Решение № 133 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9646/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. П. Д., гражданин на Великобритания, чрез процесуалния му представител адв. В. Марков, срещу решение 6721/25.07.2025 г., постановено по адм. дело 950/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 15-ти състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му като неправилен и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за касационното производство. Ответникът началник на сектор "Миграция" при областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-Пловдив, не изразява становище по нея. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Фактическата обстановка по делото е правилно установена и накратко се свежда до следното: Х. П. Д., роден на [дата], гражданин на Великобритания, обжалва отказ на началника на сектор "Миграция" при областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-Пловдив УРИ 538600-2448 от 24.04.2025 г. за издаване на Разрешение за продължително пребиваване в Република България. Последното е поискано на основание притежавана виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ от лицето- представител на чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ търговско представителство в Република България. Оспореният отказ е издаден на основавание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал.1, т.23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и при съобразяване на следните обстоятелства: по заявление с вх. 1617/08.04.2025 г. за предоставяне на продължително пребиваване в Република България от Х. П. Д., са представени документи изискуеми съгласно чл. 14 ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/, включително декларация с нотариална заверка на подписа, от 17.01.2025 г., с която собственикът на имот намиращ се на адрес: община Пловдив, област Пловдив, гр. Пловдив, [улица], [адрес] е дал съгласието си, чужденецът да бъде регистриран на посочения адрес; представен е и договор за временно възмездно ползване за жилищни нужди на същия имот, за периода от 17.01.2025 г. до 17.01.2025 г. Отделно, чужденецът е представил решение 0000214558/117.06.2025 г. за вписване на търговско представителство с наименование "ИТАКА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЛТД" в единния търговски регистър на БТПП, в което е отразено, че адресът на търговското представителство е: Област Пловдив, община Пловдив, [адрес], считано от 20.01.2025г., а търговски представител на чуждестранното лице е Х. П. Д.. Издаден е и актуален сертификат от БТПП1342/02.04.2025 г. за вписаните в БТПП обстоятелства. Представени са също договор за наем от 17.01.2025 г. и декларация от собственика на имота за ползване на .имота за нуждите на търговско представителство с наименование "ИТАКА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЛТД." на посочения адрес. С уведомление УРИ 538600-2387/22.04.2025 г. Х. П. Д. е уведомен за удължаване на срока за разглеждане на заявлението му за продължително пребиваване с един месец. Във връзка с разпоредително писмо на главния секретар на МВР УРИ 8121р-22191/18.10.2017 г. и с оглед осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, са извършени проверки от служители на сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив за потвърждаване на достоверността на декларираните адреси за местоживеене на чужденеца и за извършване на дейността на търговското представителство "ИТАКА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЛТД.". При проверки на 18.03.2025 г. и на 22.04.2025 г., извършени от служители на сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив, по данни от домакина по съгласувателна процедура 304/24.02.2025 г. е установено, че лицето не живее на адреса, посочен в заявлението му за продължително пребиваване, а на адреса заявен за извършване на дейността на търговското представителство на "ИТАКА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЛТД.", няма обособен офис и помещението не се ползва от търговското представителство. Резултатите от проверките са обективирани в Докладни записки с рег. 5386вр-2271 от 19.03.2025 г. и рег. 5386вр-2957 от 22.04.2025 г. до началника на сектор "Миграция" при ОДМВР - Пловдив. В резултат извършената преценка на релевантните обстоятелства по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ е постановен отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване в Република България лицето Х. П. Д.. За да отхвърли жалбата на Х. П. Д. против този акт съдът е приел, че в случая действително са налице визираните по- горе предпоставки на ЗЧРБ, налагащи издаването на отказ за разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото не са представени доказателства, че разполага с осигурено жилище и че извършва търговска дейност чрез търговско представителство. Решението е правилно. В постановения акт вярно е установена фактическата обстановка, като подробно са анализирани и обсъдени всички твърдения и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Търговското представителство е свързано с реално осъществяване на дейност, макар и нейният обем да не е от съществено значение, като това е едно от основанията за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на Р България по смисъла на чл. 24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ. Целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяване на дейност от дружеството, което представлява. При осъществяване на функциите си, представителят следва да има реално установена връзка с Република България, къкъвто не е настоящият случай. Въпреки че формално са представени декларация за адресна регистрация на чужденеца, както и сертификат за вписаните обстоятелства в БТПП, заявените от лицето кандидат за получаване на разрешение за продължително пребиваване обстоятелства същите са опровергани от събраните данни при извършената на 22.04.2025 г. проверка от служители на сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив, за което по делото е представена Докладна записка рег. 5386вр-2957 от 22.04.2025 г. до началника на сектор "Миграция" при ОДМВР. Видно от съдържанието на докладните записки на служители на сектор "Миграция" при ОДМВР Пловдив, проверките на адресите посочени за пребиваване и за извършване на търговска дейност от търговското представителство не потвърждават заявената от чужденеца информация, а установяват липса на данни за реално за обитаване и за осъществяване на дейност от страна на търговското представителство на адреса по регистрация в БТПП. От така посоченото, обосновано съдът е приел, че заявените от чужденеца обстоятелства с оглед пребиваване и упражняване на търговска дейност не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Макар формално да са изпълнени изискванията на закона, с оглед представените договори за наем и декларации-съгласие за ползване на имоти за жилищни и търговски нужди, заявеното от кандидата за разрешение за продължително пребиваване не отговаря на фактическите установявания по делото. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания посредством декларирането на неверни данни не съставлява изпълнение на материално- правните предпоставки на закона, изискуеми за издаването на разрешение за продължително пребиваване. Като е достигнал до аналогични изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, коетоследва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се дължат. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение