Решение № 11383 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13817/2017 г.

Решение № 11383 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13817/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 471/18.10.2017 г. по адм. дело № 326/2017 г. по описа на Административния съд-Пазарджик в частта, в която е осъдена да заплати на И. Дечев обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 5.04.2016 г. - 18.09.2017 г. по време на престоя му в Затвора-Пазарджик. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният от И. Дечев иск да бъде отхвърлен изцяло. Решението се обжалва и от И. Дечев в частта, в която искът му е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.05.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и е поискано решението да бъде отменено в тази част с уважаването на иска в пълен размер Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в частта относно присъдения в полза на И. Дечев размер на обезщетението, което следва да се намали в съответствие с характера на понесените вреди. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части, прие следното: Производството по адм. дело № 326/2017 г. по описа на Административния съд-Пазарджик е образувано по исковата молба на И. Дечев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за сумата 10 000 лева, предствляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 19.01.2016 г. – 4.05.2017 г. в Затвора-Пазарджик, ведно със законната лихва от предявяването на иска. В молбата се твърди, че ищецът понесъл обиди, огорчения, унижение на човешкото достойнство, физически дискомфорт от условията в Затвора-Пазарджик, където бил настанен в килия без санитарен възел, на площ от 6 кв м с още три лица. Килията била мръсна, обитавана от инсекти. Храната била с лошо качество. Въпреки заболяването на ищеца от диабет, болни бъбреци, високо кръвно и влошено зрение, не му било осигурено лечение. Административният съд установил, че И. Дечев бил преведен в Затвора-Пазарджик на 30.03.2016 г. В периода 5.04.2016 г. – 3.08.2016 г. бил настанен в спално помещение № 503, с площ от 21, 07 кв. м., с достъп на дневна светлина и въздух, с тоалетна и течаща вода. През месец април 2016 г. лишените от свобода в това спално помещение са били осем, през следващите месеци съответно седем, шест, седем, шест лица. В периода 3.08.2016 г. – 28.12.2016 г. И. Дечев бил настанен в спално помещение № 904, с площ 24, 51 кв. м, с достъп на дневна светлина, с тоалетна и течаща вода. През първия месец настанените в това помещение били девет, а пред следващите месеци, съответно осем, седем, осем лица. В периода 28.12.2016 г. – 7.03.2017 г. ищецът е настанен в помещение № 504, с нетна площ 14, 14 кв м, с достъп на дневна светлина и въздух. През този период ищецът съжителствал с още четири, пет лица. Там ищецът пребивавал до предявяването на иска. Осигурени били санитарен възел и течаща вода в съседното помещение № 503, което било преходно. С оглед тези данни административният съд направил извод, че ищецът е пребивавал в помещения, в които не разполагал с достатъчно жилищна площ. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът установил наличието на лоша хигиена в помещенията, в които имало дървеници, хлебарки и гризачи. От заключението на назначената по делото медицинска експертиза било установено, че И. Дечев страда от [диагнози]. Заболяванията възникнали преди постъпването на ищеца в затваря. В Затвора - Пловдив ищецът получил обостряне на захарния диабет. Поради това при постъпването му в Затвора - Пазарджик незабавно бил настанен в стационара за наблюдение и лечение. По време на престоя му е оказвана адекватна медицинска помощ, доказателство за което е добрият гликемичен контрол и липсата на декомпенсация. Според медицинската документация лишеният от свобода бил преглеждан от ендокринолог, невролог, очен лекар, уролог и кардиолог. Тъй като нямало данни, че ищецът е изпадал в хипогликемия, вещото лице направило преценка, че на ищеца е била осигурявана храна по особен режим и диета. Според показанията на свидетеля Ковачев, ищецът не получавал храна, каквато му се полага. Съдът обаче приел, че тези показания се опровергават от заключението на медицинската експертиза и от показанията на свидетеля Георгиев, който заявил, че ищецът получавал мляко и месо и се хранел с различна от тази на другите лишени от свобода храна. От страна на ответника бил представени списъци на лишени от свобода със [диагноза], в които фигурирал и ищецът. На лицата, включени в списъците, се полагала хранителна добавка и диетична храна. По делото е приета като доказателство и преписка № ПП № 2804/2016 г. на Районна прокуратура-Пазарджик, съдържаща данни, че на 2.08.2016 г., в килията за болни № 503, ищецът е бил нападнат и бит от трима лишени от свобода. Ищецът получил разкъсно-контузно нараняване на горната устна, кръвонасядане и охлузване. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приел, че предявеният от И. Дечев срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на претърпени от бездействието на отговорните длъжностни лица неимуществени вреди за периода 19.01.2016 г. -30.03.2016 г. е недоказан, тъй като той не е пребивавал в Затвора-Пазарджик преди 30.03.2016 г. За частично доказан съдът счел предявения иск за периода 5.04.2016 г. до датата на устните състезания - 18.09.2017 г. Административният съд посочил, че според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, помещенията, които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. В случая били събрани доказателства, че нито една от килиите, в които пребивавал ищецът, не отговаря на изискванията за квадратура от 4 кв м. В помещенията имало изключително лоша хигиена, тъй като били обитавани от хлебарки, дървеници, мишки. От показанията на свидетеля Георгиев било установено, че веднъж било пръскано против насекоми, но нямало никакъв ефект. Същевременно не било доказано, че ищецът не е получавал медицинска грижа, както и диетична храна, подходяща за заболяванията му. Съдът отчел обстоятелството, че за времето от 30.03.2016 г. до 05.04.2016 г. той бил настанен в стационар в Затвора - Пазарджик и пребивавал при добри битови условия. Според направената от съда преценка, в периода 5.04.2016 г. - 18.09.2017 г. администрацията на Затвора-Пазарджик не изпълнявала възложените й задължения, вследствие на което И. Дечев претърпял неимуществени вреди от неблагоприятната жизнена среда и от осъщественото спрямо него нападение от други лишени от свобода. С оглед естеството и степента на понесените морални и физически страдания административният съд достигнал до извод, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищеца, е в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 4.05.2017 г., поради което присъдил тази сума и отхвърлил иска в останалата част над присъдения до пълния предявен размер от 10 000 лева, включително за периода 19.01.2016 г. - 5.04.2016 г., а също и в частта за претендираната законна лихва върху обезщетението за периода 19.01.2016 г. - 4.05.2017 г. Касационната инстанция намира, че съдът е приложил точно материалния закон, като е приел, че е налице незаконно бездействие от страна на администрацията на Затвора-Пазарджик за подобряване на условията за живот на лишените от свобода в Затвора-Пазарджик, така че да бъдат настанени в помещения, в които да им бъде осигурено необходимото жизнено пространство и хигиенизирана среда. В пряка причинна връзка с установеното бездействие ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в физически дискомфорт и страдания, както и в негативни психически преживявания, които се твърдят в исковата молба, но не са били обсъдени от съда. Административният съд е определил обезщетение по справедливост, което обаче следва да се намали, тъй като включва обезщетение за вредите, понесени от ищеца при нанесения му от други затворници побой, както и обезщетение за период, който не е посочен в исковата молба и по правило не може да бъде предмет на произнасяне на съда. В исковата молба на ищеца не се съдържат твърдения, че в резултат на нападение от страна на други лишени от свобода лица е понесъл физически увреждания, за които претендира обезщетение. Допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, административният съд се е произнесъл по недопустимо изменение на исковата претенция в съдебно заседание на 16.06.2017 г. С устно изявление на адвокат В. Стоянов, процесуален представител на ищеца, са въведени нови обстоятелства, които съставляват основание на отделен иск. Процесуалното действие обаче не може да се възприеме за редовно, при положение, че при твърдения за нови факти, съставляващи ново основание, не е формулиран петитум и не е посочена цена на иска. Едновременно с това, по аргумент от чл. 126 и чл. 127 ГПК, следва да се отбележи, че изменението на иска чрез предяваване на нов иск, както и всяко друго изменение на иска, се предприема с писмена молба, с препис за другата страна. Тъй като съдът не е възприел изменението на иска като такова, при което е предявен нов иск, и не се е произнесъл с отделен диспозитив, а е включил обезщетението за вреди от нанесения на ищеца побой в общия размер на присъденото обезщетение, решението не може да бъде обезсилено в съответната част, а следва да се отмени за част от присъденото обезщетение в размер на 300 лева за обстоятелствата, които не са част от съдържанието на исковата молба, и искът да се отхвърли за разликата над 700 лева до 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.05.2017 г. Недопустимо е произнасянето на съда за обезщетяване на неимуществени вреди на ищеца за времето от подаването на исковата молба до датата на устните състезания или от 4.05.2017 г. до 18.09.2017 г. Освен че ищецът не е направил такова искане, крайният момент на исковия период не може да се определи след датата на постъпването на исковата молба. Тъй като съдът се произнася по фактическите твърдения в исковата молба, събитията, случили се след предявяването на исковата претенция, не могат да бъдат обхванати от нея. В тази част решението следва да се обезсили, тъй като е постановено при отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за произнасянето на съда. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ищеца не се дължи по-висок размер на обезщетението, при положение, че част от неговите твърдения за неблагоприятна жизнена среда на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са били опровергани от събраните доказателства и определеното обезщетение е достатъчно с оглед характера на вредите и периода, през което са понасяни. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд