Решение № 11159 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2019 г.

Решение № 11159 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 5862/10.10.2019 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по адм. дело № 13652/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на "Максит" ЕООД е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0.0.0153 на стойност 1 912 260 лева по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва решението с твърдения, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита извода на съда, че административният акт е немотивиран поради липса на фактически основания за издаването му, за неправилен и необоснован, както е неправилен и изводът, че е налице противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в предварителния договор за покупко-продажба, сключен със "Сикън" ЕООД, както и в протокола за избор на доставчик се съдържа достатъчно информация за техническата спецификация на оборудването, както и че административният орган не е имал право да иска допълнителна информация от кандидата. Оспорва приетото от съда, че административният орган неправилно е преценил, че са налице обстоятелствата, които създават съмнение за наличие на условия по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г.) и че има наличие на изкуствени условия. Излага твърдения, че са налице изкуствено създадени условия, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че след като съдът не е изследвал и анализирал наличието на предпоставките субективен, обективен елемент и координация на действията на дружеството жалбоподател заедно с "Венстара" ЕООД и "Евробърд" ЕООД, с цел получаване на предимство в противоречие на мярката, включително с цел получаване на финансова помощ в размери надвишаващи регламентираните в чл. 15 от Наредба № 9/2015 г., той е допуснал съществено нарушение, довело до неправилна преценка на представените писмени доказателства и решението му е необосновано. Сочи, че тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, оспорва се административен акт и делото не е с материален интерес, то съдът неправилно е определил размера на присъдените разноски. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки, в който се преповтаря изложеното в касационната жалба. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от юрк. Панчева и юрк. Иванова. Ответникът по касация – "Максит" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е обосновано. Моли решението да се остави в сила. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Златева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № 03-РД/2614 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3 във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 2 и чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2, и чл. 20 и чл. 26, и чл. 15, ал. 2 във връзка с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 9/2015 г. е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на "Максит" ЕООД, ИД № на проекта 08/04/1/0.0.0153 на стойност 1 912 260,00 лв. Описаните в заповедта фактически основания за отказа се свеждат до: 1. офертите, респективно договора за доставка, не съдържат подробна техническа спецификация, марки и модели на оферираното/договорено оборудване. В представения протокол за избор няма информация относно натовареността и капацитета на оферираното/договорено оборудване и дали то отговаря на нуждите и капацитета на птицефермата. Не става ясно на каква база са изготвени запитванията за оферти, предвид факта, че не е приложена част "Технологична"; 2. Констатирана е аналогия с други кандидат бенефициенти по подмярката - "ВЕНСТАРА" ЕООД и "Евробърд" ЕООД, изразяваща се в еднотипни инвестиционни намерения в съседни имоти, представените проектни предложения са с приблизително еднакъв размер на разходите, за които се кандидатства – близък до минимално допустимия, инвестиционните намерения на трите дружества ще се реализират в съседни имоти в землището на с. Ц., общ. Д., обл. Д.. Имотите са собственост на "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД и са предоставени за временно и възмездно ползване и на тримата кандидати; избраните от трите фирми изпълнители за доставка на оборудването са контраоференти за същите разходи по заявленията на другите дружества. Дружествата са новорегистрирани през 2016 г. в рамките на един месец, без предистория, с минимален капитал и без дълготрайни материални активи; по едно и също време дружествата променят своите еднолични собственици и управители, физически лица съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, кандидатите ще осъществяват своята дейност на един и същи съответен пазар. