Решение № 15499 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2011 г.

Решение № 15499 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Милачко Николов Ангелов от гр. София срещу решение № 631 от 30.11.2010 г. по адм. дело № 51 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от № 331/25.08.2006 г. на Главния директор на СУСО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е решение от № 331/25.08.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), оставящо без уважение жалбата на Милачко Николов Ангелов от гр. София против разпореждане № 4210057163 от 26.04.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за определения размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Софийският градски съд обосновано е приел за недоказани твърдените от жалбоподателя обстоятелства във връзка с категорията на положения от него труд в "Софстрой - МИУ" през периода 03.06.1970 г. - 15.11.1971 г. и размера на осигурителния му доход след 01.01.1997 г. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно спазване на указанията, дадени от Върховния административен съд с решение № 7002 от 28.05.2009 г. по адм. дело № 2105/2009 г., с което е обезсилено първото постановено по спора решение от 15.10.2008 г. по адм. дело № 4187 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В изпълнение на дадените указания Софийският градски съд с разпореждане от закрито заседание на 10.06.2009 г. е изискал от административния орган да представи удостоверение обр. УП № 3 с изх. № 1214/23.03.1978 г., издадено от Министерството на строежите. Със същото разпореждане съдът е задължил жалбоподателя Ангелов да представи заверено копие на трудовата си книжка, както и други писмени доказателства за установяване на твърдението му, че през периода 03.06.1970 г. - 15.11.1971 г. е работил като такелажник. С писмо изх. № ОП-374/14.09.2009 г. СУСО е уведомил съда, че изисканото удостоверение не се съхранява в пенсионното досие и заедно с трудовата книжка е било върнато на заявителя. Със следващи определения от съдебни заседания, проведени на 14.12.2009 г. и 22.02.2010 г., Софийският градски съд отново е задължил жалбоподателя да представи изисканите доказателства, но в писменото си становище от 19.11.2010 г. Милачко Ангелов е заявил, че "не са нужни никакви трудови книжки и каквито и да било други документи". При тази фактическа обстановка съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Като достоверна е възприета констатацията на административния орган относно вписаната в трудовата книжка длъжност "шофьор", която не е обхваната от хипотезиса на т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и се отнася към трета категория. Същата длъжност е посочена и в писмото от 21.07.2006 г. на "Промишлено строителство - Холдинг" ЕАД - БАО - правоприемник на "Софстрой - МИУ", съгласно което жалбоподателят е работил като шофьор към такелажната бригада. С оглед на установените по делото обстоятелства съдът при спазване на процесуалното правило на чл. 142, изр. 2 от отменения Граждански процесуален кодекс (ГПК) законосъобразно е приел, че приложеното към жалбата фотокопие на удостоверение обр. УП № 3 с изх. № 1214/23.03.1978 г., което съдържа незаверено от издателя на документа зачеркване, няма доказателствена сила за установяване на изпълняваната длъжност. Софийският градски съд е изпълнил точно указанията, дадени от Върховния административен съд с решение № 7002 от 28.05.2009 г. по адм. дело № 2105/2009 г., за назначаване на вещо лице, което да изясни спорните въпроси във връзка с изчисляване на индивидуалния коефициент, на осигурителния стаж и осигурителния доход и на другите елементи, които формират размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от закрито заседание на 10.06.2009 г. съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза за изясняване на въпросите във връзка с изчисленията на административния орган по извършеното от жалбоподателя оспорване, вкл. на индивидуалния коефициент. В съдебно заседание на 14.12.2009 г. жалбоподателят е заявил, че държи на експертизата и ще внесе определения депозит от 250 лв., но с молба от 17.02.2010 г. е възразил срещу размера на депозита. С писменото становище от 19.11.2010 г. е заявил, че не е нужно да се назначава вещо лице, като е поискал административният орган да представи "формулата с методиката на изчисление отговаряща на КСО. Ред изчисление с обяснение по кой член, коя алинея, коя точка или § е извършено от КСО, и така след всеки ред изчисление с обяснение как е получена геноцидната сума от 152.47 лв. ". Начинът на изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст съобразно разпоредбите на чл. 70 и чл. 70а от КСО е подробно изложен в оспореното административно решение. Посочени са продължителността на зачетения осигурителен стаж след превръщането му към трета категория и осигурителния доход съгласно издадените от осигурителите удостоверения по обр. УП 2. През част от периода на незаконното му уволнение жалбоподателят е работил и е бил осигуряван за пенсия от "Балкан секюрити" ЕООД. Искането за увеличаване на осигурителния доход за същия период със сумите на последното получено брутно трудово възнаграждение от ДАМТН преди уволнението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 64 от 2000 г.), в сила към 19.12.2001 г., която предвижда внасяне на осигурителни вноски за целия период, признат за осигурителен стаж, върху последното трудово възнаграждение преди уволнението, не се прилага в случаите, когато през периода на уволнението лицето не е останало без работа и е подлежало на осигуряване на някое от основанията по чл. 4. Въпросите във връзка с правилното изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст изискват специални знания из областта на счетоводството, каквито съдът няма. Спорът във връзка изчислението е останал неизяснен поради процесуалното поведение на жалбоподателя, който се е отказал от експертизата по свое желание. Софийският градски съд е приложил правилно съдопроизводственото правило на чл. 127 от ГПК (отм.), поставящо доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата по делото върху страната, която се позовава на тях. Страните не могат да черпят права от съзнателното си процесуално бездействие и от неизпълнението на указанията на съда за събиране на доказателства за установяване на твърденията им. С оглед на гореизложените съображения се преценяват като неоснователни изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,