Решение № 5402 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2010 г.

Решение № 5402 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Михайлов от гр. Шумен чрез процесуален представител адв. Димитър Тончев срещу решение № 1532/14.07.2010 г., постановено по адм. дело № 697/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 270900246/26.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, в частта, потвърдена с решение № 56/23.02.10 г. на директора на дирекция "ОУИ"- Варна, с който му е определено задължение за ДДС за д. п. м. 09.07 г., м. 11.07 г., м. 04, 06, 08, 09 и 11.2008 г. и м. 01, 03 и 04.09 г. в общ размер на 33 331.72 лв., ведно със съответните лихви и задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1353.40 лв. и 2006 г. в размер на 1220.90 лв. и по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2358 лв. и за 2008 г. в размер на 6089.50 лв., ведно със съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта по ЗДДС касаторът възразява, че неправилно съдът е приел, че като физическо лице е задължен по ЗДДС и тези изводи на съда противоречат на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС. В тази връзка се позовава на решение № 11538/3.11.2008 г. по адм. дело № 6486/2008 г. на IА отделение на Върховния административен съд. Относно задълженията по ЗДДФЛ според касатора не е следвало да бъде обложен и по ЗДДФЛ с оплакване, че неправилно съдът е приложил чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, като е подменил критериите в посочената разпоредба, като подробни съображения в тази насока са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител е не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е направил подробен анализ на чл. 3 ЗДДС и чл. 2 ТЗ и правилно е приел, че жалбоподателят се явява данъчно задължено лице. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В частта по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че Иван Михайлов е земеделски производител като съгласно сключени договори "Лудогорско пиле" ЕООД му е предоставило еднодневни пилета за отглеждане, като транспорта, медикаментите, застраховките и фуража е за сметка на дружеството, като след угояване на пилетата същите се предават обратно на дружеството, което издава служебна бележка на лицето и извършва плащане по банков път. При извършената данъчна се установило, че през д. п. м. 07.07 г. Иван Михайлов като физическо лице в резултат на тази дейност е достигнал оборот за задължителна регистрация за целите на ЗДДС- 54 295.54 лв., за 2008 г. е деклариран годишен оборот в размер на 101 870.68 лв. и към 23.06.09 г. основанието за регистрация не е отпаднало и в хода на проверката лицето е регистрирано за целите на ЗДДС с акт за регистрация по ЗДДС № 27042090015508/27.05.09 г. От представените договори за угояване на пилета и справки за възнаграждението на жалбоподателя се установява, че за периода м. 08.06 г. - м. 07.07 г. лицето е получило възнаграждения в общ размер на 54 295.54 лв. Съдът е приел, че правилно приходните органи са определили облагаемият доход по чл. 29 и чл. 30 ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗДДС, като е приел, че Михайлов като земеделски производител е данъчно задължено лице, тъй като извършва независима икономическа дейност, макар че не е регистриран по ТЗ. В този смисъл съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че след като е регистриран като земеделски производител, но не е регистриран по ТЗ, той не извършва независима икономическа дейност и е приел, че още в предходен период е следвало да се регистрира по ЗДДС. Съдът е приел, че правилно приходните органи са квалифицирали дохода на Иван Михайлов като доход от услуга - отглеждане на пилета бройлери и в този смисъл е изключен от доходите по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. В тази връзка съдът е анализирал договорите между ревизираното лице и "Лудогорско пиле" ЕООД и е квалифицирал договора като такъв за услуга, което се подкрепяло и от заключението на вещото лице. Съдът е обсъдили заключението на съдебно-ветеринарната експертиза и е приел, че изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е правилно. В частта по ЗДДС. Основният спорен въпрос между страните е дали като регистриран земеделски производител касаторът е и данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Законодателят не свързва независимата икономическа дейност по смисъла, вложен в цитираната разпоредба само с регистрирането като търговец по ТЗ. Обстоятелството, че касаторът не е регистриран като търговец по ТЗ, а само като земеделски производител не променя характера на извършваната от него дейност в областта на селското стопанство като независима икономическа дейност - угояване на пилета бройлери по договор, сключен с "Лудогорско пиле" ЕООД. Неправилно касаторът се позовава на чл. 3, ал. 3 ЗДДС, в която се съдържат изключенията от понятието независима икономическа дейност. В т. 2 на същата правна норма изрично се изключват от независима икономическа дейност физическите лица, които не са еднолични търговци за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон по управление и контролна юридически лица. Настоящия случай в никакъв случай не може да се подведе по тази правна норма, тъй като той не е управител или контрольор в юридическо лице, за да бъде изключена неговата дейност в качеството му на физическо лице от независимата икономическа дейност. В чл. 3, ал. 2 ЗДДС, както се посочи по-горе не държи сметка за критерият търговец по смисъла на ТЗ на лицата, чиято дейност е свързана със селското стопанство, какъвто е настоящият случай. Тази разпоредба като дефинитивна и намираща се в данъчен материален закон, не може да се тълкува разширително, какъвто способ използва касатора. Цитираното решение по адм. дело № 6486/2008 г. на ВАС, IА отделение не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като земеделските производители, които не са регистрирани като търговци по ТЗ, но осъществяват независима икономическа дейност в областта на селското стопанство са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. В този смисъл направените от първоинстанционния съд изводи в същата насока са законосъобразни в съответствие със ЗДДС, както и относно установеното от ревизията, че е достигнал облагаем оборот към месец август 2007 г. и е подлежал на задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС, както и правилно е начислен ДДС на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС. В частта по ЗДДФЛ. Относно характера на сключените договори между касатора като физическо лице - изпълнител и "Лудогорско пиле" ЕООД - възложител, правилно първоинстанционният съд ги е квалифицирал като договори за услуга, тъй като предмета на договорите е изпълнителя да угоява пилета бройлери на възложителя, като съобразно клаузите по договорите изпълнителят получава възнаграждение за положен труд, а не доход от отглеждане на пилета - собствено производство. Неоснователни са възраженията срещу сключените договори, което съдът не възприема, тъй като касатора е страна по тях и ако не е бил съгласен с клаузите им или е преценил, че има клаузи, които заобикалят закона, не е следвало да ги подписва. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, уреждаща необлагаемите доходи на производство на непреработена животинска продукция, тъй като касаторът не е производител на такава продукция по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ. Правилно съдът е установил, че няма данни угоените пилета от касатора да са му прехвърлени в собственост, за да може да се третира дейността му като производство. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да доведат до неговата отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I А отделение,