Решение № 63 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2011 г.

Решение № 63 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на отбраната -гр. София срещу решение № 50/05.01.2011 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 3408/2010 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби -касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното решение на АССГ да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, Лазар Ангелов Узунов от гр. Пазарджик чрез адв. Дурева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба от Лазар Ангелов Узунов от гр. Пазарджик за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от 13 088.00 лв., представляваща обезщетение в размер на брутната му заплата като държавен служител, която същият би получавал, ако служебното му правоотношение не беше незаконосъобразно прекратено за периода, за който същият е останал без работа, но за не повече от 10 месеца, считано от дата на незаконното му уволнение, а именно: 01.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.03.2010 г. до окончателното й изплащане и направените по делото съдебни разноски. В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалния си представител адв. Дурева е оттеглил иска си до размер от 9 726.92 лв. поради извършено от страна на ответника частично плащане, като поддържа същия само в останалия размер от 3 361,08 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Министерство на отбраната да заплати на Лазар Ангелов Узунов сума в размер на 3 361,08 лв., представляваща неизплатената част от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за периода от 01.08.2008 г. до 01.04.2010 г., както и сума в размер на 870 лв. съдебни разноски по делото. За да постанови този правен резултат, АССГ, позовавайки се събраните по делото писмени доказателства и на назначената съдебно-счетоводна експертиза, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищеца Лазар Узунов, заемащ длъжността"държавен експерт" в отдел "Тилови имущества", дирекция "Управление на доставките" при МО е прекратено със Заповед № РД-26-326/31.07.2008 г., считано от 01.08.2008 г. С решение № 7392/05.06.2009 г. на ВАС, пето отделение цитираната по-горе заповед за прекратявана на служебното правоотношение на Узунов е отменена като незаконосъобразна. Страните по делото не спорят, че това решение на ВАС е влязло в сила и въз основа на него ищецът е възстановен на заеманата от него преди съкращението длъжност, считано от 01.02.2010 г. Предвид факта, че за период от 10 месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение, отменено от съда като незаконосъобразно - т. е. считано от 01.08.2008 г. Узунов е бил без работа, съдът правилно е приел, че същият има право на обезщетение по смисъла на чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл в размер на брутната му заплата за период от 10 месеца, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно- т. е. към м. април 2010 г. в размер общо на 13 088.00 лв. Предвид неподдържаното на иска за платения на Узунов размер от 9 726.92 лв. и въпреки своевременно осъщественото от ответника възражение за прихващане за сумата от 3 361,08 лв., представляващи изплатени на Узунов от органа по назначението обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., АССГ е приел, че искът на Узунов в поддържания от него размер от 3 361,08 лв. е основателен. Съдът е приел, че по делото, предвид констатациите на ССЕ, остава недоказано изплащането на обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, поради което връщане на същото от страна на служителя не се дължи. По отношение обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - двумесечния размер на получаваната от служителя заплата към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, съдът е изложил взаимнопротиворечиви мотиви: от една страна е приел, че този вид обезщетение е в зависимост от наличието на законно прекратено служебно правоотношение, поради което отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение води до отпадане на основанието за заплащането му, съответно прави това вземане ликвидно и изискуемо, поради което същото подлежи на прихващане срещу обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. От друга страна съдът приема, че липсват доказателства за изплащането на това обезщетение, като визира обезщетение за неспазен срок на предизвестие и твърди неоснователност на претенцията за изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, обосновавайки се отново с едностранно прекратяване на служебно правоотношение и цитирайки съдебно решение на ВКС, относимо към другия вид обезщетение - това по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Решението на АССГ в частта му, в която МО е осъдено да заплати на Узунов сумата 2 240,72 лв., е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото на Узунов обезщетение по чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗДСл за 10-те месеца, за които същият е бил без работа в резултат на незаконното уволнение - т. е. не е получавал възнаграждение нито по служебно, нито по трудово възнаграждение, възлиза на сумата 13 088.00 лв. Правилно съдът е приел, приспадайки изплатената на Узунов в хода на съдебното производство част от това обезщетение в размер на 9 726.92 лв., че остатъкът до пълния размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. възлиза на 3 361,08 лв. Неправилно, обаче, съдът е присъдил на Узунов този остатък, като неправилно не е уважил своевременно направеното от ответника и явяващо се основателно възражение за прихващане на вземането на МО за изплатено на Узунов обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. срещу задължението на ответника за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Правилни са развитите от АССГ в мотивите на обжалваното решение правни доводи за това, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, платените от органа по назначаването обезщетения по чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ се явяват платени на отпаднало основание, поради което подлежат на връщане от получилия ги държавен служител. Неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 103 и сл. от ЗЗД, обаче, съдът е приел, че направеното от Министерство на отбраната чрез процесуалните му представители възражение за прихващане не следва да бъде уважено, тъй като вземането на ответника не било доказано по основание и размер. Вземането на Министерство на отбраната в размер на 2 240,72 лв. е както ликвидно - т. е. определено по основание и размер, така и изискуемо, поради което направеното възражение за прихващане до размера на тази сума се явява основателно. Видно от приетата по делото и кредитирана от съда като неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, Министерство на отбраната е заплатило през м. октомври 2008 г. на Узунов сумата от 2 240,72 лв., представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. за оставане без работа за два месеца, считано от 01.08.2008 г. до 30.09.2008 г. С факта на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Узунов с влязло в сила решение, отпада основанието за изплащане на обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ, поради което същото е изискуемо от момента на поискването му - т. е. с направеното в с. з. от 05.07.2010 г. възражение за прихващане. Като не е уважил своевременно направеното и основателно възражение за прихващане до по-малкото по размер насрещно задължение от 2 240,72 лв., съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно. Решението в останалата му част е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Въпреки своевременно направеното от страна на ответника възражение за прихващане и за останалата сума от 1120.36 лв., ответникът, предвид констатациите на приетата по делото СИЕ, не е доказал в хода на съдебното производство ликвидността и изискуемостта на това свое вземане - не е доказал нито факта на плащане на тази сума на Узунов към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, нито основанието за евентуалното плащане - обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение