Решение № 3652 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2013 г.

Решение № 3652 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Георгиев Джабаров против решение № 69 от 03.07.2013 г., постановено по адм. дело № 110/2013 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при РУП Сливен не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Деян Георгиев Джабаров против заповед рег. № 437/26.04.2013 г., издадена от полицейски орган при РУП - Сливен, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материално правната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материално правните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа". Правилно е възприета от съда фактическата обстановка, а именно, че на 26.04.2013 г., около 12,30 часа - на главен път Елхово- Тополовград- автопатрул е спрял за проверка автомобил, с пътуващи четири лица, между които и Джабаров, всички криминално проявени. Лицата са отведени за справка в РУ- Тополовград, където е установено, че в ОД на МВР-Сливен има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител- за кражба от "заложна къща", находяща се в гр. Сливен. При извършена полицейска проверка на автомобила, са открити вещи, сходни с откраднатите от заложната къща. Лицата са транспортирани до град Сливен, където е издадена и заповедта за задържане. Посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин, както с докладните записки на полицейските служители, така и с материалите по досъдебно производство № 642/2013 г. Именно наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Ето защо доводите в касационната жалба, че спрямо жалбоподателя не са били налице данни за извършено престъпление са неоснователни. Доводите на касатора, че не са налице конкретни данни за извършено от него престъпление са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Сливен решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,