Решение № 2910 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2011 г.

Решение № 2910 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната против решение № 391 от 28.01.2011 г., постановено по адм. дело № 389/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Николай Иванов Йовов оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Министерството на отбраната да заплати на Николай Иванов Йовов сумата 5520 лв., представляваща обезщетение за незаконното му прекратяване на договора за кадрова военна служба. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 24.03.2009 г. е отменена заповед № КВ - 574/28.05.2008 г., с която е прекратен договорът на Николай Йовов за кадрова военна служба и същият е освободен от длъжност и кадрова военна служба. Безспорен е и факта, че при освобождаването от кадрова военна служба, на основание чл. 237 от ЗОВСРБ (отм.) на Йовов е изплатено обезщетение в размер на 11194.16 лв. От събраните по делото доказателства е видно, че дължимото обезщетение на жалбоподателя поради отмяна на заповедта за освобождаването му от служба по реда на чл. 134 от ЗОВСРБ (отм.) - е в размер на 5520 лв. Установено е, че жалбоподателят е поканен от началника на военновъздушните сила на 24.03.2010 г. в 14-дневен срок да върне полученото от него обезщетение при прекратяване на договора му за кадрова военна служба и освобождаване от длъжност по реда на чл. 237 от ЗОВСРБ (отм.) в размер на 11 194.16 лв. На 12.04.2010 г. касаторът е направил изявление за прихващане на двете насрещни вземания, което изявление е получено от Николай Йовов на 12.04.2010 г. В писмен отговор на исковата молба Министерството на отбраната е направило и възражение за съдебно прихващане. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционният съд за основателността на иска е незаконосъобразен и необоснован. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания като с направеното извънсъдебно прихващане двете насрещни вземания са погасени до размера на по-малкото от тях. Ирелевантно за настъпилото прихващане е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както неправилно е счел първоинстанционният съд. Налице са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни - установени по основание и размер. Министерството на отбраната е дължало на Николай Йовов обезщетение поради незаконното прекратяване на договора му за кадрова военна служба и освобождаването от длъжност и служба, а Николай Йовов е дължал връщане на полученото обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.), тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и кадрова военна служба, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая това е 24.03.2009 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за освобождаване на Николай Йовов от кадрова военна служба и от който момент вземанията са станали изискуеми. Незаконосъобразно съдът се е позовал на чл. 227, ал. 2 от ЗОВСРБ, респективно чл. 237, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.), тъй като тази норма визира хипотеза на повторно освобождаване от служба. С отмяната на заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се заличават последиците от освобождаването, като се счита, че договора за кадрова военна служба не е бил прекратен, т. е. не е налице прекратяване, за да се приложи цитираната разпоредба. Следователно вземането на Йовов е било погасено, поради което като е уважил иска Административен съд София - град е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон и е необосновано. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният от Николай Иванов Йовов иск против Министерството на отбраната за заплащане на сумата 5520 лв., представляваща обезщетение поради незаконното му освобождаване от кадрова военна служба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,