Решение № 4198 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13994/2016 г.

Решение № 4198 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13994/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Триадица" против решение № 6255/14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 11979/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. С. Г. против отказ за издаване на скица на кмета на район "Триадица", СО, обективиран в писмо с изх. № АГ-94-2241/1/17.11.2014 г. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените възражения възпроизвеждат позицията на административния орган от първоинстанционното производство, обсъдена в решението на АССГ и обосновано отхвърлена като неоснователна. При постановяване на решението съдът е извършил проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК и е направил извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на скица. От данните по делото се установява, че съгласно заявление за издаване на скица е поискано извършване на административната услуга по § 1, т. 2, б. "а" от ДР ЗА. Съгласно легалната дефиниция административна услуга е издаването на индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните със заявлението правно релевантни факти е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК и по арг. на § 8 от ПЗР АПК подлежи на съдебен контрол. При установената фактическа обстановка съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и спазване на изискванията за форма, но в противоречие с материалния закон. От доказателствата е установено, че в случая към момента на издаване на акта е била приложима разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР, определяща кмета като компетентен да се произнесе орган. Нещо повече - исканата скица на недвижим имот, като извадка от ПУП, е официален свидетелстващ документ, чието издаване се дължи на лицето, легитимиращо се като собственик на имота. Кметът действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява дали да извърши поисканата услуга, по смисъла на на § 1, т. 2, б. "а" от ДР ЗА. Съгласно чл. 587 от ГПК при извършване на обстоятелствена проверка правото на собственост се преценява от нотариуса въз основа на доказателствата, представени от собственика. Във връзка с това производство е необходимо представяне и на скица, каквато лицето е поискало от компетентния орган. Задължението на административния орган за издаване на скица произтича от направеното искане, като извън компетентността на органа е да преценява наличието на предпоставки за издаване на нотариален акт. Неоснователни са доводите на касатора за изпълнение на разпоредбата по чл. 4 от ЗМВР и оказване на съдействие на държавните органи съгласно този текст. Защитата на обществения интерес не предполага незаконосъобразно поведение, каквото в случая е налице чрез отказа за административна услуга, която изисква отразяване на действителното положение на имота в претендирания акт. Задължението да се издаде скица като административна услуга не е пречка да се впишат всички данни, вкл. и отнасящи се до цитираното писмо от МВР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав