Решение № 8921 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15062/2008 г.

Решение № 8921 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15062/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Министъра на околната среда и водите, подадена чрез процесуален представител Мерин Кючюкова, против решение № 930/11.09.2008 г. постановено по адм. дело № 3681/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, VI състав, с което е отменено решение № 218/15.11.2007 г. на главен секретар на МОСВ за отказ на достъп до обществена информация по заявление № ЗДОИО-2381/1.11.2007 г. подадено от Национално движение "Екогласност" и преписката е върната за ново произнасяне по посоченото заявление. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в касационната жалба съображения моли решението да бъде отменено и вместо това да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Национално движение "Екогласност" чрез процесуалния си представител адвокат Терзийски изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 218/15.11.2007 г. на главен секретар на МОСВ за отказ на достъп до обществена информация по заявление № ЗДОИО-2381/1.11.2007 г. подадено от Национално движение "Екогласност" и преписката е върната за ново произнасяне по същото заявление, с което е поискан достъп до протокол от заседанието проведено на 25.10.2007 г. от Национален съвет по биологично разнообразие (НСБР) към Министерство на околната среда и водите. За да уважи подадената жалба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че: със заявлението е поискан достъп до обществена информация от задължен за предоставянето й субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ - Министъра на околната среда и водите; решение № 218/15.11.2007 г. е постановено от компетентен орган, предвид оправомощаването на главния секретар на МОСВ от министъра на околната среда и водите при условията на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ по приложена по делото заповед; с оглед дневния му ред, на заседанието от 25.10.2007 г. на НСБР са обсъждани въпроси на околната среда, следователно е приложим чл. 17 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), според който всеки има право на достъп до налична информация за околната среда, без да е необходимо да установява конкретен интерес; съгласно чл. 26, ал. 1 от с. з., в тези случаи е приложима процедурата по глава трета от ЗДОИ, но материалноправните основания за отказ на достъп до информация са уредени в специалния закон и по - конкретно в чл. 20, ал. 1 ЗООС, като наличието им не е изследвано от административния орган; дори да се приеме, че в случая е приложима и разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, постановеният на посоченото правно основание отказ е незаконосъобразен, тъй като поисканата информация няма характера на мнения, препоръки и становища, насочени към издаването на бъдещ окончателен акт. С оглед така направения краен извод за противоречие на обжалвания акт с приложимия закон, правилно последният е отменен, а преписката - върната за ново произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация. Поисканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ и не е предоставена от МОСВ, в качеството му на компетентен орган по чл. 3, ал. 1 от същия закон. Според чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Р България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Процесното искане касае предоставяне на обществена информация относно въпроси на околната среда. Поради това, правилно първоинстанционният съд е съобразил наличието на приложим специален закон уреждащ тези обществени отношения и по - конкретно нормите на чл. 17 и чл. 20, ал. 1 ЗООС, които несъмнено не са взети предвид при постановяване на обжалвания пред него административен акт. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че поисканият документ не попада в кръга на формите на достъп до обществена информация по чл. 26, ал. 1 ЗДОИ - формата, в която се претендира предоставянето на информация има препоръчителен характер и не представлява задължителен реквизит на заявлението за достъп до обществена информация по аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДОИ. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно, като обосновано и съобразено с приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,