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Инвестиционното намерение на "Максит" ЕООД е депозирано в периода на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., определен със Заповед № РД 09-755/04.10.2016 г. с предмет на инвестиция "Оборудване на ферма за отглеждане на патици" в с. Ц., общ. Добричка, обл. Д., като стойността на разходите по проекта е 1 912 260 лв. без ДДС. П. е Заявление за закупуване на оборудване с ИД № 08/04/1/0.0.0153/16.11.2016 г. Същото включва разходи за закупуване на технологично оборудване (водоохладителна система, поилна линия, скари за под и др.). Предвидени са и разходи за СМР за ремонт на помещенията в размер на 70 000 лв., заложени в таблица 2 от бизнес плана "Инвестиционни разходи", за които не се кандидатства за подпомагане. Към заявлението за подпомагане са приложени три оферти и договор за доставка и монтаж на оборудване на птицеферма на обща стойност 1 912 260 лв. без ДДС. А. орган е констатирал, че офертите, респективно договорът за доставка не съдържат подробна техническа спецификация, марки и модели на оферираното/договореното оборудване. Посочил е, че е представен протокол за избор, в който няма информация относно натовареността и капацитета на оферираното/договореното оборудване и дали то отговаря на нуждите и капацитета на птицефермата. Не е ясно на каква база са изготвени запитванията за оферти, тъй като не е приложена част "Технологична", от която да е видно какъв е капацитетът на животновъдния обект и съответното необходимо оборудване. На кандидата е изпратено Уведомително писмо с изх. № 01-2600/7475/06.12.2017 г. и с цел доказване на съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 12 и чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. са изискани анекс към договора за оборудване, съдържащ спецификации, марки и модели на договореното оборудване и част "Технологична", от която да са видни капацитетът и необходимостта от закупуване на посочения тип оборудване. От "Максит" ЕООД е представен отговор на уведомителното писмо с вх. № 01-2600/7475/08.12.2017 г., с който са предоставени: Техническа спецификация към договор от 01.08.2016 г. с дружеството "Сикън" ЕООД идентична с подадената към заявлението. Предоставен е и проект по част "Технология", както и обяснителната записка към него. В резултат на извършени административни проверки по чл. 37 от Наредба № 9/2015 г. е установено, че проектът на жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, тъй като е налице индиция (улика) за един общ проект, който е разделен на три по-малки, с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане. Със процесната Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на "Максит" ЕООД е отказано исканото финансиране. Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е обжалвана по административен ред, като жалбата срещу нея е оставена без разглеждане като неоснователна със Заповед № РД20-394/02.11.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Настоящия състав констатира, че няма данни дали и кога тази заповед е връчена на дружеството. Жалбата срещу Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е депозирана в съда на 23.10.2018 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която е кредитирал, като безпристрастна и обективна. От същата е установил, че оферираното оборудване на инвестицията отговаря на нуждите и капацитета на животновъдния обект, който е за 39 000 патици. Бившият птицекомплекс не е бил експлоатиран повече от 30 години, но през това време са запазени в цялост халетата за отглеждане на птици, които се нуждаят от ремонт, но някои от помощните стопански сгради са започнали да се рушат. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна: Приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, позовавайки се на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. Приел, че заповедта не отговаря в цялост на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не е надлежно мотивирана. Посочил е, че административният орган в оспорената заповед е посочил само, че заповедта се издава на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и Наредба № 9/2015 г. Липсват мотиви на какво правно основание е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Не са посочени законовите изисквания, които не са изпълнени от заявителя, за да му бъде отказано предоставянето на исканата финансова помощ. Приел, че е налице противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби. Посочил е, че към заявлението за подпомагане са представени всички необходими и изискуеми по Наредбата документи, установяващи по безспорен начин правото на финансиране по Заявление за подпомагане за оборудване с ИД № 08/04/1/0.0.0153/16.11.2016 г. Изложил е съображения, че приетите по делото доказателства, част от административната преписка, напълно опровергават твърденията на административния орган, че липсват подробни спецификации и технически характеристики на закупеното оборудване. Посочил е, че по смисъла на Наредба № 9/2015 г. кандидатът няма задължение да предоставя технологичен проект. Не е налице правно основание да се изисква да се прилага или предоставя част "Технологична" към запитванията за оферти, както и количествена сметка към част "Технологична" и да се предоставя технологичен проект на административния орган, поради което неправилно е прието, че инвестиционното предложение на дружество жалбоподател (сега ответник по касация) не отговаря на изискването на чл. 32, ал. 12 и чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установявало, че животновъдния обект е действащ и в него се отглеждат животни – 400 