Решение № 9289 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 438/2014 г.

Решение № 9289 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 438/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Плам - Кирил Вишнев", със седалище и адрес на управление гр. Видин, представлявано от Кирил Вишнев, против решение № 96 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 85 от 2013 г. по описа на Административен съд - Видин, с доводи, че е неправилно нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено, а исковата претенция уважена. Ответната страна - община Видин, чрез адв. Петьо Петков, с писмени защити и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски, за което е представен и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение съдът, в производството по чл. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът на ЕТ "Плам - Кирил Вишнев" против община Видин за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 180 000 лева, от които пропуснати ползи в размер на 40 000 лева, претърпени вреди от липсата на възможност да си доставя материали и да приема клиенти в размер на 110 000 лева, претърпени вреди от поддържането на улицата в размер на 30 000 лева, за периода от 25.01.2010 г. до момента на предявяването на иска, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното издължаване и разноски по делото. За да отхвърли предявеният от ЕТ "Плам - Кирил Вишнев" иск, съдът е приел, че по делото не са установени всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен - чл. 204 от АПК, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, което се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, съответно бездействие; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 180 000 лева, причинени в следствие на бездействие и отменен акт - Заповед № 122/01.10.2004 г. на Кмета на община Видин. По - подробно исковата претенция е за: пропуснати ползи в размер на 40 000 лева; претърпени вреди от липсата на възможност да си доставя материали и да приема клиенти в размер на 110 000; претърпени вреди от поддържането на улицата в размер на 30 000 лева. Исковата претенция е предявена за след периода от 25.01.2010 г., когато е влязло в сила решението на Върховния административен съд за отмяна на заповедта за ПУП до момента на предявяването му в съда, водно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното издължаване. Също така ищецът е посочил, че във връзка със заповед № 122/01.10.2004 г. на кмета на община Видин за одобрен ПУП за ЧИ на ПУП-ПР и ПЗ на обект площад "Нора Пизанти" и във връзка с неговата отмяна с решение по адм. дело № 174 на Административен съд Видин, то в сила е ПУП от 1987 г. Ищецът е посочил, че до имота му липсва пътна артерия, а това е резултат от бездействието на кмета на община Видин, който след отмяната на посочената по-горе заповед не е възложил и не е изготвил ЧИ на ПУП ПР и ПЗ на обект площад "Нора Пизанти", поради което неизпълнението на улица, която да стига до имота му, му е причинило вреда от която произтичат и описаните по-горе вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ЕТ "Плам - Кирил Вишнев" не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска си. В конкретния случай е установено, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на община Видин поради факта, че изграждането и поддържането на улици и пътища от местно значение не е действие или бездействие на административния орган, на което основание да може да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не съществува нормативен акт, който да задължава общината, респ. нейни длъжностни лица да изградят в определен срок макар и предвидена в ПУП улица. Както правилно административния съд е посочил действително в процесния случай е налице административен акт, издаден от администрацията на община Видин, а именно Заповед № 122/01.10.2004 г. на кмета на община Видин, която е отменена от съда по съответния ред, като незаконосъобразна. Но ищецът по настоящото делото ЕТ "Плам - Кирил Вишнев" не попада сред заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, спрямо които цитираната заповед има пряко и непосредствено действие. Съдът се е позовал и на приетата по делото техническата експертиза, според която имотът на ищеца не се засяга от въпросното изменение на ПУП, което е отменено. Именно на това основание правилно е прието от административния съд, че претенцията на ЕТ "Плам - Кирил Вишнев" за наличие на отговорност от страна на община Видин е неоснователна и необоснована, тъй като липсва пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразно издадения и отменен впоследствие акт на общинската администрация и имуществените вреди, които са настъпили по отношение на него. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд в решението си е счел, че в случая съгласно събраните писмени и гласни доказателства по делото, не се установява кумулативното наличие на предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответната страна - община Видин по този ред. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. Основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание проведено на 09.06.2014 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение за заплатения адвокатски хонорар от община Видин в размер на 5930 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е реално заплатено и не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Исковата молба е в общ размер на 180 000 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с бр. 28 от 28.03.2014 г. на ДВ, е 4330 лв. Съгласно § 2 от ДР на същата Наредба при искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. На основание казаното до тук, заплатеният адвокатски хонорар не надвишава двукратния размер на минималното възнаграждение, поради и което не са налице условия за редуцирането му и същият следва да се присъди в претендирания размер от 5930 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,