Решение № 9676 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2017 г.

Решение № 9676 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на С. М. Г., чрез процесуален представител срещу решение № 1624 от 13.03.2017 г., по адм. д. № 11106/2015 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), в частта с която е отхвърлена жалбата срещу решение № 165 от 16.06.2015 г. на Председателя на Патентното ведомство, в частта в която е постановено заличаване на регистрацията на дизайн № 1 от промишлен дизайн рег. № 7919, с притежател С. М. Г.. Счита решението в обжалваната част за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Административният орган е следвало да се съобрази с обхвата на търсената защита и да се произнесе съобразно посочените основания. АССГ не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което е изградил погрешни правни изводи. С касационната жалба представя писмени доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира направените в касационното производство разноски. Ответникът - "И." ООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените съдебни разноски. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, намира подадената жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, АССГ е приел, че спорът между страните пред съда е по отношение на приложение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 12 и чл. 13 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). За да направи извод за оригиналност и новост на дизайна, органът е извършил сравняване на външния вид на известния от представените от молителя доказателства дизайн с атакувания дизайн № 1. Съдът споделил изводите на органа и посочил, че наличието на остъклена кабина нито е задължителен елемент на продукта "мотокар", нито влияе върху цялостното впечатление у информирания потребител. Решението е правилно. Спорният по делото въпрос е дали процесният дизайн № 1 от промишлен дизайн рег. № 7919 с наименование "МОТОКАРИ", с притежател С. М. Г. отговаря на изискването за оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗПД. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми. Според чл. 11, ал. 1 от ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. По силата на чл. 13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. В производството пред АССГ, от страна на С. М. Г. е поддържано оплакване за недопустимо произнасяне на административния орган на основание, което не е предявено и по което съдът е посочил, че е неоснователно. Във връзка с настоящото касационно оплакване се налага идентичен извод. Не може да се приеме твърдението за произнасяне на незаявено основание за заличаване, тъй като в искането е посочен чл. 29, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗПД, съответстващ на направеното искане (л. 73-76). Доводите за неправилност на решението поради неправилно прилагане на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, отнасящи се до правния спор и въз основа на установеното от фактическа страна е достигнал до извод, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Правилен е изводът на АССГ, че са налице условията на чл. 29, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗПД. За да настъпят тези последици следва дизайнът да не отговаря на едно от изискванията по чл. 11, ал. 1, т. е. да не е нов или да не е оригинален. Относно характеристиката за новост по смисъла на чл. 12 от ЗПД правилно е прието, че дизайнът е нов спрямо противопоставения, което изисква да се прецени оригиналност. При преценката за новост се обсъждат разликите в отделните детайли, като при липса на съществени разлики се приема идентичност. В този аспект при разлики от съществен характер следва новост, но не и оригиналност, поради което критерият по чл. 12, ал. 2 от ЗПД не е приложим. Спорът относно оригиналност по смисъла на чл. 13 от ЗПД е решен правилно, като съответно на доказателствата изводът за липса на оригиналност е обоснован. Цялостното впечатление, което дизайнът оставя у информирания потребител като елемент на преценката на качеството "оригиналност" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДП, е прието като доказано. Позоваването на това, че при дизайн № 1 има врати и остъклена кабина за разлика от дизайн Д4, не налага извод за оригиналност. Това оборудване не е задължителен елемент и е във връзка със свободата на дизайнера при разработването, която необосновано се поддържа, че е ограничена. Правилно процесния дизайн е характеризиран във връзка с оригиналност по смисъла на чл. 13 от ЗПД, тъй като установените различия не водят до цялостно впечатление за информирания потребител, различно от предходния дизайн. Представените писмени доказателства пред настоящата инстанция са неотносими към предмета на спора и не обуславят извод за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Предвид изложените съображение, решението на АССГ в обжалвана част следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът следва да осъди С. М. Г. да заплати на "И." ООД направените по делото разноски. Същите, видно от извлечение от банкова сметка и фактура № 728 от 4.10.2017 г. са в размер на 600,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение