Решение № 16207 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2009 г.

Решение № 16207 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Червенков, като пълномощник на "Агро стил" ЕООД - гр. В. Търново, срещу Решение № 134/ 10.06.2009 г., постановено по адм. д. № 608/08 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 839/ 21.04.2008 г., издаден от Станимир Петров Станимиров - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 259/ 10.07.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение н материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Подробни доводи касаторът излага относно наличие на реалност на процесните доставки, като се обжалват и определени задължения по ЗКПО за процесната 2005 г. Моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново с което жалбата бъде уважена, ведно със законните последици. Ответникът по жалбата - директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 839/ 21.04.2008 г., издаден от Станимир Петров Станимиров - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 259/ 10.07.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, относно отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 157 790,32 лв. и са начислени лихви в размер на 24 252, 76 лева. По отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2005 г., м: 04 и м. 12.2006 г. в размер на 13 892, 00 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Глобус" ЕООД, съдът е приел, че предмет на доставката са стоки и услуги - скреч карти и ваучери за мобилни телефони. В хода на ревизията е установено, че при извършена насрещна проверка на декларирания адрес не е намерен представител на дружеството, поради което искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. С възражението срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил заверени от доставчика доказателства подробно описани от съда във връзка с начисляване на данъка и реалността на доставката, включително данни за предходни доставчици. Представен е и издаден на доставчик РА № 0400-1008/24.11.2006 година. Допълнителни доказателства са приети и в хода на съдебното производство. От заключението на ССЕ за установено съдът е приел, че вещото лице е извършило проверка въз основа на счетоводните регистри и регистри по ЗДДС на "Глобус" ЕООД, които са му били представени от жалбоподателя и е установено, че данъка е начислен като задължение към бюджета. От правна страна относно този доставчик съдът е приел, че връчването на ИПДПОЗЛ № 680-118 01.10.2007 г. по особения ред на чл. 32 от ДОПК е било извършено, без да били са налице необходимите за това условия, тъй като на приходната администрация са известни и други адреси, на които е могло да бъде открито дружеството-доставчик. Това нарушение съдът е приел, че не е съществено, тъй като жалбоподателят има право да ангажира допълнителни доказателства. Като е разгледал спора по същество и след като подробно е обсъдил представените допълнително доказателства съдът е приел, че не е установен факта на реалност на доставките, поради което са правилни изводите на приходната администрация за недоказаност на съвкупното наличие на изискванията по чл. 64 от ЗДДС (отм.), по отношение на документираните доставки. Този извод на първо място, съдът извежда от липса на доказателства за фактическото предаване на отразените във фактурите стоки, които са родово определени вещи, а относно доставката на ваучери, по делото липсва договор по силата на който "Глобус" ЕООД е възложило на "Агро стил" ЕООД активирането на предплатени комуникационни услуги, нито доказателства, че такива услуги са били доставяни от жалбоподателя на трети лица или са били ползвани за извършване от него на облагаеми доставки или предоставяни на неговия персонал. На следващо място съдът е приел, че не се установява и наличието на реално плащане на данъчните основи по процесните фактури, а само на дължимия ДДС. В тази насока съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, в частта в която вещото лице е заявило, че е извършило проверка в счетоводството на доставчика и е установило, че данъчните основи са платени в брой с посочени датите на плащания, тъй като не се посочва въз основа на какви проверени документи основава това си заключение. Представения и приет РА № 0400-1008 24.11.2006, издаден на предходния доставчик, съдът е приел, че не променя извода за липса на реалност, тъй като. липсата на корекции по начислявания от "Глобус" ЕООД данък през част от процесните периоди, не може да бъде отъждествена с удостоверяване от страна на органите по приходите на изпълнението на спорните сделки. На последно място съдът е приел че не са представени доказателства, които безспорно да установяват придобиването от доставчика на фактурираните от него стоки. Приел е, че издадените от предходни доставчици фактури сами по себе си не представляват доказателство за факта на изпълнението на сключените сделки, а освен това представляват частни свидетелстващи документи, чието съдържание е било оспорено от органите по приходите. Представеното Приложение № 1 към договор, не обосновава получаването от "Глобус" ЕООД на стоките и услугите, които той впоследствие е фактурирал на "Агро стил" ЕООД. Предвид липсата на доказателства, надлежно удостоверяващи предходни сделки, в резултат на които "Глобус" ЕООД е придобило възможността да изпълни доставките по процесните фактури, съдът е приел, че доставчикът не е разполагал с материална обезпеченост за извършване на доставките (необходимите количества стоки от вида на процесните и ресурс за доставяне на услугите, с оглед на тяхната специфика). Въпреки, че е установено плащането по ДДС сметка на доставчика, съдът е приел, че не следва да намери приложно поле разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото същата касае единствено хипотези на реално извършени облагаеми доставки. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че предмет на процесните доставки са скреч карти за мобилни телефони, които са родово определени вещи и за прехвърляне на собствеността върху тях е необходимо индивидуализирането им със съответни приемо-предавателни протоколи, каквито не са представени по делото. Относно фактурираните продажби на ваучери, по делото липсва доказателства за активирането на предплатени комуникационни услуги, нито доказателства, че такива услуги са били доставяни от жалбоподателя на трети лица или са били ползвани за извършване от него на облагаеми доставки или предоставяни на неговия персонал. Ангажираните в тази насока доказателства са непълни и оспорени от представителя на ответника. Установява се и обстоятелството, че не е извършена проверка в счетоводството на касатора досежно последваща реализация на същите стоки и услуги, с оглед установяване факта на използване на същите за последващи облагаеми доставки. Изложените в касационната жалба житейски доводи досежно обстоятелството, че процесните стоки и услуги се продават навсякъде и без договор са ирелевантни за целите на признаване правото на данъчен кредит. Неоснователен е и довода досежно за наличие на влязъл в сила РА № 0400-10088 24.11.2006, издаден по отношение на този доставчик, тъй като. липсата на корекции по начислявания от "Глобус" ЕООД данък през част от процесните периоди, не установява факта на реалност на доставката, предвид обстоятелството, че спорен е не факта на начисляване на данъка, а на установяване наличието на предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.), които са кумулативни и една от тях е тази по т. 3, а именно доставката, по която е начислен данъкът, следва да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие. С оглед на изложеното в тази си част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 11 и м. 12,. 2006 г., м. 04 и м. 05. 2007 г., по 9 бр. фактури, издадени от "Колос - Й. Г. " ЕООД - гр. В. Търново, съдът е приел, че предмет на доставките са общо около 575 тона ламарина. Данъчните основи по фактурите е 556 691, 60 лв., с ДДС общо 111 338, 32 лева. В хода на ревизията от "Колос - Й. Г. " ЕООД са представени част от исканите му документи, които съдът подборно е посочил. При анализа на тези доказателства съдът е приел, че не се установява по безспорен начин факта на придобиването на процесните стоки, по видове и количества, както и извършените във връзка с това разходи. Обсъдил е представените доказателства за предходните доставки, а именно три броя фактури и два броя ДКИ (които не са към приложените фактури, а към такива от 01.02.2007 г.), издадени от предходния доставчик "Интерком груп" ООД - гр. Варна, както и две митнически декларации за внос от м. 11.2006 година. При съпоставяне на количествата ламарина, посочени в ДФ и ДКИ от предходния доставчик и документите за внос, и тези в издадените от "Колос - Й. Г. " ЕООД към жалбоподателя, съдът е приел, че за периода м. 06.2006 г. - м. 05.2007 г. включително, прекият доставчик е продал на "Агро стил" ЕООД повече количество ламарина, отколкото самият той е получил. При съпоставка между удостоверяващите произход документи и издадените на жалбоподателя фактури, съдът е установил, че посочените за предмет на доставките като количества и вид ламарина са различни от тези, които е получило "Колос - Й. Г. " ЕООД, поради което, прекия доставчик. няма материалната обезпеченост. На следващо място, съдът е приел, че доставчикът не е представил доказателства за извършените от него разходи при придобиването на фактурираната стока (за извършването на товаренето й, превоза, разтоварването и съхраняването и т. н.) В тази насока съдът се позовава на разпоредбата на чл. 31 от Правилника за прилагане ЗДДС (отм.) и чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС относно момента на завършване на услугата и на СС 18. От естеството на стоките съдът е приел, че е необходимо установяване наличието на материално-техническа база при предходния доставчик (собствени или наети складове или открити площи, товарни автомобили и т. н.) както и съответен персонал, за което от жалбоподателя не са ангажирани доказателства. На следващо място, съдът е приел, че по делото липсват доказателства установяващи съхраняването на стоката и реалното й фактическо предаване от "Колос-Й-Г" ЕООД на "Агро стил" ЕООД. С представеното удостоверение № 206/ 02.08.2004 г. за въвеждане в експлоатация на склад, съдът е приел, че е доказана принципната възможност на доставчика да съхрани стоки от посочения вид. В тази насока съдът не е кредитирал представените от жалбоподателя товарителници и пътни листи, предвид характера им на частни документи с недоказана достоверност на датите на изготвяне, моментът на представянето им, извършваните в тях поправки и несъответствия между данните от товарителниците и пътните листи между часовете на натоварването на стоките и тези на превозването им, като липсват доказателства за товароносимостта на МПС, с което се твърди да са извършвани превозите. На последно място съдът е приел, че не е установен факта на плащания от жалбоподателя както на данъчните основи по издадените фактури, така и на дължимия данък. Представените в хода на съдебното оспорване банкови извлечения удостоверяват плащане на данъка по една от процесните фактури и частично плащана на основата по друга, като общият размер на плащанията е 4 700,00 лв. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че при действието както на отменения, така и на новия ЗДДС, чиито разпоредби са приложими по отношение на доставките по 5 от процесните фактури, изпълнението на сключените сделка, т. е. реалното извършване на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо условие за да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Аргументът за това съдът е извел от разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от действащия закон. Допълнително съдът е изложил доводи относно приетото в решението на директора на Д "ОУИ" обстоятелство, че към всички разглеждани фактури, впоследствие са били издадени данъчни кредитни известия, за целия размер на данъчните основи и ДДС по тях. При липса на плащания, съдът е приел, че е налице изначална липса на данъчни събития по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.) и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, а не за тяхното последващо отпадане. На следващо място съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за счетоводното отразяване от жалбоподателя на посочените кредитни известия. При така установеното съдът е приел, че са налице хипотезите на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), респективно на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради което законосъобразно на дружеството-жалбоподател е било отказано правото на ползване на данъчен кредит по посочените фактури. Решението е правилно Не се оспорва обстоятелството, че по процесните доставки е налице плащане на данъка по ДДС сметка по една от фактурите и частично на данъчната основа по друга фактура. Към всяка от фактурите са издадени ДКИ в интервал от едни до няколко месеца с предмет "върната стока ламарина" (в същите количества и стойности като по фактурите). В жалбата си до АС и като основание в касационната си жалба касаторът е изложил доводи, че ДКИ са издадени именно поради установеното в хода на ревизията обстоятелство за липса на плащане на данъчната основа. Последното обстоятелство действително е установено както в хода на ревизията, така и от АС, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС (отм.) и сега действащия ЗДДС спорен е въпроса относно наличие на данъчно събитие, респ. изискуемост на данъка, към момента на издаване на процесните данъчни фактури. Съгласно чл. 25. ал. 1 от ЗЗДДС (отм.) данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (в редакция за процесните периоди) когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В конкретния случай посочената разпоредба за изискуемост на данъка не е приложима по отношение на касатора, тъй като не е установено плащане по доставката, поради което за да се признае правото на данъчен кредит е необходимо по безспорен начин да бъде установен факта на прехвърляне на собствеността върху стоката. От доставчика в хода на проверката са представени изискани от органа по приходите доказателства, които са обобщени в ПИНП от 19.10.2007 г. За реалността на доставката са представени три броя фактури издадени от предходния на касатора доставчик "Интерком груп" ООД - гр. Варна от дати 07.07.2006 г., 08.06.2006 г. и 14.12.2006г и два броя ЕАД за внос от Сърбия от дати 20.11.2006 г. и 16.11.2006 г. Представени са и доказателства за наличие на складово помещение, съгласно удостоверение № 206/02.08.2004г Представени са товарителници и пътни листи към всяка от процесните фактури и ДКИ Същите като частни документи следва да бъдат обсъдени с останалите доказателства по делото. Както правилно е приел съдът, в посочените документи има зачерквания и разминаване на датите и тъй като същите са и първични счетоводни документи, то редът за поправки и добавки е този визиран в чл. 10 от ЗСч., а именно погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. Тези документи са първични, тъй като в тях се съдържа информация за отразена за първи път стопанска операция (чл. 7, ал. от Закона за счетоводството). На следващо място както правилно е приел съдът е налице несъответствие в количеството ламарина. от което се налага извода, че касаторът не е получил процесните стоки, тъй като неговият доставчик не е разполагал с такива количества за процесните периоди. Освен това е налице и несъответствие във вида на ламарината, която е получена от доставчика и за която от касатора се твърди, че впоследствие му е предадена. С оглед на изложеното и при липса на ангажирани от касатора доказателства, вкл. ССЕ досежно проверка в счетоводството на доставчика относно факта на отразяване на ДКИ в дневника за продажби и СД за периодите на издаването им, както и проверка в собственото му счетоводство досежно заприходяване на процесната стока по дебит и кредит на сметка 304 "стоки", за налични количества и движение на количествата ламарина по видове и стойности и отразяване на ДКИ в дневниците за покупки и СД за съответния период, както и приемо-предавателни протоколи и други доказателства за реалното предаване и получаване на стоката, правилно съдът е приел, че не е настъпило данъчно събитие, поради което правилно е приложил разпоредбата на чл. чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), респективно на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно отказаното на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32560,00 лева, за данъчен период м. 01.2007 г., по 2 броя фактури., издадени от "Колос" ЕООД - гр. В. Търново, с предмет на доставките -103, 64 тона ламарина ГВ 3 и 9500 броя кранчета за БВГ, съдът е приел, че в хода на ревизията от доставчика са представени копия на фактурите и от кредитни известия, товарителници, в които като превозвач е посочено "Агро стил" ЕООД, разпечатки от дневник за синтетичните и аналитични сметки за м. 01, м. 05, м. 07.2007 г. (сч. с-ка 4532), справки-декларации по ЗДДС, дневници за продажби за м. 01 и м. 05.2007 г. и протоколи за тяхното приемане, ведомости за заплати за м. 01, м. 05, м. 07.2007 г., инвентарна книга за ДМА, копия от трудови договори и справки за изпратени уведомления до НОИ, два броя удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежи, банкови извлечения, доказателства за произхода на фактурираните стоки - фактури от предходен доставчик "Колос - Й. Г." ЕООД - гр. В. Търново, 4 броя митнически декларации за внос и инвойс фактури. С възражението срещу ревизионния доклад са представени договор за извършване на ритмични доставки на горещо валцована ламарина през месец януари 2007 г., сключен между "Колос" ЕООД и "Агро стил" ЕООД и приемо-предавателни протоколи от дати 29.01.2007 г., 30.01.2007 г., 16.02.2007 г. и 28.02.2007 година. Истинността на приемо-предавателните протоколи е била оспорена от ответника по жалбата по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК срок, поради което и в съответствие с изискванията на чл. 194, ал. 1 от ГПК, съдът е приел, че не следва бъдат кредитирани, тъй като от жалбоподателя не са ангажирани доказателства във връзка с оспорването. За да приеме, че не е доказана реалност на доставката съдът е приел, че макар доставчика да притежава документи за придобити от него количества стоки, достатъчни да обезпечат изпълнението на доставките, се установяват разлики между вида на получената от него ламарина, и тази, която е фактурирана към жалбоподателя и поправки в представените товарителници. Не се доказват разходите (по количество, стойност и счетоводно отразяване), извършени от доставчика за реализирането на фактурираните от него сделки, както и получаването на процесните стоки от доставчика. На следващо място съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за възможността доставчика да съхрани посочените количества ламарина, като липсват и такива за извършени плащания (на основата или на дължимия данък) по спорните фактури Решението в тази си част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че за данъчен период м. 01.2007 г. от "Колос" ЕООД - гр. В. Търново са издадени 2 броя фактури, с предмет на доставките -103, 64 тона ламарина ГВ 3 и 9500 броя кранчета за БВГ, по които няма плащане както на данъчната основа така и на данъка. Установено е, че през м. 02.2007 г. са издадени ДКИ към процесните фактури с основание "върната стока" съответстваща на количествата и стойност ламарина в издадените фактури, които са отразени в ДП и СД на доставчика, което се установява от ПИНП. За установяване реалността на доставката са представени договор, приемо-предавателни протоколи, товарителници, като поради оспорване истинността на приемо-предателните протоколи, съдът не ги е кредитирал. Действително последните са частни свидетелстващи доказателства и доказателствената тежест за установяване на истинността им е на страната, която претендира от тях изгодни за нея правни последици - в случая на касатора, но доказателствената им стойност се установява, след като бъдат обсъдени с останалите доказателства по делото. За целите на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (в редакция за процесния период) когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В конкретния случай посочената разпоредба за изискуемост на данъка не е приложима по отношение на касатора, тъй като не е установено плащане по доставката. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (в сила за ревизирания период) освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на: датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Съгласно чл. 6, ал. 2 т. 2 от ЗДДС за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок; Видно от представения и приет по делото договор от 04.01.2007 г. доставчикът извършва ритмични доставки на касатора през месец 01.2007 г. на ламарина горещо валцувана и кранчета за БВГ, като цената ще бъде договаряна допълнително, а купувачът съгласно т. 3.2 се задължава да изплати на продавача договорената сума в срок до 15 дни след извършване на доставката, като при неспазване срока на плащане, съгласно чл. 3.4 купувачът се задължава да върне стоката в срок да 15 дни от датата на издаване на кредитно известие от страна на продавача От процесните фактури и товарителници към тях се установява, че същите са издадени на 29.01.2007 г. и 30.01.2007 г., а КИ към тях са издадени на 16.02.2007 и 28.02.2007 г., като основанието е "връщане на стоката". Налага се извода, че към момента на издаване на данъчните фактури е настъпило данъчно събитие по силата на чл. 25, ал. 3, т. 1, вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и тъй като стоката не е платена в уговорения 15 дневен срок (което не се оспорва от страните) са издадени и КИ. За установяване факта на съхранение на стоката от доставчика е представено и прието по делото Удостоверение № 200/03.11.2006 г. за въвеждане в експлоатация на метален навес, а от жалбоподателя договор за наем на недвижим имот от 13.05.2004 г. включващ земя с площ 60 500 кв. м. и всички построени в имота сгради, поради което и при анализа на всички тези доказателства неправилно съдът е приел, че приемо-предавателните протоколи не следва да бъдат кредитирани. Същите са в съответствие с посочените по-горе доказателства и установяват именно уговореното между страните в чл. 5.1 от договора, че предаването и приемането на стоката ще се осъществи с приемо-предавателен протокол С оглед на изложеното като е приел обратното съдът е постанови неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази си част и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания РА в тази му част. Относно начислените лихви в размер общо на 1 601,84 лв., върху 17 000, 00 лв. за периода 15.10.2005 г. - 15.05.2006 г. и съответно върху 6 000,00 лв., за периода 15.11.2005 г. - 15.05.2006 г., съдът е приел, че "Агро стил" ЕООД неправомерно е ползвало право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2005 г., чрез включването в дневниците си за покупки с право на данъчен кредит на 5 броя фактури, издадени от "Медина" ЕООД - гр. Стражица. В тези фактури, три от които издадени през месец 09.2005 г, а две през м. 10.2005 г., като предмет на доставките е посочен "аванс", без означаване основанието за това авансово плащане. Към същите фактури през месец 04.2006 г. са били издадени 4 броя данъчни кредитни известия, за целия размер на данъчните основи и ДДС по тях. При така установеното съдът е приел, че издадените фактури не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, във вр. с чл. 94, ал. 3 от ЗДДС (отм.), тъй като не съдържат предмет на стопанските операции. Лихвите са начислени от датата, следваща крайните дати на сроковете за внасяне на данъка за съответните периоди, определени по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС (отм.), до датата, следваща крайната дата на срока за внасяне на данъка след периода на издаване на кредитните известия. Решението в тази си част е правилно. Възражението на касатора е свързано с довода, че отношенията му с доставчика "Медина" ЕООД са само въз основа на договор за покупка на зърно от 02.09.2005 г. и именно във връзка с него са издадените фактури. Този довод е неоснователен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, първичният счетоводен документ, какъвто е данъчната фактура е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗСч са установени и реквизитите, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен документ. В конкретния случая посоченото във всички издадени от "Медина" ЕООД - гр. Стражица фактури предметно съдържание - "аванс", не отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗСч., тъй като не е посочено основанието за извършеното авансово плащане. Неконкретизирането на натуралното изражение на фактурите, така както е приел съдът не дава информация за стопанската операция, поради което и не е налице изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), за издаване на съответния данъчен документ, с установеното в чл. 94, ал. 3 от същия закон и чл. 7, ал. 1 от ЗСч съдържание, като необходима предпоставки за да бъде ползвано правото на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че издадените от "Медина" ЕООД фактури не съдържат задължителен реквизит по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСч, като по делото не са налице и документи, които да удостоверяват липсващата в тях информация. Жалбата в частта относно определени задължения по ЗКПО за процесната 2005 г., не следва да бъде разглеждана на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК, тъй като с Решение № 259/ 10.07.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, при ЦУ на НАП в тази си част процесния РА е отменен и е върната преписката с разпореждане за извършване на нова ревизия. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на касатора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, следва да заплати 900 лева направени разноски по делото. Претенцията на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, при ЦУ на НАП следва да бъде оставена без уважение, предвид присъдено юрисконсултско възнаграждение от АС и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение