. С. на А. Й. С. и от Р. П. Н. на К. П. Н., като директорът на ГДНП е уведомен за промяната на 13.07.2023 г. Органът, след извършена служебна справка за новите обстоятелства, е констатирал, че лицата, придобили дружествените дялове, са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, за които същите са реабилитирани. А. Й. С. е реабилитиран по право на 01.02.2021 г. на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК, а К. П. Н. е съдебно реабилитиран, считано от 11.05.2023 г. С оглед направените констатации органът е предприел действия за отнемане на притежаваните от дружеството лицензи. Дружеството е уведомено със съобщение рег. 388600-47072/17.08.2023 г., редовно връчено на управителя на 04.10.2023 г. Дружеството е подало заявление за вписване промяна на съдружници на 05.10.2023 г. в Агенцията по вписванията; на 09.10.2023 г. е подало възражение до органа с доказателства за извършена продажба на дружествени дялове. Приложени са договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 05.10.2023 г., с които Н. е прехвърлил дружествените си дялове на Н., а С. е прехвърлил дружествените си дялове на С.. Промените са вписани в Търговския регистър на 11.10.2023 г. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 3286з-3967/ 31.10.2023 г. директорът на ГДНП е приел, че представените документи не променят обстоятелствата по случая, тъй като към момента на уведомяване за започване на производството по отнемане на лицензите лицата са съдружници в дружеството и са осъждани за умишлено престъпление от общ характер. Приел е, че са налице основанията на чл. 49, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 47, т. 5, б. а ЗЧОД и чл. 41, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за отнемане на издадените на дружеството лицензи и е разпоредил отнемането на 4 бр. лицензи за извършване на частна охранителна дейност. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния и в съответствие с неговата цел. Обосновал е неприложимост на процедурата по чл. 42 ЗЧОД, тъй като същата касае производство по издаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност и няма основание за прилагането по аналогия в процесното производство. Приел е, че фактическото основание за издаване на акта - осъждането на лицата за умишлено престъпление от общ характер, е било налице още преди приемането им за съдружници, а прекратяването на участието им в търговското дружество е изпълнено едва след получаване на уведомлението за образуваното производство по отнемане на лиценза, след изтичане на предвидения в закона 30-дневен срок от настъпване на релевантното обстоятелство. Поради това е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗЧОД са регламентирани изчерпателно основанията, при които административният орган може да отнеме издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД. От анализа на цитираните разпоредби се извежда, че при наличие на което и да е от условията, регламентирани в посочената разпоредба, органът, издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност, е длъжен да издаде акт за отнемането му. Това правомощие издателят на акта упражнява в условията на обвързана компетентност. Фактическият състав на приложеното от органа правно основание чл. 49, ал. 1, т. 2, вр. чл. 47, т. 5, б. а ЗЧОД изисква отнема на лиценза в случаите по чл. 47, т. 5 (когато физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията), ако в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не прекрати участието си в търговското дружество или в юридическото лице. Безспорно е, че на 11.07.2023 г. е извършено прехвърляне на дружествени дялове на лица, които не отговарят на императивните законови изисквания по чл. 47, т. 5, б. а ЗЧОД. Безспорно е също,че в 30-дневния срок от настъпване на несъвместимите за осъществяване на дейността обстоятелства, лицата не са прекратили участието си в дружеството, съобразявайки разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД. Едва след връчване на съобщението за започване на процедурата по отнемане на лиценза на 04.10.2023 г. и след изтичане на нормативно установения срок 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, промените досежно съдружниците в търговското дружество са извършени и вписани в Търговския регистър - на 11.10.2023 г. Специалният Закон за частната охранителна дейност вменява задължение на директора на ГДНП да отнеме лицензите на дружеството при настъпване на конкретно обстоятелство по чл. 47, т. 5, б"а" - физическото лице не е прекратило участието в търговското дружество в 30-невен срок от неговото настъпване, поради което последващото прекратяване е ирелевантно за приложението на предвидената в закона хипотеза. Недопустимо е разширително тълкуване на конкретно изброените в закона основания за отнемане на издаден лиценз за частна охранителна дейност, доколкото законът е предвидил лицензионен режим за извършването й и предвид целта на тази дейност, посочена в чл. 2, ал. 1 ЗЧОД, а именно търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Обосновани са и изводите за неприложимост на чл. 42 ЗЧОД в процесното производство. Дружеството е уведомено за започване на производство по отнемане на лицензите и му е дадена възможност за представяне на възражения и доказателства. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдил е в съвкупност релевантните за спора доказателства, приложил е правилно материалния закон и е постановил обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски по делото не са претендирани от ответника. Воден от горното, Върховният административен съд