Решение № 237 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1116/2011 г.

Решение № 237 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1116/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на задочно осъдените Й. Х. М. и П. А. Б. за възобновяване на внохд. № 4964/2009 г. на Софийски градски съд и отмяна на изменената по него присъда от 31.03.2009 г. по нохд. № 8210/2007 г. на Софийски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането изготвено от осъдения се твърди, че е екстрадиран с Европейска заповед за арест, с която Република България е предоставила гаранции за възобновяване на делото. Освен това прави оплакване, че наказателното производство е проведено без негова знание и лично призоваване в съдебната зала. Не е давал съгласие за назначаване на служебен защитник, който да го представлява пред съда, което е нарушение на Рамковата конвенция по правата на човека. Служебният защитник поддържа искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Искането на осъдения Бакърджиев, изготвено от адв. А. е бланкетно с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Саморъчно изготвено от него допълнение е с оплакване за нарушени процесуални права, защото в измамата е участвало и пето лице, което не е привлечено като обвиняем и станало причина да не се разкрие цялата схема на престъплението. Съдът е отказал да разпита посочени от него свидетели. Бил е лишен от възможността да се проведе съкратено съдебно следствие, защото по отношение на осъдения М. производството е проведено задочно. Искането е също за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново заглеждане, което се поддържа от защитата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на посочените основания установи следното: С цитираната присъда осъденият Й. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и при условията на чл. 54 НК и осъден на седем години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим и конфискация на една втора от имуществото. С присъдата е осъден и П. Б. за извършени престъпления по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2, вр. с чл. 209, ал. 1НК и по чл. 210, ал. 1, т. 1 и 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК и осъден съответно на шест години и четири години лишаване от свобода. По правилата на съвкупността му е определено общо наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален "общ" режим и конфискация на една втора от имуществото. По протест и жалби на двамата подсъдими и техните служебни защитници, с решение № 1057 от 18.10.2010 г. по внохд. № 4964/2009 г., Софийски градски съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието на П. Б. като единно продължавано престъпление и наложил наказанието определено по съвкупност което да изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. Променен е и режима но Й. М. в "строг" и наказанието на изтърпи в затвор. В останалата част присъдата е потвърдена и влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. Искането за възобновяване и на двамата осъдени са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По искането на осъдения Й. М.: Изрично посоченото основание на задочно осъдения по чл. 423, ал. 5 НПК, че е предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото е неоснователно. От служебно събраните писмени доказателства - преписка № 8759/09 г. на ВКП отдел "Международно сътрудничество" се установява, че осъденият М. е задържан в Нидерландия и съгласно изпратеното копие на съдебния акт на съда в Амстердам по силата на който е предаден на българските власти, екстрадицията е поискана и осъществена без Република България да е дала гаранция за възобновяване на делото. В диспозитива е отразено, че допуска предаването на М. с цел изпълнение на присъдата затвор, която да бъде изпълнена на територията на искащата държава за престъпленията, за които е поискано екстрадирането. Очевидно не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 5 НПК. Досъдебното производство е образувано с постановление от 11.01.2002 г. от следовател при 01 ТО - ССлС за извършена от осъдения М. измама в съучастие с други лица по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. На същата дата е привлечен за това престъпление (на л. 26, том. II, от дос. п-во) и разпитан като обвиняем, като изрично е заявил, че не желае адвокатска защита. На 14.01.2002 г. от съда е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". На 6.03.2002 г. е разпитан отново като обвиняем за същото престъпление в присъствието на договорен защитник. На 25.04.2002 г. мярката за неотклонение е изменена от съда в "домашен арест". Отново на 23.07.2002 г. е привлечен като обвиняем (на л. 201, т. II, от дос. п-во), по чл. 210, ал. 1, т. т. 2 и 5, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, разпитан