Решение № 701 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2009 г.

Решение № 701 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Бельов, пълномощник на Мария Христова Бончева и Димитър Василев Бончев, двамата от гр. Пазарджик, ул. "Веслец" № 11, срещу Решение № 205/28.04.09 г., постановено по адм. д. № 179/09 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата София Жорж Пелева-Дименчева поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Иван Атанасов Георгиев, Божана Йорданова Георгиева, Начо Христов Иванов, Пенка Димова Иванова и началникът на РДНСК - Пазарджик не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура и дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-09-48/03.12.07 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е спряно строителството на "Стопанска сграда" в ПИ 001065, м. "Дъното", община Батак, извършван от Димитър Василев Бончев. С обжалваното решение по съображения за неоснователност, състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Бончев. В мотивите си съдът е обсъдил данните по административната преписка и доказателствата по делото, при което е приел, че заповедта е издадена при изясненост на фактите и обстоятелствата, при правилно приложение на материалния закон. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при необосновани правни изводи- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ЗУТ визира различни основания за спиране на строежите, детайлизирани в т. 1 до 6, които съгласно императивната разпоредба на чл. 224, ал. 2 ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от компетентни длъжностни лица от общинската администрация или органите за национален строителен контрол, който се връчва на адресата с възможност за възражение в седемдневен срок. Тези разпоредби на специалния закон са в унисон с общата разпоредба на чл. 35 АПК, установяваща задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане възраженията на заинтересуваните лица. Спазването на тези разпоредби обуславя законосъобразност на издадения административен акт от административнопроцесуална гледна точка. Данните по административната преписка сочат на нарушение на изискването за всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. В КА № 130/03.11.07 г. се сочи, че строежът се извършва в нарушение на одобрения проект, без издадени протоколи № № 2 и 3, изискуеми към съответния момент и без заверена заповедна книга, нарушения квалифицирани с точни правни основания и приети като достатъчни за откриване производство по чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Макар в акта да не е отразено, тези фактически установявания сочат на строеж, извършван в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Издадената въз основа на този констативен акт заповед съдържа различни фактически констатации, а именно - несъответствие на одобрения проект с издадената виза, липсата на влязло в сила разрешение за строеж, на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, въз основа на които административният орган е квалифицирал строежа като изграждащ се в хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ - без одобрен проект и без влязло в сила разрешение за строеж. От тук следва, че заповедта е издадена при наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК - нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като при издаване на заповедта административният орган е подменил фактическите установявания, залегнали в констативния акт и е въвел нови такива, сочещи на нова правна квалификация. Изложеното налага извода, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - в резултат на проверката за законосъобразност на административния акт, извършена в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК, решаващият правен извод относно неоснователността на оспорването срещу процесната заповед е неправилен, без опора в доказателствата по преписката и в нарушение на материалния закон - чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 224, ал. 2 ЗУТ. По така изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено и в условията на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с ново, с което Заповед № ДК-09-48/03.12.07 г. на началника на РДНСК - Пазарджик се отмени като незаконосъобразна. С оглед горното Върховният административен съд, състав на II-ро отделение