Решение № 2078 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2017 г.

Решение № 2078 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 107 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б ЗМДТ. Образувано е по касационна жалба на "Рефран" ЕООД, представено от адв. П. К., срещу решение № 221/17.03.2017 г. на Административен съд С.-област /АССО/ по адм. д. № 529 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ с рег. № П-02-26816/12.02.2016 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от звеното за местни приходи на община Е. П. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Доводите му са за ненадлежно връчване на АУПОВ и за неправилност на извода на съда за пропускане на срока за оспорването му по административен ред и съответно за влизане в сила на акта, при което съдебният контрол върху него да се ограничи върху изследване на пороци водещи до нищожност. Сочи основания за унищожаемост на АУПОВ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на АУПОВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на дирекция "Финансово-стопански дейности" при община Е. П., чрез повереника си адв. Бързаков, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за производството. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССО АУПОВ са установени в тежест на "Рефран" ЕООД задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2015 г. с лихви за забава до датата на издаване на акта. Общият размер на ПОВ е 14 523.95 лева. За да отхвърли оспорването, съдът приел, че АУПОВ е съобщен надлежно на 16.02.2016 г. на адреса за кореспонденция на дружеството с пощенска пратка, като оспорването по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи е осъществено на 10.03.2016 г. Решаващият орган се е произнесъл по просрочена жалба в противоречие с чл. 147, ал. 1 ДОПК. Функциите на решаващ орган при административното оспорване са осъществени от длъжностно лице, на което в отсъствието на титуляра не са предоставени правомощия да упражнява контрол за законосъобразност при оспорване на АУПОВ със заповед № 277/30.03.2016 г. на кмета на община Е. П. Приемайки, че е сезиран с искане за прогласяване на нищожност на АУПОВ и предвид преклудираното право на оспорване по административен ред, съдът е ограничил обхвата на съдебния контрол само до основанията за нищожност на акта. Отрекъл е такива да са осъществени, доколкото актът е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в предвидената от закона форма и без да са нарушени такива материално-правни разпоредби или да е достигнато несъответствие с целта на закона засягащи валидността му. Решението е правилно. Основателно съдът, а преди него и органите по приходите от съответното звено на администрацията на община Е. П., са се доверили на удостоверяването, извършено от служител на пощенския оператор в известието за доставяне за получаване на 16.02.2016 г. на съобщението от упълномощено от получателя лице. Установяването с известието за доставяне не е разколебано със средствата на насрещното доказване, каквито са използвани за проверка на идентичността на подписа на управителя на касатора положен върху известието за доставяне на решението на ръководителя на звеното за местни приходи с искането за допускане на графическа експертиза. Затова и са споделими изводите на първостепенния съд за пропускане от жалбоподателя на срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК и стабилизирането на АУПОВ, което да ограничи съдебния контрол до проверка на основанията за нищожност с арг. от чл. 149, ал. 5 АПК. Неоснователен е доводът на касатора за липсата на мотиви на административния акт, като порок на формата му водещ до нищожност. Не се оспорва компетентността на издателя на АУПОВ, а и тя е проверена от първостепенния съд с изследване на заповедта на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Останалите доводи на касатора са неотносими, тъй като са обвързани с пороци на административния акт, които не обуславят нищожност, поради което са извън предмета на делото, а и на инстанционния контрол върху обжалваното решение. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Ответникът не е доказал разноски за касационното производство и такива не му се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение