Решение № 3699 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2025 г.

Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Ш., гражданин на Ливан, подадена чрез адв. О. Муслах от Адвокатска колегия София, против решение 26842 от 12.12.2024 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело 4659/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед с рег. 5392 ПАМ 9016 от 14.11.2023 год. издадена от началника на отдел Миграция - СДВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 39а ал.1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ му е наложена принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България и е определен срок за доброволно напускане на страната от 30 дни. Касационният жалбоподател - Х. Ш., редовно призован, несе явява. Представлява се от адв. О. Муслах, който в съдебно заседание поддържа касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалноправните норми касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът Началник отдел "Миграция" в СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 26842 от 12.12.2024 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело 4659/2024 г., е отхвърлена жалбата на - Х. Ш., гражданин на Ливан, срещу Заповед с рег. 5392 ПАМ 9016 от 14.11.2023 год. издадена от началника на отдел Миграция - СДВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 39а ал.1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ му е наложена принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България и е определен срок за доброволно напускане на страната от 30 дни. За да постанови оспореното решение, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издаден в законоустановената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при постановяване на същия не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Приел е, че правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, според която разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, за всеки от съдружниците, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Съдът е установил от представената справка в средата за междурегистров обмен на данни RegiX във СЕНСЪЗ ООД не се поддържат 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваване, поради което е отпаднало основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните намира, че обжалваното решение на Административен съд - София - град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, "разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и "осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно". Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят (сега касатор) не отговаря на законовите изисквания на тази разпоредба. Безспорно е, че Х. Ш., гражданин на Ливан по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ и е със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец, който има разрешение за пребиваване, издадено от СДВР. От доказателствата по делото се установява, че административният орган е издал акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за процесния случай. По делото са приложени всички относими доказателства и съдът е обсъдил всички заявени от жалбоподателя твърдения. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за осъществяване на фактическия състав на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е било необходимо разкритите 10 работни места да бъдат реално заети от български граждани, които да престират работна сила с всички произтичащи от това последици, за срока на пребиваването, т. е. за целия престой, а не само за отделни месеци от него. Посоченото правило кореспондира с разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ППЗЧРБ. Обосновано АССГ е приел, че по отношение на - Х. Ш. е отпаднала една от кумулативно изискуеми от чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ предпоставки - упражняване на търговска дейност, в резултат на която са наети по трудово правоотношение 10 български граждани, поддържани за срока на неговото пребиваване. Следователно с неизпълнение на едно от кумулативно предвидените условия в тази разпоредба, са били налице предпоставките за издаване на атакувания отказ / В този смисъл решение 7087 от 2020 година, постановено по адм. дело 517/2020 година на ВАС, IV отделение, Решение 15091 от 7.12.2020 г. на ВАС постановено по адм. д. 456/2020 г., IV отделение/. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон поради това, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по молбата на Х. Ш. с вх. СА101977 от 30.06.2023 год. и решение от 07.07.2023 год. с което твърди, че на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧБР му е предоставено право на продължително пребиваване на чужденеца в Република България. В случая, съдът е сезиран с жалба против административния акт, който е бил предмет на делото и е постановил решението след като е разгледал фактическите и правните основания за издаването й. С оглед изложените съображения съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,