Решение № 145 от 18.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3149/2014 г.

Решение № 145 от 18.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3149/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез синдика А. С., против решение № 220/24.07.2014 г. по т. д. № 40/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, касационно обжалване по която е допуснато в частта, в която с атакуваното въззивно решение е отменено решение № 186/23.10.2013 г. по т. д. № 188/2012 г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 пр. първо ЗЗД, за сумата от 14 040 лева, претендирана като неиздължена от ответника - наемател наемна цена по договор за наем № 1/1.07.2003 г., за периода 1.10.2011 г. - 21.06.2012 г. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено /в тази му част/ в противоречие с материалния закон - чл. 636, ал. 1 ТЗ, тъй като разплащане с ищцовото дружество, след откриване на производство по несъстоятелност на същото, е прието от въззивния съд за точно и с погасително за задълженията на ответника действие, на базата на издадени от наемодателя фактури и касови бонове за дължимите помесечно наемни цени от 1 560 лв. /с ДДС /, съответно осчетоводени от ответника - наемател, без да се държи сметка за издателя на платежните документи и реалния получател на сумите, акцентирайки на обстоятелството, че за процесния период представляващ и двете дружества - страни по спора - е било едно и също физическо лице - П. Х. Касаторът се позовава и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивния съд се е произнесъл съобразявайки правопогасяващо възражение на ответника /разплатени суми от наемна цена/, каквото не е направено, нито доказателства за установяването му са ангажирани в преклузивния срок по чл. 367 ГПК, доколкото спорните касови бонове и ръкописно съставени разписки за част от плащанията /последните обосновани с повреда на фискалното устройство/, с които ответникът твърди доказано плащането, са ангажирани като доказателства едва във въззивна инстанция. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба. По отношение допуснатата до касационно обжалване част от касационната жалба поддържа довода за неоснователност, поради приложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, предвид непротивопоставяне на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ на удостоверените с касови бонове плащания. Счита, че установеното от заключенията на съдебно-икономическите експертизи осчетоводяване на фактурите и касовите бонове за дължимите наеми и включването им в дневниците за покупки на ответника установяват включване на плащанията в масата на несъстоятелността /арг. от чл. 636, ал. 2 ТЗ/, поради което не е налице хипотезата на чл. 636, ал. 1 ТЗ. С определение № 346/19.05.2015 г. касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: Налице ли е изпълнение на парично задължение по отношение на дружество в открито производство по несъстоятелност, ако плащането не е извършено чрез синдика, съгласно чл. 636, ал. 1 ТЗ? Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и за да се произнесе съобрази следното: С решение, вписано на 22.12.2010 г., за ищцовото дружество [фирма] е открито производство по несъстоятелност. Претенцията с правно основание чл. 232, ал. 2 пр. първо ЗЗД - за осъждане ответника да заплати наемна цена за ползването на отдаден от касатора имот /сгради, комуникационни съоръжения и принадлежности към същите и дълготрайни материални активи под опис/, с договор за наем № 1/1.07.2003 г., изменен с анекси от 23.09.2009 г. и 28.10.2010 г. - е за периода 1.10.2011 г. - 21.06.2012 г., т.е. за период по време на висящо производство по несъстоятелност, вкл. след вписване решението за откриването му. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението за неразплащана наемна цена за посочения период, но не е конкретизирал начина и времето на разплащане, нито е ангажирал доказателства за плащането. Последващо е заявил заплащане на наемната цена в брой на самия синдик. Представил е доказателства в първото по делото съдебно заседание, в изпълнение указанията на първоинстанционния съд по разпределение на доказателствената тежест, с определение № 510/20.06.2013 г. По искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, установила че фактурите, издадени за процесните наеми, са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество - по счетоводна сметка 401 "Доставчици". Видно от ползваната счетоводна операция сумите се водят заплатени в брой в касата на ищеца, като е предоставена на вещото лице справка - списък на касови бонове от фискално устройство, но не и самите касови бонове, изключая един - за м. декември 2011 г., за сума от 780 лева, част от дължимия по съответната фактура наем от 1 560 лева. Не е представена на вещото лице хронология