и предявено досъдебното производство на 1.08.2002 г. (тези процесуално следствени действия са проведени в присъствие на договорен защитник). След многократни връщания на делото за доразследване от наблюдаващия прокурор е привличан още три пъти и разпитван като обвиняем за извършено престъпление по чл. 211, вр с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" НК. Последно това е станало на 5.04.2006 г. с мярка за неотклонение "Подписка" (за същото престъпление, по която квалификация е и осъден), и на тази дата е предявено и разследването. След поредно връщане на делото от прокурора поради това, че е намерен на посочения от него адрес на 23.10.2006 г. производството по делото е спряно за установяване на местоживеенето му. Междувременно е получено писмо от МВР, че е напуснал страната през "Дунав Мост" на 25.05.2006 г. Възобновено е на 30.10.2006 г. и производството отново е спряно на 4.05.2007 г. и е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 102 от 13.04.2007 г. Издирването не е дало резултат и след възобновяване на делото на 7.05.2007 г. е привлечен като обвиняем за същото престъпление и предявено досъдебното производство отсъствено с назначен служебен защитник. По обвинителен акт РП - гр. София е образувано съдебното производство по нохд. № 8210/2007 г. на СРС. С разпореждане от 21.08.2007 г. съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание на 6.11.2007 г., като е разпоредил да се връчи обвинителен акт на подсъдимия М., указвайки му възможността в 7-мо дневен срок от връчването му да даде отговор и да направи нови възражения и искания. С разпореждането е предоставил на подсъдимия правна помощ, чрез осигуряване на служебен защитник. Призовката за съдебното заседание е получена на посочен от подсъдимия адрес, на който е следвало да изпълнява и взетата мярка за неотклонение "подписка", от негова дъщеря с изявлението, че подсъдимият М. от 2 години се намира в чужбина с неизвестен адрес. Това наложило делото да се отложи, като е изменена и мярката му за неотклонение от "подписка" в "задържане под стража". С писмо от 22.11.2007 г. СДП - сектор "Издирване" е уведомил съда, че лицето е обявено за общодържавно издирване с посочения бюлетин, като е присъединена за изпълнение и мярката за неотклонение "задържане под стража". Последвало е ново отлагане на делото с дата 13.05.2008 г., за продължаване издирването на подсъдимия М. С ново писмо от 02.06.2008 г. на началника на "КП" - СДП към МВР - Столична дирекция "Полиция" е уведомен съда, че от проведените до момента оперативно- изпитвателни мероприятия местонахождението на лицето не е установено. Изискани са сведения от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Национална следствена служба в които е отбелязано, че не се намира в арестите на страната, не търпи наказание "лишаване от свобода" и не се задържа в затворите на страната на друго основание по реда на НПК. С оглед на тези данни производството е продължило на 17.06.2008 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, при участие на назначения му служебен защитник като е прието, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Делото е приключило с осъдителна присъда на 31.03.2009 г., която е обжалвана от подсъдимия и служебния защитник. Поради това няма съмнение, че осъдения М. е знаел за образуваното и провеждано срещу него наказателно производство, след като е бил привлечен в качеството на обвиняем, и лично е участвал в отделните етапи на досъдебното производство. Делото отново е отлагано за издирване на подсъдимия и пред въззивната инстанция, като след приложени писма от сектор "издирване" - СДП е разгледано на 4.03.1010 г. от Софийски градски съд, при условията на задочно производство, с участие на служебен защитник и с решение № 1057 от 18.10.2010 г. по внохд. № 4964/2009 г. присъдата е потвърдена (с посоченото изменение) и е влязла в сила. М. е задържан с Европейска заповед в Нидерландия, като при нейното заглеждане от съда на Амстердам е установено, че е без постоянен адрес по местоживеене или местопребиваване. По присъдата постановена от този съд на 17.01.2011 г. е предаден на Българските власти, с цел изпълнение на влязлата в сила присъда. Изложените обстоятелства установяват процесуална неоснователност на искането. Към момента на започване на задочното производство действията на съда за изцяло съобразени с редакцията на чл. 423, ал. 1 НК (ДВ, бр. 86/2005 г.), който изисква уважаване на искането на задочно осъдения, освен ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда и обективното незнание да се дължи на причини, извън неправомерното процесуално поведение на същия. Институтът за възобновяван на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да се възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия предприети срещу него, в рамките на протичащото наказателно преследване. Неговото конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НК, учреден като стандарт и съгласно чл. 6, вр. § 3, б. б. "с", "д" и "е" ЕКЗПЧОС е лично участие в наказателното производство. Поради това, задочно осъдения може да претендира за възобновяване на наказателното дело, само тогава когато не е знаел за наказателното производство срещу него или правото му на лично участие е било накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи на досъдебното производство и/или на съда, в резултат на нарушена процедура по призоваването му по надлежния ред, за предстоящите процесуално следствени действия спрямо него, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство. Като необходима и дължима предпоставка за възобновяване винаги се преценява и взема предвид и процесуалното поведение на подсъдимото лице, а именно дали то е запознато с воденото срещу него наказателно производство, но въпреки това демонстрира поведение на незаинтересованост и липса на желание да участва в него. Затова следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействия на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите в процеса държавни органи за информиране на тези лица за отпочнато срещу тях дело. В конкретния казус очертаната по-горе фактология еднозначно и категорично сочи, че осъдения М. е имал ясно познание за образуваното е воденото срещу него наказателно производство с повдигане на обвинение, за което осъден. Приключването на досъдебното и съдебно производство в негово отсъствие не е станало поради нарушаване процесуалните задължения от органите на досъдебното производство и на съда, разгледал делото и постановил присъдата. Изчерпателно са използвани всички възможни средства за неговото осигуряване за участие в процеса, но не са дали резултат. Налице е била обективна невъзможност да се осигури задължителното присъствие на подсъдимото лице и правото на лично участие за извършването на определена процесуална дейност. Отклонявайки се от разглеждането на наказателното дело в негова присъствие (след като Държавата в лицето на общителната власт с никакви действия не е показала, че се е отказала от наказателното преследване срещу него) е демонстрирал незаинтересованост и неангажираност към него, с което сам се е отказал от реализирането на това си право, като не се явил на досъдебното производство (след като е бил привлечен като обвиняем) и пред съда, а се е укрил. Последното с развитието на законодателните решения с измененията на чл. 423, ал. 1 НПК (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е издигнато като отделно и самостоятелно основание за отхвърляне на искането за възобновяване, без въобще да се изследва въпросът дали е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, както и без да се държи сметка в коя фаза или стадии на наказателния процес е било осъществено. Нещо повече, видно от саморъчно написаната и подадената от него въззивна жалба (на л. 23 от въззивното дело) в срока за обжалване на осъдителната присъда е знаел нейното постановяване и съдържание. Ето защо молбата на задочно осъдения М. за възобновяването на делото по реда на чл. 423 НПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото предпоставките за това не са налице, и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение. По искането на осъдения П. Б.: Осъденият Б. е участвал във всички фази на наказателното производство със защитник. В съдебното заседание проведено на 17.06.2008 г. преди даване ход делото подсъдимият Б. и назначения от съда служебен защитник - адв. С. не са правили искания за събиране на нови доказателства (л. 146 от н. д. на гърба), както и преди приключване на съдебното следствие в съдебното заседание на 31.03.2009 г. Такива искания не са предявявани и пред въззивната инстанция, за да бъде упрекнат съда за оставени без уважение искания за съдиране на нови доказателства. Не вярно и твърдението за отказ на първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие, след като такова искане не е правено нито от защитника, нито от подсъдимия Б. (вж. л. 145 и сл. от н. д. - становища на страните преди даване ход на делото). Това, че в измамата е възможно да е участвало и друго лице, което не е привлечено като обвиняем по делото, не води до ограничаване процесуалните правила на осъдения Бакърджиев, за да е основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр с чл. 348, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Единствено в правомощието на прокуратурата е да преценява срещу кои лица да повдига обвинение и за какво престъпление. Поради това и неговото искане следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, в състав на III н. о.,