Решение № 13396 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ем - Милк 2018 ЕООД, с ЕИК: 205048111, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, представлявано от управителя Х. Ризов, чрез процесуалния му представител адв. Н. Христова, против Решение 1613/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 83/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 15/06/1/0/00755/04/01 с изх. 07-155-2600/14 от 10.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие гр. Плевен, с който на Ем - Милк 2018 ЕООД и Е. М. Н. (в качеството ѝ на поръчител по Договор за поръчителство от 20.11.2019 г.) е определено общо задължение в размер на 48 895,00 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по административен договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2019 г., и договорът е прекратен, като в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски в размер на 100,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение. По същество касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е установил правилно и в цялост фактическата обстановка по делото. В тази връзка излага съображения за наличието на извънредни по силата на чл. 2, § 2, т. б и т. е от Регламент 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. обстоятелства, които, според касатора, не са били съобразени при постановяването на съдебния акт, което от своя страна е довело до неправилни правни изводи. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Плевен, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба директорът на ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен, чрез главен юрисконсулт Л. Христова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е. М. Н. - редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на Ем - Милк 2018 ЕООД. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Плевен е била законосъобразността на АУПДВ 15/06/1/0/00755/04/01 с изх. 07-155-2600/14 от 10.01.2024 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен, с който на основание т.9.3.5 от Раздел 1. Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение във връзка с т.3.5, предл. първо, т.5.6, предл. първо и т.5.10, предл. второ от Раздел 1. Техническо изпълнение на проектите" от Условията за изпълнение, респ. чл. 17, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 16, ал. З във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 9, предл. второ от административен договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014 - 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК) и Заповед 03 - РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие РА, издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и 6 във връзка с ал. 5, във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на Ем - Милк 2018 ЕООД и Е. М. Н. (в качеството ѝ на поръчител по Договор за поръчителство от 20.11.2019 г.) е определено общо задължение в размер на 48 895,00 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по административен договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2024 г. С оспореното в настоящото производство решение, АС Плевен е отхвърлил жалбата на Ем - Милк 2018 ЕООД срещу издадения АУПДВ, като е осъдил същото да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, в т.ч. обстоятелството, че Ем - Милк 2018 ЕООД е сключило административен договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. 2020 г. по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия, със срок на изпълнение на договора 05.11.2019 г. - 05.11.2024 г., с договорен максимален размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 48 895,00 лева; осъществените две плащания в размер от по 24 447,50 лева всяко; извършените административни проверки в периода от 20.09.2022 г. до 30.09.2022 г. и направените в резултат установявания: 1. че броят на отглежданите животни в животновъдния обект е редуциран на 15 бр. млечни крави, 2. че според Регистър Земеделски стопани на M3 последната пререгистрация на земеделския стопанин е от 12.05.2021 г., както и че 3. съгласно справка в Търговския регистър на 27.08.2021 г. едноличният собственик на капитала на Ем Милк 2018 ЕООД - Е. М. Н. е прехвърлила всички дялове от капитала на дружество на друго лице - Х. Ризов; установените по време на проверките нарушения на нормативните и договорни задължения от страна на бенефициента; разменената кореспонденция между страните; сключения между Е. М. Н. и ДФ Земеделие договор за поръчителство от 20.11.2019 г., във връзка с който производството по издаване на АУПДВ е открито както по отношение на Ем Милк 2018 ЕООД, представлявано от Х. Ризов - като длъжник, така и по отношение на Е. М. Н. - като поръчител; изпратеното уведомление и постъпилото възражение; а също и основанията на административния орган да приеме твърденията за наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. за неоснователни. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за писмена форма, а също и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение материалната законосъобразност на акта, АС - Плевен е приел, че предвид безспорното установяване на извършените нарушения по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора във връзка с т.3.5 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите (за период от пет години от сключване на договора да не се извършват промени в собствеността на капитала на бенефициента, когато същият е ЕООД), по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора във връзка с т.5.6 Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите (да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин за петгодишен период) и по чл. 6, ал. 1, т. 9 от договора (за петгодишен период от сключване на договора да поддържа увеличението на икономическия размер на стопанството към датата на подаване на искането за второ плащане), е налице основание за прекратяване на сключения договор и връщане на получените средства, ведно със законната лихва от момента на забавата. В допълнение - при съобразяване разпоредбата на чл. 18 от договора, съдът е изложил подробни съображения за липсата на направено уведомление за възникнали непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС)1306/2013 г., които да са в пряка причинна връзка с настъпилото неизпълнение на поетите задължения, изключващи отговорността на бенефициента за неизпълнение на договора, а също и за принципното им отсъствие, поради което е приел, че получените средства за първо и второ плащане подлежат на връщане в пълен размер от дружеството-бенефициент и от Е. М. Н. като поръчител по договора и солидарен съдлъжник. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав преценява решението на Административен съд Плевен като валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност, който се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно т.9.3.5 от Раздел 1. Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение: Разплащателната агенция изисква възстановяване на изплатената по административния договор финансова помощ когато бенефициентът не изпълнява свое задължение, посочено в настоящата условия и/или уговорено в административния договор за срок до изтичане на пет години от сключване на административния договор.. Същото предвижда и разпоредбата на чл. 17, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 16, ал. З от административен договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014 г. 2020 г. С случая между страните липсва спор, че Ем Милк 2018 ЕООД не е изпълнило произтичащите от сключения между дружеството и ДФ Земеделие административен договор задължения. Спорен в настоящото производство е въпросът дали неизпълнението на задълженията на дружеството се дължи на извънредни обстоятелства, в който случай ще намери приложение нормата на т. 10.1, изр. второ от Раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение, съгласно която: При възникване на непреодолима сила или извънредни обстоятелства след получаване на второто плащане по административния договор, водещи до трайна обективна невъзможност на бенефициента да изпълнява поетите договорни и/или нормативни задължения, бенефициентът не възстановява получената по административния договор финансова помощ, респективно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от договора: Бенефициентът не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение, ако то е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила/извънредни обстоятелства.. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Обоснован и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не се установява дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта, като извънредно обстоятелство, възпрепятствало го да изпълни задълженията си по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора във връзка с т.3.5 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите, по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора във връзка с т.5.6 Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите и по чл. 6, ал. 1, т. 9 от договора. Както правилно е приел административният съд установеното заболяване на лявото око на Ризов, диагностицирано и оперативно лекувано през 2020 г., във връзка с което заболяване е ползван болничен лист и през 2022 г. за период от 30 дни с болничен престой от 3 дни, не води до извод за дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, поставяща го в невъзможност за изпълнението на поетите с договора задължения. Освен това несъмнено - временната нетрудоспособност като понятие не попада в легалната дефиниция за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, дадена в разпоредбата на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Нормата ясно визира като релевантно обстоятелство, изключващо отговорността, единствено дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, както правилно е приел съдът. В случая липсват твърдения, а също и доказателства Х. Ризов да е бил в условията на дългосрочна професионална нетрудоспособност, установена по законовия ред и от компетентния за това орган с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което да му е попречило да осъществява дейността си. Правилна е и преценката на съда, че по делото е останало неустановено стопанството да е било отчуждено изцяло или частично. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки твърденията на Ризов за вмешателство на трети лица в работата на стопанството и разрив в отношенията между него и Е. М. Н., стопанството е продължило да съществува и да извършва дейността си и след нейното оттегляне, като основният организатор по изпълнението на договора винаги е бил Ризов. Доколкото липсват доказателства за наличие на обстоятелството по б. е от чл. 2 § 2 от Регламент 1306/2013 г., следва да бъде прието, че дружеството не е било в невъзможност да изпълнява поетите по административния договор задължения. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че според алинея втора на чл. 18 от договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2019 г. За настъпването на което и да е обстоятелство по ал. 1 бенефициентът е длъжен да уведоми писмено Фонда в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като представя доказателства за това с надлежни документи, включително, когато е възможно издадени от компетентен орган.. Това договорно изискване не е изпълнено от ползвателя, който е ангажирал доказателства в тази насока едва с възражението си от 07.03.2013 г. Предвид неизпълнението на това задължение, съгласно чл. 18, ал. 2 от договора, същият не може да се позовава на извънредни обстоятелства като основание за неизпълнение на договора. Последиците от неизпълнение на задълженията по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора във връзка с т.3.5 от Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите, чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора във връзка с т.5.6 Раздел 1 Техническо изпълнение на проектите и чл. 6, ал. 1, т. 9 от договора, са уредени в т.9.3.5 от Раздел 1. Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение, респективно - чл. 17, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 16, ал. З от административен договор BG06RDNP001-6.001-1718-C01 от 05.11.2019 г. При липсата на непреодолима сила или извънредни обстоятелства от категорията на посочените в чл. 18, ал. 1 от договора, доразвити в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за приложение на посочената норма. Преценявайки оспорения АУПДВ за законосъобразен, Административен съд - Плевен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът - Ем - Милк 2018 ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФ Земеделие гр. Плевен, в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,