на осчетоводяванията по сметка 401,със съответни счетоводни контировки за начисляване на разход за наем и изплащане на всяка фактура по касов път по кредита на счетоводна сметка 501 "Каса". Непредставянето на съответна счетоводна документация е пояснено от ответника с обстоятелството, че архивата на дружеството е "запорирана" и иззета от синдика на ищцовото дружество. Доказателства за последното не са събрани, доколкото нямат материална доказателствена сила представените две писма, изходящи от [фирма] до Окръжен съд Плевен, във връзка с друго съдебно производство, с искане за разпореждане освобождаването на архива на дружеството и връщането му в държане на ответника, с цел годишно счетоводно приключване. Допуснатата във въззивното производство допълнителна експертиза потвърждава обстоятелствата установени от първоначалната, като единствено са й предоставени за справка част от касовите бонове и 6 ръкописни разписки, заместващи касови бонове, с твърдението, че са били изготвени поради неизправност на фискалното устройство. Постъпили по сметка на синдика плащания на наемна цена, дължима за процесния период няма, но са установени две плащания на същата по сметката на синдика за предходен на процесния период. Допускането на доказателствата във въззивна инстанция, вкл. новата съдебно-икономическа експертиза е служебно обосновано от въззивния съд с неизготвяне на първоначалната, в съответствие с цялата относима документация, находяща се при всяка от страните по спора. Твърдението на ищеца е, че по откритата от синдика специална сметка, по която единствено следва да постъпва изпълнение на парични задължения спрямо дружеството в производство по несъстоятелност, дължимите плащания от наемна цена за процесния период не са постъпвали и това е достатъчно за уважаването на иска. Възраженията на ответника във въззивната му жалба, предвид уважаването на иска от първоинстанционния съд, са ограничени до довода, че осчетоводяването на издадените за дължимата наемна цена фактури и наличието на касови бонове за заплащането им на каса на дружеството - ищец установяват точно и с погасително действие изпълнение, в съответствие с твърдението му, че на синдика е разплащано в брой. Други хипотези на "включване дължимото в масата на несъстоятелността" не са противопоставени. За да отхвърли претенцията по чл. 232, ал. 2 пр. първо ЗЗД, въззивният съд не е изложил мотиви относно приложението на чл. 636 ТЗ, очевидно игнорирайки го в настоящата хипотеза, като е счел, че счетоводното отразяване на плащането при ответното дружество е достатъчно за мотивиране неоснователност на иска. По правния въпрос: Съгласно чл. 636, ал. 1 ТЗ, считано от вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност, изпълнението на парично задължение към длъжника се приема от синдика. С въвеждането на разпоредбата законодателят цели гарантиране интересите на кредиторите на несъстоятелността, че вземанията на търговеца в несъстоятелност ще постъпят в масата на несъстоятелността, предпазвайки кредиторите от недобросъвестни разпореждания на самия длъжник, в полза на отделни кредитори или трети лица. Касае се за специална норма, обслужваща производството по несъстоятелност, приложима не досежно изпълнение спрямо което и да било трето лице, различно от кредитора - дружеството в несъстоятелност /при такова изпълнение е приложима общата норма на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, но съобразена при прилагането й с възложеното единствено на синдика представителство за кредитора при приемане на изпълнението, съгласно чл. 636, ал. 1 ТЗ/, а за хипотезите на твърдяно и формално удостоверено изпълнение към кредитора - дружество в несъстоятелност, но не по предвидения в чл. 636, ал. 1 ТЗ ред. Под "приемане" по смисъла на чл. 636 ТЗ следва да се разбира адресиране на изпълнението, в смисъл на предявяването му на синдика, с оглед насрещно осъществяване от същия на правното, а не фактическо действие по приемането, макар фактическото действие по предаването да би могло също да се осъществи на синдика. Извършеното, след откриване производството по несъстоятелност на търговеца, изпълнение от негов длъжник, непредявено на синдика и недоказано прието от същия, в смисъл на материализирано съгласие с и потвърждаване на престирания резултат, предпоставя недействителност на действието по отношение кредиторите на несъстоятелността - изпълнение без погасително действие. По аргумент от чл. 75, ал. 1 ЗЗД и чл. 636, ал. 2 ТЗ, доколкото не съществува логично противопоставимо съображение, за неприложимост на визираните от разпоредбите изключения, изпълнение на парично задължение не чрез синдика би могло да бъде зачетено с погасителни последици и спрямо кредиторите на несъстоятелността, ако би било доказано, че сумата ефективно е постъпила в масата на несъстоятелността. Счетоводни документи, със свидетелстващо за погасяване на задължението съдържание, установяват формално плащане, но не и плащане по предвидения в чл. 636, ал. 1 ТЗ ред, щом не изхождат от синдика или не са санкционирани с негово потвърждаване, след узнаване за изготвянето им, в качеството му на изрично правно действие по приемане на изпълнението /например с отчитането му от синдика по реда на чл. 659 ТЗ/. Видно е, че чл. 301 ТЗ е неприложима в настоящата хипотеза норма /доколкото независимо от систематичното й място - Част III, Глава ХХI, раздел II " Сключване на търговска сделка", във формираната задължителна съдебна практика с приложението й се обосновава и доказване на изпълнение/, тъй като и за изключване последиците на недействителност на плащането спрямо кредиторите на несъстоятелността, не е достатъчно просто непротивопоставяне, а волеизявление за приемане от синдика, респ. изрично волеизявление на последващо потвърждаване от синдика, ако не би бил спазен реда на чл. 636, ал. 1 ТЗ. Прилагането на чл. 301 ТЗ е принципно приложимо само в отношенията между страните по сделката - дружеството в несъстоятелност / кредитор / и длъжника, изпълняващ в противоречие с чл. 636, ал. 1 ТЗ, и непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността. Кумулативното му прилагане с последиците на чл. 636, ал. 1 ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността е логически невъзможно, защото би предпоставило право на лошо плащащия длъжник, платил повторно в съответствие с чл. 636, ал. 1 ТЗ, да се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност, по правилата на неоснователното обогатяване и като резултат да бъде заобиколена защитната функция на чл. 636 ТЗ по отношение интересите на кредиторите. Нарушаването на чл. 636, ал. 1 ТЗ изключва възможността платецът да се позове на последиците на чл. 301 ТЗ при липса на противопоставяне от представляващия дружеството /хипотеза мислима при продължаване дейността на търговеца в несъстоятелност/, тъй като последният е лишен от правото да представлява търговеца при приемане на изпълнението, спрямо което правомощие разпоредбата на чл. 636, ал. 1 ТЗ се явява специална. В хипотеза на задължително водени от синдика търговски книги, съобразно развитието на производството по несъстоятелност - чл. 658, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 2 ТЗ - предпоставки според хипотезиса на чл. 301 ТЗ са обективно изключени, тъй като осчетоводяването от синдика или директно упражняван от същия контрол върху търговските книги, би съставлявало "приемане" по смисъла на чл. 636, ал. 1 ТЗ. С оглед преждеизложеното, отговорът на правния въпрос е: Изпълнение на парично задължение спрямо търговец в несъстоятелност, след вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност, има погасително действие, само ако бъде предявено на и прието, като правно действие, от синдика /независимо дали като изпълнение по специалната му сметка или по друг начин - арг. от чл. 663, ал. 2 ТЗ/. Следва да бъде зачетено погасителното му действие и ако се докаже ефективното постъпване на сумата в масата на несъстоятелността. Осчетоводяване на документ, удостоверяващ плащане, но неизходящ от синдика или недоведен до знанието му и непотвърден изрично от същия, е недостатъчно да обоснове извод за ефективно постъпване на сумата в масата на несъстоятелността. С оглед отговора на правния въпрос, въззивното решение се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, като искът с правно основание чл. 232, ал. 2 пр. второ ЗЗД бъде уважен за сумата от 14 040 лева. Доколкото изводите на първоначалната и допуснатата във въззивна инстанция съдебно-счетоводни експертизи са еднакви, т.е. съобразяването на касовите бонове, разписки и фактури, представени в нарушение на чл. 266 ГПК във въззивна инстанция, не е провокирало различни от първоначалните изводи на вещото лице, съобразено в решаващите мотиви на въззивния съд, твърдяното процесуално нарушение на въззивния съд не е с характеристиката на съществено и не би могло на самостоятелно основание да предпостави неправилност на решението. Осчетоводените операции сами по себе си не установяват ефективно постъпване на сумите в масата на несъстоятелността, вкл. чрез ефективното им последващо разходване в изпълнение текущи задължения на дружеството или разноски по несъстоятелността, за да би се приело изпълнение с погасително действие, независимо от липсата на приемане от синдика, съгласно чл. 636, ал. 1 ТЗ. С оглед изхода на делото, съобразявайки частта в която е допуснато касационното обжалване и променен правния резултат, ответникът следва да възмезди ищеца - касатор за понесените в настоящото производство разноски, в размер на 310,80 лева - държавни такси за касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение