Решение № 174 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2012 г.

Решение № 174 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от "Колор Студио" ЕООД, за отмяна на влязло в сила решение № 12508 от 26.10.2009 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 6930/2009 г. В искането за отмяна се сочи, че с решение от 21.06.2012 г. на Европейския съд, трети състав, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с които се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит по сделки, които са относими към разглеждания спор и даденото тълкуване е задължително и следва да бъде съобразено при произнасяне на националния съд. По тези доводи и на основание приложими норми на общностното право е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав на Върховния административен съд. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт Кръстева, е подал немотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № 12508 от 26.10.2009 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 6930/2009 г. е оставено в сила решение № 11 от 23.03.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 5150/2008 г. Молителят се позовава на пряко прилагане на норми от общностното право - Договор за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз от 25.04.2005 г.; чл. 244 от Договора за Европейска общност от 26.03.1957 г.; чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз; чл. 167, чл. 168, буква а), 178 буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и сочи като ново обстоятелство решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с които Европейският съд, трети състав, се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит: "Данъчни въпроси - ДДС - Шеста директива - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Условия за упражняване - Член 273 - Национални мерки за борба с данъчните измами - Практика на националните данъчни органи - Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения - Тежест на доказване - Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения". Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК отменителни основания. В случая искателя изрично заявява, че искането за отмяна е на основание общностното право и не сочи конкретно основание от уредените в националния процесуален закон. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244. от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Цитираните в искането норми на общностното право чл. 244 от ДЕО и чл. 267 от ДФЕС не дават основание да се приеме, че те предвиждат особен ред за отмяна на влезли в сила решения на националните съдилища. Цитираните норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. са материални по своя характер и на това основание не са относими към поставения процесуален въпрос. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че позоваването на решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Европейският съд, трети състав, не съставлява основание за отмяна, което налага отхвърляне на искането на "Колор Студио" ЕООД като неоснователно. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - първа колегия,