бр. патици. В представения предварителен договор за покупко - продажба между "Сикън" ЕООД и "Максит" ЕООД от 01.08.2016 г. се съдържа спецификация на машини и оборудване, в която са посочени видовете машини и оборудване, както и тяхната стойност. Представена е и техническа спецификация към договора от 01.08.2016 г. На основание изготвения бизнес план и проект, "Максит" ЕООД е отправило запитване към трима производители /представители/ на машини и оборудване за отглеждане и угояване на патици. Изпратените от тримата производители оферти съдържат техническа спецификация на машините и оборудването. Съставен е протокол-решение за избор на доставчик на 27.06.2016 г., с който е избрана офертата на "Сикън" ЕООД, тъй като е с предложена най-ниска цена. За неправилно е прието твърдението на административния орган за наличие на съмнения за "изкуствено създадени условия". В тази връзка е посочил, че в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Неправилен е изводът, че при извършените административни проверки на заявленията на "Максит" ЕООД, "Венстара" ЕООД и "Евробърд" ЕООД са налице обстоятелства, които създават съмнение за наличие на условия по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените в наредбата максимални размери, защото инвестиционните намерения са еднотипни, ще се реализират в съседни имоти, собственост на трето лице. Посочил е, че административният орган е приел, че е налице индиция за един общ проект, който е разделен на три по-малки с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане предвид определения лимит, който не може да бъде надвишаван, ако проектът е един. След анализ на разпоредбите на чл. 3, чл. 11, чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г., § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9/2015 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.) е посочил, че съдебната практика е изработила критериите за изкуствено създадени условия: обективен, изразяващ се в действия или бездействия, насочени към получаване на предимство; и субективен, изразяващ се в намерение за неправомерна облага в противоречие с целите на нормативната уредба. Посочил е, че от СТЕ се установява, че предвидените в проекта съоръжения и инсталации отговарят на нуждите и капацитета на животновъдния обект на жалбоподателя, като той е предприел действия за възстановяване дейността на бивш птицекомлекс, чрез преструктуриране /преминаване от дейност отглеждане на пилета към дейност отглеждане на патици/, като това обстоятелство не е взето предвид от административния орган и не е обсъждано. Посочил е, че в нарушение на материалноправните разпоредби е прието, че има наличие на изкуствени условия, а не условия за "насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани" и "преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата" Изложил е съображения, че "Максит" ЕООД представлява самостоятелно предприятие със самостоятелен инвестиционен проект, което няма връзка с останалите кандидати – географска, икономическа, правна и/или персонална. Няма нито лични, нито търговски отношения с техни представители. Не е установена недобросъвестност и в отношенията с фирмите – доставчици. Отчел е, че оферентите са едни и същи, но е посочил, че това е логично и закономерно, след като това са единствените възможни доставчици на оборудване. Липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят умишлено е предприел действия, които да му осигуряват предимство пред останалите кандидати. Решението е правилно по следните съображения. Първоинстанционния съд е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, по които установявания страните не спорят. Правилно решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, като съображенията му се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Неправилно съдът е приел, че заповедта не отговаря в цялост на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не е надлежно мотивирана и в оспорвания акт липсват мотиви относно правното и фактическо основание за постановяването му. Противно на приетото от съда, в оспорваната заповед не е посочено само, че тя се издава на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и Наредба № 9/2015 г. В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3 във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 2 и чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, чл. 20, чл. 26, чл. 15, ал. 2 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9/2015 г. Изложени са и фактическите установявания на органа, мотивирали го да издаде заповедта за отказ да бъде финансирано подаденото заявление за подпомагане. Дали установените от органа факти и обстоятелства са доказани и са подведени под съответстващото им правно основание, за да се постанови отказа за финансиране на заявлението за подпомагане, е свързано с материалната законосъобразност на акта. От формална страна заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Изложените в тази връзка от касатора съображения са основателни. Правилно съдът е приел, че към заявлението за подпомагане на "Максит" ЕООД са представени всички изискуеми документи, като доказателствата по делото опровергават твърденията на административния орган, че липсват подробни спецификации и технически характеристики на закупеното оборудване. Съгласно чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9/2015 г. за всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 10, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. К. представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец съгласно приложение № 9, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор. Както е посочено в мотивите на оспорваната заповед "Максит" ЕООД е подало заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 с предмет на инвестицията "Оборудване на ферма за отглеждане на патици". Към заявлението е представил три оферти и договор за доставка и монтаж на оборудване за птицеферма. В изпълнение на дадените му указания са представени отново техническа спецификация към договор от 01.08.2016 г., която органът е посочил, че е напълно идентична с вече подадената към заявлението за подпомагане и проект по част "Технология", като обяснителната записка към него не е заверена по надлежния ред с подпис и печат от правоспособно лице. От изложените от органа мотиви в оспорваната заповед, не може да се установи, защо той е приел, че представената техническа спецификация на оборудването, което ще се закупи, не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9/2015 г., поради което изложените мотиви в заповедта се явяват бланкетни. Не е обосновано защо е прието, че офертите, респ. договора за доставка не съдържат подробна техническа спецификация и на какви изисквания тя следва да отговаря, за да се приеме от органа като отговаряща на нормативните изисквания. Указания в тази връзка няма и в уведомителното писмо изх. № 01-2600/7475/06.12.2017 г. Представената оферта от фирма "Сикън" ЕООД съдържа описание на оборудването и модел/марка на същото. Техническата спецификация за оборудване за ферма за патици, макар и пестеливо съдържа описание на техническите параметри на оборудването. Вярно е, че обяснителната записка към част "Технологична" не е заверена от правоспособно лице. Този порок е саниран в хода на съдебното производство, Липсата на част "Технологична" като приложение към заявлението за подпомагане не обосновава неспазване на изискването на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9/2015 г., защото наличието на такава не е посочено в тази разпоредба. Видно от протокол – решение за избор на доставчик дружеството е избрало офертата на "Сикън" ЕООД, защото то е предложило най-ниска обща цена на машините и оборудването и най-добри условия за плащане. Наредбата изисква писмена обосновка на мотивите за избор, когато не е избрана най-ниската оферта, каквато хипотеза не е налице. Запитванията за оферта отговарят на изискванията на Приложение № 9 към чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Съответно офертите са изготвени съобразно запитването. От приетата по делото СТЕ се установява, че оферираното оборудване на инвестицията отговаря на нуждите и капацитета на животновъдния обект. Правилно съдът е приел, че административният орган в нарушение на материалноправни разпоредби е приел, че инвестиционното предложение на дружеството не отговаря на изискването на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9/2015 г. Съгласно чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. В случая няма изложени съображения във връзка с нуждата от лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, поради което разпоредбата на чл. 26 е неприложима и неправилно органът се е позовал на нея. Относно изложените в заповедта съображения за наличието на съмнения за изкуствено създадени условия. Правилно съдът е приел, че в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Поради това изводът на административния орган за наличието на такива условия се явява недоказан. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., на която разпоредба се е позовал органът, не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. А съгласно ал. 2 на чл. 11 финансовата помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, които не са независими предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и за които се установи, че са учредени или преобразувани с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 – 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9/2015 г. "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Чл. 60 от цитирания регламент предвижда, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Правилни са изводите на съда как следва да се установява наличието на изкуствено създадени условия, като същите са съобразени и с решение на СЕС по дело № С-434/12 от 12.09.2013 г., което макар и касаещо чл. 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, с оглед принципния му характер следва да се вземе предвид. Изложените от органа, в оспорваната заповед съображения, за да приеме, че са налице "изкуствено създадени условия" по смисъла на Наредба № 9/2015 г. и приложените в тази връзка доказателства, са недостатъчни, за да се приеме за правилен извода му за наличието на такива. В заповедта са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва съответния им правен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция (улика) за един общ проект, който е разделен на три по-малки, с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансови средства, който е предоставен от ЕС и който не може да бъде надвишаван ако проектът е един. В тази връзка настоящата инстанция не споделя извода на решаващия съд, че административният орган в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че има наличие на изкуствено създадени условия, а не на условия за "насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани" и "преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанството". Това е така, защото както се посочи по-горе, за да приеме, че са налице изкуствено създадени условия органът е изложил само фактически констатации, без да обоснове защо от обективна и субективна страна тези установени обстоятелства водят до извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната и че кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на схемата. В цитираното по-горе решение на СЕС е посочено, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Изложените от органа съображения са свързани със свързаност между предложенията на трима кандидати, но липсват изложени конкретни съображения, защо това води до извод за наличие на изкуствено създадени условия. В тежест на органа, а не на съда, е да установи по безпорен начин това обстоятелство и то в хода на административното производство. С оглед на това след връщане на преписката административния орган следва да предприеме необходимото за изясняване на въпроса дали са налице изкуствено създадени условия по смисъла на Наредба № 9/2015 г., да изследва обективния и субективния критерии и обоснове причинна връзка и в зависимост от това да предприеме съответните действия. Съгласно чл. 42, ал. 4 от Наредба № 9/2015 г. когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора по ал. 2 се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на финансовата помощ. Следователно съмненията на изкуствено създадени условия не винаги са пречка за сключване на договор за предоставяне на финансова помощ. Следва да се отбележи, че становище в тази насока, в хода на административното производство е дадено и с Докладна записка вх. № 05-2-161/135 от 06.03.2018 г. от директора на дирекция "ПИ" в ДФЗ по повод докладна записка вх. № 05-2-161/135 от 16.01.2018 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, свързана с възникнали съмнения за нередности и потенциално наличие на изкуствено създадени условия във връзка със заявления за подпомагане на няколко дружества, вкл. "Максит" ЕООД. Обстоятелствата по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. не се установяват от доказателствата по делото. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) независимо предприятие е всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. В мотивите на заповедта липсват изложени съображения с кои предприятия "Максит" ЕООД е предприятие партньор и защо, както и с кои предприятия е свързано предприятие и защо. По делото липсват доказателства, че между "Максит" ЕООД и цитираните в оспорваната заповед дружества "ВЕНСТАРА" ЕООД, "Евробърд" ЕООД, "Локал Асет Мениджмънт енд Рисорис" АД са налице някой от обстоятелствата по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. При подаване на първоначалното си заявление "Максит" ЕООД е декларирало, че е независимо предприятие, като след смяната на управителя на дружеството е подадена нова декларация, с която е декларирано, че дружеството е свързано предприятие със "Саплингс" ЕООД и "Зорекс" ЕООД, като в тази връзка са направени съответните проверки. Изложените мотиви, че предприятията осъществяват помежду си някое от отношенията по ал. 5, т. 3 чрез физическо лице или група физически лица, които действат съвместно, са неподкрепени от доказателствата. Физическите лица, управители на трите дружества, са различни и няма доказателства за връзка по между им или че те действат съвместно. Вярно е, че през 2016 г. "Максит" ЕООД е сменило управителя си и седалището и адреса на управление, както това са направили и другите две дружества. В тази връзка неправилно в оспорваната заповед се сочи, че и трите дружества са новорегистрирани през 2016 г. Управителите на дружествата са различни, различни са и седалищата и адресите на управление. Неоснователно в касационната жалба се сочи неправилност на решението в частта относно присъдените разноски. В хода на първоинстанциното производство (видно от отразеното в протокола от проведеното на 12.09.2019 г. съдебно заседание) не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което не е имало основания за намаляване на същото от съда. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер, като се уважи и направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 18 324,00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, провеждането на едно съдебно заседание, настоящата инстанция намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено наполовина и в полза на ответника по касация се присъди възнаграждение в размер на 9 162,00 лв.