Решение № 84 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 285/2020 г.

Решение № 84 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 285/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. Р. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 952/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен. В искането, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за воденото срещу него наказателното производство и тъй като същото е протекло в негово отсъствие не е могъл да упражни правото си на лично участие в наказателния процес. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Е. М. се солидаризира с аргументите на защитника и настоява наказателното производство да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага доводи за недопустимост на искането поради това, че не е спазен шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Пледира същото да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, намери, че макар да е подадено от процесуално легитимирано лице и да има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК, искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията за това са следните: С присъда № 1635/10.12.2010 г., постановена по н. о. х. д. № 952/2010 г., Районният съд – Шумен е признал подс. Е. Р. М. за виновен в това, че на 21.08.2007 г. в [населено място] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Делото е разгледано по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като осъденият не е бил намерен на посочения от него адрес. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 28.12.2010 г. На 28.01.2011 г. Районна прокуратура – Шумен е издала европейска заповед за арест (ЕЗА) с оглед предаване на осъдения за изпълнение на наложеното му наказание по н. о. х. д. № 952/2010 г. Установено е, че осъденият пребивава в Кралство Великобритания, където е подсъдим по дело за убийство. С молба от 15.11.2013 г. осъденият е поискал да му бъде изпратен препис от присъдата по н. о. х. д. № 952/2010 г. като е посочен адрес в местата за лишаване от свобода в Кралство Великобритания. Водена е кореспонденция между него и Районна и Окръжна прокуратура – Шумен с искане да бъде оттеглена издадената ЕЗА. Молбата му е оставена без уважение и осъденият е бил надлежно уведомен за произнасянето както на районната, така и на окръжната прокуратура. На 18.12.2017 г. осъденият е предаден на Република България по реда на Конвенцията за трансфер на осъдени лица за изтърпяване на наказание в размер на двадесет и осем години лишаване от свобода, наложено му за умишлено убийство от Кралския съд – Ш.. С оглед обстоятелството, че компетентните британски власти не са се произнесли по издадената ЕЗА (произнасяне с решение да бъде предадено лицето или с отказ да бъде изпълнена заповедта липсва и до настоящия момент), Районната прокуратура – Шумен е привела в изпълнение наказанието по н. о. х. д. № 952/2010 г. на 20.12.2017 г. Същото е изтърпяно на 20.08.2017 г. и от тази дата осъденият изтърпява наказанието, наложено му за убийство от британските власти и прието за изпълнение от Софийски градски съд с определение по н. ч. д. № 2859/2018 г. Така описаните процесуални действия във връзка с изпълнение на наложеното наказание недвусмислено показват, че искането е просрочено. Съгласно чл. 423, ал. 1 от НПК искане за възобновяване може да бъде направено от задочно осъдения в шестмесечен срок от узнаване за постановената в негово отсъствие присъда. Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил задължително участие на осъдения в производството по чл. 423 от НПК (по аргумент от чл. 423, ал. 3 от НПК), касационната инстанция неизменно приема, че когато осъденият е бил задържан от компетентните власти на чужда държава, преценката за началото и края на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, следва да бъде извършена при съобразяване на момента, в който лицето реално може да упражни правото си да поиска възобновяване на делото и да участва в производството пред ВКС. С оглед това принципно положение за начален момент следва да бъде приета датата, на която осъденият е постъпил в местата за лишаване от свобода за изпълнение на наложеното му наказание – 20.12.2017 г. Съгласно правилото на чл. 183, ал. 3 от НПК срокът е изтекъл на 20.06.2018 г. Искането за възобновяване е подадено едва на 07.04.2020 г., т. е. близо две години след като правото на осъдения да поиска възобновяване на основание чл. 423 от НПК е било преклудирано. Твърденията на М., че е узнал за воденото срещу него наказателно производство едва през м. януари 2020 г., са несъстоятелни. Те са опровергани не само от доказателствата за изтърпяване на наказанието, но и от приложената към делото молба на осъдения от 15.11.2013 г. да му бъде изпратен препис от присъдата и от приетите като доказателство постановления на районната и окръжната прокуратури в гр. Шумен, с които са оставени без уважение молбите му за оттегляне на ЕЗА, издадена с оглед изтърпяване на наказанието. Предвид тези съображения касационната инстанция намира, че искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение