Решение № 8286 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2020 г.

ВАСТрето отделение07.07.2021 г.

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 4095 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело 11935/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Томанов от гр. София, срещу отказ на министъра на енергетиката да разпореди извършване на проверка по искане вх. Е-94-В-37/05.09.2019 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на енергетиката, чрез процесуален представител, срещу решение 4095 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело 11935/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на решението, алтернативно за неговата неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че предвид разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Счита срокът за оспорване на неоснователното бездействие за изтекъл. Иска обезсилване, алтернативно отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Томанов, счита касационната жалба за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно, но недопустимо. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. Томанов от гр. София срещу отказ на министъра на енергетиката да разпореди извършване на проверка по искане вх. Е-94-В-37/05.09.2019 г. С определение 9126/25.11.2019 г. по адм. д. 11935/2019 г. Административния съд - София-град е оставил без разглеждане жалбата на Томанов срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката. С определение 3577 от 09.03.2020 г. по адм. д. 1893/2020 г. Върховният административен съд е преформулирал искането на жалбоподателя като такова за осъждане на министъра на енергетиката за предприемане на действия, т. е. защита по реда на чл. 256 от АПК, отменил е определението на АССГ, с което производството е било прекратено и е върнал делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. С решение 4095 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело 11935/2019 г. по описа на АССГ, предмет на настоящата касационна проверка, съдът е осъдил министъра на енергетиката да образува производство по разглеждане на искането на В. Томанов и след проверка на допустимостта му съгласно чл. 27 и сл. от АПК да предприеме необходимите действия по компетентност. Наред с това съдът е определил 14-дневен срок от влизане в сила на решението за изпълнение на действията и е осъдил министъра на енергетиката на заплати на Томанов направените разноски. Относно допустимостта на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК). Разпоредбата на чл. 256 от АПК дава средство за правна защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от фактически бездействия, които административният орган или длъжностно лице е длъжен да извърши по силата на закона. За да е допустимо искането по чл. 256 от АПК, необходимо е твърдяното фактическо бездействие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. А за да е основателно, искането следва да има за предмет бездействие, което следва да бъде извършено по силата на закона. С искането си до министъра на енергетиката вх. Е-94-В-37/05.09.2019 г. Томанов се оплаква от погрешно извършено дялово разпределение от Техем Сървисис"ЕООД за посочена в искането сграда и за определен в искането период, с твърдението, че е нарушена Наредба 16-334 за топлоснабдяването. Поискано е от министъра на енергетиката да извърши проверка чрез лицата по чл.77, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката и налагане на санкция съгласно чл. 213 от Закона за енергетиката на Техем Сървисис" ЕООД. С жалбата си до АССГ, Томанов е искал от съда, осъждане на министъра на енергетиката за предприемане именно на тези действия, които са формулирани в искането. В случая за министъра на енергетиката не възниква задължение за произнасяне с индивидуален административен акт по искането на В. Томанов. Този извод не се променя от предвидените правомощия на министъра на енергетиката по силата на чл. 79 - 81 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. /отм./ за топлоснабдяването във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 3 от същия закон за контрол по прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия, извършване на проверки, налагане на принудителни административни мерки и/или административни наказания и на лицата, извършващи услугата дялово разпределение. Налагането на принудителна административна мярка не се дължи по искане на определено лице, а се извършва от компетентния орган служебно и при самостоятелна преценка. Що се отнася до налагането на административно наказание, производството се развива по реда на ЗАНН, а преценката за това се извършва служебно, самостоятелно и независимо от компетентния административно-наказващ орган. Видно от представеното писмо изх. Е-94-00-4 от 11.09.2020 г. на директора на дирекция Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации (л. 12), служители на Министерство на енергетиката извършват проверка на извършеното от фирма Техем Сървисис ЕООД дялово разпределение на топлинната енергия за имот с адрес: гр. София,[жк], [улица], [адрес] за отчетен период 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., т. е. искането на жалбоподателя е изпратено за разглеждане по реда на чл.119-125 АПК. При тези фактически установявания производството следва да се прекрати поради процесуална недопустимост на оспорването - липса на бездействие и следователно липса на предмет на оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение