Решение № 11981 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2014 г.

Решение № 11981 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Йонев Василев против заповед рег. № К-1871/8.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Георги Йонев Василев е заемал длъжността "държавен инспектор" в дирекция "Инспекторат" на МВР. Видно от справка № I-40635/8.10.2013 г. жалбоподателя има общ осигурителен стаж към 25.09.2013 г. 35 години 04 месеца и 27 дни, от които 23 години, 01 месец и 12 дни са прослужени на длъжности в МВР. С оспорената заповед, издадена на 8.10.2013 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) - по инициатива на органа по назначаването. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган и при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм). При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването. Фактът, че липсва предложение за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя не обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Инициативата на органа по назначаването намира израз в предприемане на действия по издаване на индивидуалния административен акт и производството се счита за започнало с първото процесуално действие. В закона липсва императивно изискване за изготвяне на предложение, което е само една правна възможност, по аргумент от чл. 268 от ППЗМВР (отм.). По отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното му правоотношение. Съгласно цитираният текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят към датата на издаване на оспорената заповед има общ осигурителен стаж 35 години 04 месеца и 27 дни, от които 23 години, 01 месец и 12 дни са прослужени на длъжности в МВР т. е. повече от две трети. С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените предпоставки. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в сега действащия ЗМВР - чл. 226 не е налице такова правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователно е направеното искането в писмената защита на жалбоподателя за спиране на настоящото производство и сезиране на Конституционния съд поради противоречие на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) с нормите на чл. 6 и чл. 48 от Конституцията на Република България. С редица свои решение Конституционният съд се е произнесъл по аналогични случаи, като е приел, че ограничаването правата на определени социални групи граждани е допустимо според основния закон, когато тези ограничения са обществено необходими. В случая се касае до ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции, определени от основните задачи на МВР, визирани в чл. 6 от ЗМВР (отм.), като защита на националната сигурност; противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество; защита при бедствия и редица други, свързани с опазване на обществения ред. С Решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г. е прието, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер, а подлежи на определени ограничения от обективен и субективен характер. Настоящият състав счита, че в случая законодателят е предвидил този ред на пенсиониране, а също и по-ниска пределна възраст за работа в МВР именно като такива ограничения с оглед спецификата на работата на служителите в МВР. Неоснователни са доводите, че заповедта противоречи на Тълкувателно постановление № 6/29.10.2007 г. на Върховния административен съд. Обжалваният административен акт е издаден на друго правно основание, което не е предмет на тълкуване в цитираното тълкувателно постановление. Приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) е приета след постановяване на ТП № 6/29.10.2007 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия, при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Позоваването на т. 9, 12, 18 и 29 от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите е неоснователно, тъй като целта на директивата е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране (чл. 1). В настоящия случай жалбоподателят не твърди неравно третиране по защитен признак и съответно не са посочени конкретно сходните случаи в сравнение, с които жалбоподателят е третиран неравностойно, липсват конкретни фактически твърдения за извършена дискриминация. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Георги Йонев Василев да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,