Решение № 1425 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5918/2007 г.

Решение № 1425 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5918/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "С. и." ЕАД срещу въззивното решение на Софийския градски съд, II г въззивен състав от 20.VI.2007 г. постановено по в.гр.д. № 2418/2006 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост, неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Михаил Д. Я. от гр. С. е предявил установителен иск за собственост срещу "С. и. ЕАД" по отношение на празно дворно място от 230 кв. м., включено в УПИ * общ. целия от 1524 кв. м. в кв. 244 по плана на гр. С., местн. Лозенец I при съседи север ул. "Ч. с." юг УПИ *, запад УПИ *и изток УПИ *. С решението на Софийския районен съд, I гражданска колегия, 45 състав от 9.II.2006 г. по гр.д. № 1170/2005 г. искът е уважен. По въззивна жалба на ответника "С. и." ЕАД Софийският градски съд, въззивна колегия II г. отделение с решението си от 20.VI.2007 г. по гр.д. № 2418/2006 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е процесуално допустимо, законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Безспорно установено по делото е, че ищецът М е придобил по дарение от баща си с нот. акт № 41 том IХ рег. № 1* нот. дело № 1607/1945 г. от30.VII.1945 г. на I нотариус при СОС празно дворно място от 1051.02 кв. м. при съседи бул. "Ч. в.", ул. "Ч. с.", наследници на д-р Б. Имотът е бил национализиран по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС) и след влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) през 1992 г. ищецът е направил искане за възстановяването на собствеността му. Със заповед № РД-57-3370/6. ХII.1993 г. на Кмета на Столична голяма община е наредено да се отпише от актовите книги акт № 3187/27.VIII.1949 г. и да се предаде на М. Д. Я. владението на празно място от около 760 кв. м. с пл. № 7 - стар, кад. лист 475 в местн. Лозенец, с изключение на останалата част от имота, "заета от благоустройствени мероприятия" към Младежкия комплекс "Орбита", която "не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден имота". Процесните 230 кв. м. представляват част от невъзстановения национализиран имот, които през 1999 г. са внесени в капитала на "С. и." ЕАД. Те представляват понастоящем дворно място, използвано за паркиране на леки коли от живущите в околни жилищни блокове, като една част от него е асфалтирана. В тази част се осъществява и достъп до задния изход на МК "Орбита", който се ползва за склад. Официалният вход на комплекс "Орбита" се намира от към ул. "Ч. в.", докато процесните 230 кв. м. са от към улица "Ч. с.". Те са включени в УПИ * в кв. 244 с площ от 1524 кв. м., за който е съставен акт за общинска собственост. Според Заповед от 14.IV.2004 г. на гл.архитект на София за изменение на плана за застрояване се предвижда ново застрояване, касаещо и процесната част от имота, граничеща с парцел **** в същия квартал, чиято собственост е възстановена по ЗВСОНИ на национализирания собственик М. Я. При така изяснените факти по делото, законосъобразни са направените изводи на въззивния съд, че не съществува пречка за възстановяване на собствеността и върху процесните 230 кв. м. по чл. 1 от ЗВСОНИ, тъй като извършеното частично асфалтиране върху тях не представлява промяна, водеща до пречка за реално възстановяване по този реституционен закон. Законосъобразен е изводът за настъпило по силата на самия закон ЗВСОНИ с влизането му в сила възстановяване правото на собственост, тъй като имота съществува реално до размерите, в които е отчужден. Производството по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ) за същия имот по ахд. № 2899/2005 г. на ВАС, спряно до приключване на настоящото, видно от приложените съдебни актове по него във въззивното производство, не представлява пречка за уважаване на настоящия установителен иск, тъй като единствено при отхвърлянето му ще е налице основание за продължаване на процедурата по ЗОСОИ, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ, в приложение на която е издаден обезщетителния закон - ЗОСОИ според изричната разпоредба на чл. 1 от същия закон. Оплакванията в касационната жалба срещу постановения въззивен съдебен акт са неоснователни. Несъстоятелни са доводите за липса на правен интерес. Право на ищеца е да прецени каква защита - от какъв вид и с какъв интензитет, ще поиска от съда за охраняване на интересите му. На доводите за неправилност на постановеното решение е даден подробен и обоснован отговор в обжалвания съдебен акт в съответствие с материалния закон, като настоящата инстанция споделя изложените съображения в тази връзка. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушенията по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и"в" от ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) Липсват данни за направени от ответниците по жалбата разноски за настоящата инстанция, поради което независимо от изхода на спора и своевременното искане за тях, такива не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение