Решение № 8634 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2014 г.

от 27.08.2012 г. на кмета на община Царево, съдържащо отказ за изплащането на парично обезщетение за отчужден със заповед № РД-01-504/20.07.2012 г. на кмета на община Царево недвижим имот. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи жалбата, или делото да се върне за ново разглеждане, като се присъдят направените разноски. Иван Райков Попов е подал и частна жалба, неточно назована "касационна жалба", срещу определението от 18.07.2014 г. по същото дело, с което съдът е допълнил решението, като го е осъдил да заплати на Община Царево разноски в размер на 500 лева. Кметът на община Царево е поискал отхвърлянето на жалбите и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила заедно с определението за присъдените разноски. Върховният административен съд, като провери оспорените съдебни актове, прие следното:

от 27.08.2013 г. кметът на община Царево уведомил Иван Попов, че издадената заповед за отчуждаването на имота е обезсилена на основание чл. 29, ал. 3 от Закона за общинската собственост, тъй като на собственика не е било заплатено парично обезщетение. На този етап общината нямало да предприема нова процедура по отчуждаване, тъй като в бюджета не били предвидени средства за обезщетяване на собствениците. В отговор на възражението на кмета на община Царево за недопустимост за съдебното оспорване на това писмо, съдът посочил, че с него е направено волеизявление, съставляващо индивидуален административен акт, за отказ за заплащане на определеното в заповед № РД-01-504/20.07.2012 г. обезщетение, основан на разпоредбата на чл. 29, ал. 8 Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 29, ал. 6 ЗОбС, ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение, дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика, заявено в тримесечен срок от изтичането на шестмесечния срок за плащане. Ако в тримесечния срок не бъде направено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва. Административният съд приел, че в случая дължимото на собственика обезщетение не е било преведено в срока по чл. 29, ал. 6 от ЗОбС и не е било направено искане за отмяната на заповедта от собственика в предвидения от закона срок, поради което заповедта за отчуждаване се счита за обезсилена. Тъй като съдът не констатирал основания за отмяна на издадения от кмета на община Царево административен акт, подадената от Иван Попов жалба била отхвърлена. В полза на Община Царево били присъдени направените по делото разноски. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд не е съобразил, че искането на жалбоподателя за изплащане на обезщетението, определено със заповед № РД-01-504/20.07.2012 г., не кореспондира с негово материално право, което да бъде засегнато от отказ на административния орган, представляващ индивидуален административен акт. Съгласно чл. 205 от Закона за устройство на територия, недвижимите имоти-собственост на физически и юридически лица, засегнати от предвиждания на подробни устройствени планове, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища, улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях; за изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, електронни съобщителни мрежи и други. Имотът се счита отчужден от момента на превеждането на правоимащите на паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед или съдебното решение. Когато обезщетението не бъде преведено в предвидения в чл. 29, ал. 6 ЗОбС срок, собственикът има право да иска отмяна на заповедта за отчуждаване. Обстоятелството, че собственикът не се е възползвал от това свое право, не е основание за предявяването на последващо искане за заплащане на обезщетението, нито за откриването на нова процедура по отчуждаване. При положение, че обезщетението не е платено, имотът не се счита отчужден, така че собственикът не разполага с признато от закона право да търси доброволно или принудително изпълнение на заповедта за отчуждаване в частта за определеното обезщетение. Изграждането на предвидените с подробен устройствен план обекти е въпрос, поставен на преценката на компетентните общински органи, поради което собствениците, чиито имоти се засягат от предвижданията на плана, нямат правна възможност за въздействие с цел откриването на отчуждителни производства. Във връзка с мотивите на първоинстанционния съд, следва да се отбележи, че обезсилването на отчуждителната заповед не настъпва по силата на закона. При положение, че обезсилването на заповедта съгласно чл. 29, ал. 8 ЗОбС, е резултат от осъществяването на две нормативнопредвидени условия, а и от гледна точка на правната сигурност, необходима е преценката на административен орган, която да бъде обективирана с издаването на писмен административен акт. Липсата на нормативно предвиждане в този смисъл сочи на непълнота на разпоредбата на чл. 29, ал. 8 ЗОбС, която следва да бъде преодоляна с прилагането на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Такава е разпоредбата на чл. 29, ал. 6 ЗОбС, чието предвиждане се отличава от предвиждането на чл. 29, ал. 8 ЗОбС по това, че отмяната се извършва не служебно, а по искане на собственика. Тъй като оспорването не е предявено по отношение на подлежащ на обжалване административен акт, съдебното решение следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство. Тъй като страната има право на разноски и при прекратяване на съдебното производство, определението, с което Иван Попов е осъден да заплати на Община Царево разноски в размер на 500 лева, следва да се остави в сила. В полза на Община Царево следва да се присъдят и направените в касационната инстанция разноски в размер на 500 лева.