Решение № 12550 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2011 г.

Решение № 12550 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Байезид Сури, гражданин на Иран, против решение № 8012/07.06.2011 г., постановено по адм. дело № 16481/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 505 от 06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че съдът безкритично е възпроизвел аргументите на административния орган, не е обсъдил възраженията относно провеждането на административното производство на персийски език, противно на правилата за доказателствената тежест в производствата по ЗУБ е приел за недоказано, че е членувал в Партия на Демократичен Кюрдистан (ПДК) и не е обсъдено представеното удостоверение от Европейския комитет на ПДК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго, с което да бъде върната преписката на ДАБ със задължителни указания за предоставяне на закрила. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, представляван от юрк. Станкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Байезид Сури против решение № 505 от 06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. След съвкупна преценка на доказателствата по делото е прието, че спрямо кандидата правилно административния орган е възприел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. С оглед на поддържаната бежанска история, съдът се е мотивирал, че партийното членство и разлепването на снимки на лидерите на партията само по себе си не може да даде достатъчно основания за обоснован страх от преследване съгласно Конвенцията от 1951 г. и да се възприеме като политическо гонение. По отношение на приложението на чл. 9 от ЗУБ е посочено, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства и не се позовава на обстоятелства, от които да се направи извод, че завръщането му в Иран би представлявало заплаха за него, следствие от въоръжен конфликт или опасност от изтезание, насилие или унизително отношение. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на тричленния състав. Неоснователни са доводи на касатора, че съдът неправилно и противно на фактите по делото е приел, че процесното административно решение е издадено без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещо езика на производството. Видно от регистрационния лист на кандидата за бежанец, същият владее дари (персийски), кюрдски и иранско наречие на турски език. От молба за закрила от 11.11.2009 г. и молба за настаняване от 23.03.2010 г. е видно, че те са написани на персийски и са представени в превод от този език. Освен това, в нито едни момент от хода на административното производство, молителят не е изразил необходимост от превод на кюрдски език или съществено неразбирателство в комуникацията с назначения преводач от персийски. Що се касае до незачитане на трудностите в доказването на бежанската история от страна на съда, такова не е налице. Принципът "съмнението в полза на кандидата" намира своето приложение тогава, когато търсещият закрила обоснове по разумен и аргументиран начин причините, поради които е възпрепятстван да докаже сочените от него факти, относими към една или друга хипотеза, предполагаща предоставянето на закрила. Такова обосноваване не е налице и правилно съдът е кредитирал изводите на административния орган за липса на условия за предоставяне на закрила. Нещо повече, нито пред административния орган, нито пред тричленния състав на Върховния административен съд, членството на жалбоподателя в ПДК не е било възприемано като недоказано. Напротив, обект на изследване е била неговата позиция в партията, като е прието за установено, че е бил "обикновен редовен член". По отношение на значението на представеното удостоверение за членство в партията, следва да се отбележи, че същото действително не е обсъждано от първоинстанционния съд, но този пропуск не е съществен, тъй като както вече бе казано, съдът е изследвал законосъобразността на административното решение, приемайки членството на Сури в ПДК за установен факт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,