Решение № 6109 от 21.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Генадиева като процесуален представител, срещу решение 7031 от 26.11.2021 г., постановено по адм. дело 3395/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Керемедчиев, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу заповед РА-20-11/04.02.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен констативен протокол от 20.10.2020 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед РА-20-36/10.06.2020 г., за обследване на състоянието на строеж Четириетажна сграда с идентификатор 68134.305.369.1 по КККР, част от комплекс, находящ се в устройствена зона: ОО - зона за обществено-обслужващи дейности, кв. 216, м. Западно направление по плана на гр. София, административен адрес: бул. Александър Стамболийски 82, като е наредено на жалбоподателя да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строежа във вид, отговарящ на съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ с цел удължаване на експлоатационните качества на сградата. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в хипотезата на делегиране на правомощия по § 1, т. 3 ДР ЗУТ, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обосновава извод за постановяване на административния акт при спазване на императивното изискване по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Приема, че е налице хипотезата на чл. 195, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗУТ, тъй като строежът не се поддържа в добро техническо състояние, отговарящо на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗУТ, поради което следва да се извършат предписаните ремонтни и възстановителни работи за неговото поправяне и заздравяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 195, ал. 4 ЗУТ, посочен като правно основание в оспорения административен акт, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж, който не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на аварии или други обстоятелствата по ал. 3 от разпоредбата. Административният орган може да упражни тези свои правомощия след спазване на предвидения в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ ред - освидетелстване на състоянието на строежа от назначена от него комисия и отразяване на събраните данни в констативен протокол, който се съставя, след като заинтересованите лица бъдат изслушани. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 3 ЗУТ строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка. По делото е установено, че с решение на Министерския съвет 809 от 22.12.2017 г. се предоставя на ВСС безвъзмездно за управление четириетажна сграда публична държавна собственост (подробно описана в Акт за държавна собственост 10388/16.12.2019 г.), предмет на оспорения акт, за нуждите на специализираните органи на съдебната власт - съд и прокуратура. След постъпили в контактния център на Столична община сигнали СОА18-КЦ01-54602/14.12.2018 г., СОА19-КЦ01-4251/31.01.2019 г. и СОА20-КЦ01-18007/16.05.2020 г. е образувано административно производство по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Процедурата при постановяне на акт по чл. 195 ЗУТ е специална и изрично регламентирана в чл. 196 ЗУТ. Административното производство започва по инициатива на административния орган, който действа служебно при наличие на законово предвидените предпоставки за това. Неизпълнението на изискването по чл. 26 АПК за уведомяване на ВСС като упражняващ правата на собственика на имота по силата на посоченото решение, за началото на административното производство не обуславя извод за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което да се отразява на правото му на защита. В случая установената в специалния ЗУТ процедура е проведена. Неоснователно е възражение на касационния жалбоподател за неспазване на императивното изискване на чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба определената от кмета на общината комисия действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица и отразява резултатите в протокол. Въз основа на направените констатации в него комисията предлага на административния орган строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Нормата поставя като изискване изслушването да предхожда констатациите в съставения протокол. В конкретния случай по време на изслушването от комисията, назначена по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, отразено в констативен протокол 1 от 17.09.2020 г., присъстват служители на Висшия съдебен съвет: инж. Л. Грънчарова и инж. М. Стаев, съответно началник отдел и гл. експерт в отдел Инвестиции и строителство към дирекция Управление на собствеността на Висшия съдебен съвет. Видно от съдържанието на протокола на двете длъжностни лица са предоставени постъпилите от граждани сигнали във връзка с рушащия се покрив на сградата. Дадена е възможност за представяне на писмено становище. В указания от комисията едномесечен срок постъпва писмо изх. ВСС-1107 от 14.10.2020 г. от председателя на комисия Управление на собствеността и член на ВСС, в което се посочват предприетите действия по стартиране на основен ремонт на сградата и извършване на регулярни огледи на място с оглед вземане на необходимите мерки при възникване на нужда от допълнително укрепване на конструкцията на покрива. След изготвянето на констативния протокол от 20.10.2020 г. с предложение до кмета за издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ от жалбоподателя е депозирано писмено възражение. При тези данни правилно съдът приема, че е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Въпросът дали явилите се на изслушването на 17.09.2021 г. служители от дирекция Управление на собствеността на Висшия съдебен съвет разполагат с представителна власт по отношение на проведената по чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура касае вътрешната организация на дейността на жалбоподателя. Не се спори, че длъжностните лица присъстват на проведения оглед и при съставянето на констативен протокол 1/17.09.2020 г. Обстоятелството, че протоколът не е подписан от тях не води до извод, че не са запознати с неговото съдържание. В същия е обективирано именно извършването на изслушване съгласно нормативното изискване от нарочно назначената комисия във връзка с постъпилите в общината сигнали. При тези данни следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, а напротив - предоставена му е възможност чрез явилите се длъжностни лица от неговата администрация за даване на обяснение при съставянето на протокола в деня на проверката на обекта. Изразено е и изрично становище в писмо изх. ВСС-1107 от 14.10.2020 г. относно състоянието на сградата и предприетите действия от страна на ВСС, поради което оплакването му в тази насока е неоснователно. Подаването на възражение срещу направените констатации в констативния протокол от 20.10.2020 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед, е процесуална възможност за заинтересованото лице. Изрично в мотивната част на административния акт е посочено, че възражение е подадено. Необсъждането на изложените в него аргументи от страна на административния орган не съставлява неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, нито представлява съществено нарушение на регламентираната процедура, което да води до незаконосъобразност на административния акт на това основание. В тази връзка не е допуснато соченото нарушение на правилото на чл. 35 АПК за изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗУТ за издаване на оспорената заповед е в съответствие с доказателствата по делото и е изведен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Констатациите на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, направени в изготвения констативен протокол от 20.10.2020 г., не са оборени от жалбоподателя. Те се подкрепят и от приетото по делото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза. Установено е, че сградата е без деформации и увреждания на конструктивни елементи, но силно амортизирана. Покривът е частично пропаднал на места, с прогнили дървени елементи, липсващи столици и ребра в местата на пропадане и начупени керемиди на покрива. В резултат на компрометираната покривна конструкци вътрешността на сградата е засегната от течове и е с обрушена и подкожушена вътрешна мазилка. Водопроводната и канализационната система са амортизирани - изгнили и ръждясали и подлежат на подмяна, а електрическата инсталация на места е повредена. Дограмата е частично прогнила. Четириетажната сграда е нехигиенична, пожароопасна и не може да се ползва по предназначение. Според експертите тежкото състояние на електрическата инсталация на първите два етажа и изоставените в тях обзавеждане и оборудване създават опасност от късо съединение и като резултат от възникване на пожар. Без правно значение за спора е въпросът колко време преди 2017 г., когато сградата е предоставена за управление на ВСС, не се е ползвала по предназначение като училище. Задължението на собственика, респ. на субекта, упражняващ неговите права, за поддържането й в добро техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, е да не допуска настъпването на обстоятелства, влошаващи функционалните й параметри и застрашаващи същата от аварии и увреждане. В случая е безспорно установено влошеното техническо състояние на обекта и необходимостта от незабавното му поправяне и заздравяване, като се възстанови покривната конструкция и се извърши проектиране на нови електрическа и ВиК инсталации. Целта на разпореждането по чл. 195, ал. 1 ЗУТ е строежът да се приведе в съответствие с изискванията по чл. 169, ал. 1- ал. 3 ЗУТ, за да се предотврати евентуалното му допълнително повреждане или разрушаване. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е оставено без уважение искането за разпит на свидетели за установяване на твърденията му във връзка с изпълнението на изискването за провеждане на изслушване и относно състоянието на сградата, както и предприетите мерки за нейното обезопасяване. За посочените обстоятелства са представени надлежни писмени доказателства, които са обсъдени от съда, противно на твърденията в касационната жалба. Фактическата обстановка е безспорно установена от приложената административна преписка и приетите в хода на съдебния процес доказателства, вкл. и от неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав не възприема доводите на касатора за липса на мотиви в обжалваната заповед относно определянето на сградата за нехигиенична и пожароопасна, както и относно недоказаност на констатациите за нарушение на основните изисквания за строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Направените констатации по отношение на наредената за поправяне и заздравяване сграда сочат именно към влошеното й техническо състояние, които се потвърждават и от заключението на вещите лица. В тази насока правилно съдът приема, че процесният строеж не отговаря на съществените изисквания, установени в чл. 169, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗУТ - за безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда и безопасност при експлоатация. Указания за конкретните действия, които следва да се предприемат, се съдържат в констативния акт, неразделна част от заповедта. Ето защо, доводите на касатора за липса на изрично посочени необходими мероприятия, с които да се изпълнят съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Констатацията на комисията и административния орган, че сградата не може да се използва по предназначение, не е опровергана в хода на съдебното производство. Възражението за спиране на електроподаването до третия и четвъртия етажи през м. май 2020 г. също не води до извод в различна насока. Според експертите частта от електрическата мрежа на първите два етажа също е силно амортизирана и създава риск от пожар, съответно състоянието на водопроводната инсталация прави сградата нехигиенна и негодна за ползване. Изложените в касационната жалба доводи за невъзможност за поправяне и заздравяване на обекта в определения в заповедта срок поради съществената му амортизация и необходимост от основен ремонт и реконструкция, всъщност сочат на признаване на направените в административното производство констатации. В тази насока следва да се има предвид, че е допустимо строителни книжа в случаите на аварийни ситуации да се издават по изключение по време на изпълнение на извършваните възстановителни работи - чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Отделно от това няма законова пречка при необходимост от страна на задължения субект да се поиска продължаване на определения срок за осъществяване на разпореденото с оспорената заповед поправяне и заздравяване на строежа. Без правно значение за материалната законосъобразност на заповедта е и дали сградата действително се използва по предназначение към момента на издаване на административния акт, а единствено възможността да се експлоатира по този начин. Не обосновава извод в различна насока представеният с касационната жалба пълен стенографски протокол 21 от дистанционно заседание на пленума на Висшия съдебен съвет от 28.10.2021 г. Същият обективира обсъждане на организирането и провеждането на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Проектиране, основен ремонт и преустройство на част от имот - публична държавна собственост, находящ се в гр. София, бул. Александър Стамболийски 82, за нуждите на специализираните органи на съдебната власт съд и прокуратура. Провеждането на процедура по възлагане на обществена поръчка с посочения предмет, съответно предприетите от касатора действия по осъществяване на инвестиционните му намерения, както правилно приема съдът, не представляват изпълнение на задължението предоставеният за управление имот - публична държавна собственост да се поддържа в техническо състояние в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ. Възраженията за ограничен достъп до сградата, денонощна физическа охрана и поставените около обекта предпазни мрежи са относими към предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахването на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В тази връзка оплакването за липсата на мотиви в оспорения административен акт относно посочените обстоятелства е неоснователно, доколкото е издаден на друго правно основание. Не се споделят от настоящия състав и доводите за неспазване целта на закона, основани на обстоятелството, че сградата не се ползва продължителен период от време преди да бъде предоставена за стопанисване и управление на ВСС. Целта на мярката по чл. 195, ал. 4 ЗУТ е именно изпълнение на задължението на собственика на строежа, респ. упражняващия неговите права, да го поддържа в техническо състояние, покриващо изискванията съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,