Решение № 5472 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13114/2009 г.

Решение № 5472 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13114/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Софийска област против решение № 490 от 27.07.2009 г. по адм. дело № 522/2009 г. на Административен съд - София област. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването, обективирано в заповед № ОА-207 от 11.06.2009 г. срещу решение № 903 по протокол № 22 от 21.05.2009 г. от заседание на общински съвет - Самоков и са присъдени направените разноски. Позовава се на противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В същото време в обстоятелствената част на жалбата твърди единствено, че оспореното решение на общинския съвет няма мотиви. В останалата част жалбата касае присъдените разноски. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че съдът не е взел предвид липсата на мотиви към решението на общинския съвет. А това съставлява пречка да се установи съответствието му с разпоредбата на чл. 140 от Конституцията. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Образувано е въз основа на оспорване, обективирано в заповед № ОА-207 от 11.06.2009 г. на областния управител на Софийска област против решение № 903 по протокол № 22 от 21.05.2009 г. на общински съвет-Самоков. С него е взето решение за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажбата на общински недвижим имот - УПИ- парцел I, отреден за магазини с площ от 1858 кв. м в кв. 21 по регулационния план на с. Алино. Възражението е едно единствено и касае липсата на мотиви към оспореното решение. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че на 6.02.2008 г. за имота е съставен акт за частна общинска собственост № 7258. През месец март на 2009 г. назначен оценител е направил оценка на имота, при която един квадратен метър е определен с начална пазарна стойност от 30.60 лева или 56885 лева за целия имот. При изготвянето й експертът е съобразил данъчната оценка, възлизаща на 3.20 лева за кв. м или общо 5945.60 лева за целия имот. На тази база е определил крайната пазарна стойност по метода на сравнителните продажби и по метода на вещната стойност. На 10.03.2009 г. кметът на общината е внесъл в общинския съвет докладна записка за продажбата на имота с проект за решение. В него освен пълно описание на обекта на разпореждането, са предложени и условията за провеждане на търга. Към записката е приложен актът за частна общинска собственост и скицата. На 13.05.2009 г. постоянната комисия по "Законност, обществен ред и разпореждане с общинска собственост" към общинския съвет на редовно заседание е обсъдила докладната записка, /както и други сходни по съдържание с нея/ и е предложила на съвета вземане на решение за провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата му. На заседанието от 21.05.2009 г., съветът е взел решение № 903 след поименно гласуване с 23 гласа "за". При тези данни по делото, съдът е приел оспорването за процесуално допустимо, съгласно уредената възможност на областния управител в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Позовал се е и на тълкувателно решение на общото събрание на Върховния административен съд № 5/2008 г. По същество е извършил контрол за законосъобразността му и е приел, че общинският съвет не е допуснал нарушение, нито на материалния закон, нито на административно-процесуалните правила. Във връзка с конкретно формулираното възражение за липса на мотиви е съобразил, че такива се намират в самия акт, а отделно от това се съдържат и в докладната записка, сложила началото на административното производство. Приел е оспорването за неоснователно и го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В решението на общинския съвет се съдържат фактически и правни основания за неговото приемане, които изрично са посочени. Правните основания са цитираните в него нормативни актове, а фактическите са тези съдържащи се в докладната записка относно провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата на въпросните недвижими имоти, частна общинска собственост. Отделното излагане на мотивите, послужили като основание за приемане на административния акт е допустимо и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Съдът намира за неоснователно позоваването от страна на прокурора на решения по адм. дело № 7222/2009 г. и адм. дело № 3155/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Първото касае също решение на общинския съвет, но за разлика от настоящата хипотеза в коментирания в него случай липсва обсъждане и решение от страна на постоянната комисия към общинския съвет. А второто съдебно решение касае различна хипотеза. Напълно аналогични с настоящия казус са обаче решенията по адм. дело № 10172/2009 г., адм. дело № 10185/2009 г., адм. дело № 10169/2009 г., адм. дело № 9738/2009 г. и адм. дела № 10171/2009 г. - всички на ВАС, четвърто отделение. Второто касационно възражение е относно присъдените разноски. То също е неоснователно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, общинският съвет е упълномощил адвокат, на който е заплатил сумата от 400 лева. На съдебното заседание е представляван от пълномощника, който в пренията по същество е поискал присъждане на разноски. Съдът е съобразил правилото, въведено в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, че при отхвърляне на жалбата, страната има право на разноски и е присъдил такива в размер на 400 лева. Решението е правилно и в тази му част. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че размерът на разноските противоречи на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Видно от наименованието й в нея са въведени минималните такива, което не съставлява пречка за страната при ползване на адвокатска защита да договори и съответно заплати по-голяма сума. На следващо място е неоснователно и възражението за размер, неотговарящ на фактическата сложност на спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 144 ГПК предвижда подобна правна възможност, но при условие, че насрещната страна е направила такова искане в съдебното производство. В случая областният управител е представляван от старши експерт в съдебното заседание на 17.07.2009 г., който обаче не е поискал намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Поради това и съдът е присъдил действително доказания такъв. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,