Решение № 15579 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2013 г.

Решение № 15579 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Василев Атанасов срещу заповед № К-2363/01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № К-2363/01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в изготвена от него таблица рег. № 144-784/24.09.2012 г. (по описа на ГПУ - Ивайловград), като умишлено е вписал неверни данни и неправомерно е включил справка на инспектор Петров (изведена с рег. № 144-608/06.08.2012 г. - за предадени 50 лева на сътрудник), като е знаел, че реално справката е изготвена на 20.09.2012 г., с което виновно е нарушил т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изм. и доп. с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ рег. № Iз-3029/1.12.2011 г., с който е запознат срещу подпис. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, спрямо разпоредбите на закона и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. С писмена заповед рег. № 4545/15.11.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е разпоредено извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение в ГПУ - Ивайловград при РДГП - Смолян и установяване на неговия извършител във връзка с постъпила докладна записка с рег. № 18181/01.11.2012 г. изготвена от разузнавач V степен ОИД - ГПУ инспектор Атанасов и становище на гл. инспектор Бойко Божков - ВНД директор на РДГП - Смолян с вх. № 81059/07.11.2012 г. по описа на ГДГП, с която е определена и комисия, която да извърши проверка по случая. На 17.12.20112 г. е изготвена справка за извършена проверка от назначената комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години". Изготвената справка рег. № 58763/17.12.2012 г., е връчена на служителя на 14.01.2013 г. срещу подпис, като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения. Направено е предложение с рег. № 1365/11.01.2013 г. от ВНД директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години" на Атанасов, като последният е бил запознат със съдържанието му срещу подпис на 14.01.2013 г., като собственоръчно е написал, "че в 24 - часовия срок няма да представя писмени обяснения". Служителят е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № Iз -3115 от 07.02.2013 г., като същите са депозирани от него на 18.02.2013 г. С оглед постъпилите нови данни (решение № 13906/06.11.2012 г. на ВАС, с което е отменена заповед № 421/15.02.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян за наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на Атанасов) е направено повторно предложение от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - София до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за извършено нарушение на служебната дисциплина на инспектор Николай Василев Атанасов. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-2363/01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР и Глава шеста от ППЗМВР. Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 22.02.2013 г., когато преписката е изпратена на министъра на вътрешните работа, а заповедта е издадена на 1.03.2013 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта обаче противоречи на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, но е направил необоснован извод, че въз основа на тях са установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта не обосновават приетата правна квалификация на нарушението, както и не е налице съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението. Установеното от административния орган нарушение е квалифицирано като извършено нарушение на т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която задължава държавния служител да не разгласява устна или писмена информация извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на Министерството на вътрешните работи. При изготвяне на таблица с рег. № 144-784/24.09.2012 г. по описа на ГПУ - Ивайловград, служителят е изготвил документ, в която е включил справка на инспектор Петров (изведена с рег. № 144-608/06.08.2012 г. - за предадени 50 лева на сътрудник), като е знаел, че справката е изготвена на 20.09.2012 г. Не се твърди, че отразените данни в тази справка са неверни или че сумата, която е отразена в нея е недължимо платена. Не се спори, че инспектор Петров е дошъл с изведена справката с дата 06.08.2012 г. за предадени 50 лева на сътрудник. Установено е също така, че жалбоподателят лично е съобщил за извършеното нарушение от лицата, изготвили справката. Единственото нарушение е включването на изготвена от друго лице антидатирана справка. Липсват доказателства по преписката този факт да е причинил вреди за органа или за трети лица. Поради това настоящият състав счита, че наказващият орган не е изложил мотиви за спазването на изискванията по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който"при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата". Неспазването на тези императивни изисквания води до незаконосъобразност на оспорената заповед, която следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане от пълномощника на жалбоподателя и представеното адвокатско пълномощно за заплатени в брой 300 лева адвокатско възнаграждение, административният орган следва да бъде осъден да му заплати посочената сума. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,