Решение № 12614 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2015 г.

Решение № 12614 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 89 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 864/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания пред съд административен акт и се присъдят разноски по делото. Ответникът Николина Димитрова Пашкулева, чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Николина Пашкулева против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-130-6500/2754 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано оторизиране на исканите суми по подадено от Пашкулева заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Наложени са и санкции за бъдещ период за СЕПП на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 и за НР1 на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. За да откаже финансово подпомагане по СЕПП административният орган се е основал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при приетото, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. от 89.69 ха и процент на наддеклариране 55.56. Недопустимата за подпомагане площ по НР1 се основава от правна страна на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2008 г./, а от фактическа също на заявени по-големи площи, в сравнение с реално ползваните от заявителя и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните от 27.02.2014 г. С оглед установения процент на наддеклариране са наложени и санкции за бъдещ период. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е прието заключение на назначена по делото експертиза. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е уважил жалбата, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. За да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ следва да са налице едно или няколко от условията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая по отношение на заявлението за подпомагане по СЕПП на Николина Пашкулева е прието от административния орган, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., поради което не подлежат на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Съответно отказът за подпомагане по мярка НР1 от фактическа страна е основан на наличието на заявени по-големи площи, от реално ползваните, попадащи извън същия слой, а от правна на разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. Недопустимостта за подпомагане е установена при извършената задължителна проверка на подаденото общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. в Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилно е прието в обжалваното решение, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспореното пред съда уведомително писмо са изложени фактическите основания на които се основава, а именно, че при извършените административни проверки е установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., които недопустими площи са конкретизирани по размер в табличен вид, като към така установените, като недопустими за подпомагане площи са приложени относимите норми, предпоставящи отказ за подпомагане и налагане на санкция за бъдещ период. Неправилно е прието също в обжалваното решение, че административният орган не е събрал необходимите доказателства за относимите факти. Както бе посочено, административния орган основава недопустимостта за подпомагане на утвърдения със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Въз основа на заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г., с която той одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", съгласно разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. в действащата към процесния период редакция Разплащателна агенция /РА/ извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. Изрично в този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, на която се основава административния акт. Заповедта на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от Пашкулева в законоустановения срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти е влязла в сила. Неоснователно е твърдяното от ответника по касационната жалба, че не е надлежно уведомен за заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г., издадена на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. и е препятствано правото му на защита. Установено е по делото, че Пашкулева е участвала в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнила правото си на възражение срещу обхвата на слоя за 2013 г., за резултатите от извършената проверка по подаденото възражение е уведомена с писмо, в което изрично е посочено, че може да обжалва крайния акт /заповед № РД 09-114 от 27.02.2013 г./, с който се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Обратно на твърдяното от ответника по касация, неправилно посочената в писмото година на издаване на заповедта не препятства правото на защита. Не е налице възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г., тъй като тази разпоредба визира възможност, а не задължение за извършване на допълнителни проверки на заявлението за подпомагане. В случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип, само на 5% от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка ответника по касационната жалба не е попаднал. Неправилно задължение за последваща проверка на място е изведено и от критериите за допустимост по чл. 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянните пасища. Видно от приетата по делото експертиза, всички описани, като недопустими за подпомагане, в процесното уведомително писмо части от парцели, попадат извън одобрения със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", и съставляват компактни площи. Следователно е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5/2010 г., а не тези на чл. 16 от нея. Правилно административният орган е приел за недопустими тези площи по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярката за плащания на площ на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Правилно административният орган е изчислил и процента на наддеклариране спрямо установената площ, възлизащ на 55.56%, като правна последица от така констатирания процент е недопустимост за подпомагане и санкциониране за бъдещ период съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., в определения от административния орган размер. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, е неправилно, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Николина Пашкулева срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-130-6500/2754 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски в размер на 1000 лева, включващи юрисконсултско възнаграждение пред две съдебни инстанции и внесено възнаграждение за експертиза, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение