Решение № 5680 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15550/2009 г.

Решение № 5680 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15550/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторката Веселка Топалова моли да бъде отменено решение № 1598/08.10.2009 г. по адм. д. № 1338/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 800336/17.12.2008 г. на ТД-Добрич като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Веселка Топалова против РА № 800336/17.12.2008 г. на ТД-Добрич, с който са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 3903,06 лв и за 2007 г. - 8426,88 лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите, след законосъобразно проведена ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил подробно фактическите констатации в РА, събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до извод, че с РА законосъобразно са определени данъчните задължения на Топалова. Съдът е отхвърлил като недоказани доводите на жалбоподателката, че е закупила недвижими имоти и лек автомобил с 20 000 лв дадени от баща й през 2006 г., и други 20 000 лв, дадени от трети лице с първа група инвалидност, за което се грижела. По чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) дарение на парични средства се счита за извършено чрез получаване на дарителско свидетелство, на документ за банков превод или други удостоверяващи документи - от датата, на която средствата са получени от надарения. Предвид този текст съдът е приел, че законът изисква писмен документ за доказване на станалото дарение за данъчни цели. По делото е представено удостоверение от бащата на Топалова, че е дал на жалбоподателката 20 000 лв през 2006 г., което не е възприето от органите по приходите и съда като достатъчно доказателство, тъй като по делото не е доказано дарителят през 2006 г. да е разполагал с такива средства. За дарението от третото лице не са представени никакви доказателства за неговото извършване и финансовите възможности на дарителя. Съдът е достигнал до извод, че не са оборени фактическите констатации в РА и е отхвърлил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за неоснователност на жалбата против законосъобразно съставения РА. Правилен е изводът на съда, че по чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) е въведено изискване за съставяне на писмен документ за извършване на дарението. Цитираният по-горе текст изисква за осъществяване на дарението сумата да е предадена на надарения. В текста са посочени документите, съставени за дарението - дарителско свидетелство, документ за банков превод или други удостоверяващи документи. С въвеждането на изискването за съставен писмен документ за дарението в закона е предвидена форма за доказване на договора за дарение. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не са налице доказателства по чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) за документиране на даренията, нито за финансовите възможности на дарителите да направят дарения в посочения размер. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,