Решение № 13054 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2016 г.

Решение № 13054 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "С. Е." ЕАД, чрез процесуален представител адв. Р. Т., срещу решение № 5412 от 26.07.2016 г. на Административен съд С. - град, трето отделение, 2 състав, по адм. дело № 3551/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5 и т. 6 и е осъдил същото да заплати на КЕВР разноски. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционния съд не е анализирал правилно фактическата обстановка, послужила за взимането на решение № Ц-27/31.07.2015 г., същия не е анализирал подробно и в съвкупност ценообразуващите елементи, които служат за образуване на цената за достъп. На последващо място касационния жалбподател счита, че административния съд не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 от Решение № Ц-27 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение № Ц-27. В касационната си жалбата същия релевира доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че включването на компенсационни разходи е цената за достъп по раздел IV, точка 5 е законосъобразна, като не е отчел, че тези разходи са покрити и от Решение № Ц-25/29.07.2013 г. на КЕВР. На последващо място касаторът счита, че е налице нарушения в материалния закон, изразяващо се в следното: дружеството е присъединено към електроразпределителна мрежа, а не към електропреносната, следователно се излагат доводи, че няма законово основание производителите, които не са присъединение към електропреносната мрежа да дължат цена за достъп до същата; определената в раздел IV, точка 5 от Решение № Ц-27 - цена нарушава материалноправните разпоредби на чл. 4 и чл. 10 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия, тъй като "ЕСО" ще бъде компенсиран два пъти за едни и същи разходи; в определената в раздел IV, точка 5 от Решение № Ц-27, цена са включени и компенсационния разходи за периода от месец септември 2012 г. до месец юли 2013 г., които вече са компенсирани с решение № Ц-25/29.07.2013 г.; въпреки задължението си по чл. 170 от АПК, КЕВР не е доказал твърдението си, че доходите за т. нар. "допълнителен резерв" включени в цената за достъп, определен в раздел IV, точка 5 от Решение № Ц-27, са свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници; компенсирането на разходи съгласно действащото законодателство са предвидени в нормите на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, но услугите по осигуряване на студен резерв и предоставяне на системни услуги от "ЕСО" не попадат в изброените хипотези; не е предвиден механизъм за компенсиране на разходи от предишни ценови период; разходите за диспечиране, допълнителни услуги и резерв не следва да се поемат от всички клиенти чрез цената за задължения към обществото; при постановяване на Решение № Ц-27 КЕВР не е събрал необходимата информация и не е обсъдила всички факти от значение за случая. На следващо място се релевират доводи за допуснати нарушение на административно-производствените правила, а именно: различните категории ВЕИ производители не формират еднакви разходи в преносната система, които да бъдат покривани от цената за достъп, поради което е недопустими за тях да се определи обща цена за достъп; по силата на чл. 24 от ПТЕЕ, ВЕИ производителите са длъжни да участват в специална балансираща група, поради което техните разходи за предизвиканите от тях небаланси се покриват от цената за небаланс, заплащана от координаторите на съответната балансираща група. На последно място касаторът, счита че присъдените разноски в полза на КЕВР са незаконосъобразни, необосновани, в прекомерно висок размер и не е следвало да бъдат присъждани. На основание чл. 143 от АПК, претендират присъждане на разноски, в това число съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение в полза на касационния жалбоподател. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна като моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли касационната жалба и да бъде потвърдено решението на административен съд като валидно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 5412 от 26.07.2016 г. на Административен съд С. - град, трето отделение 2 състав по адм. дело № 3551/2016 г., е отхвърлена жалбата на "С. Е." ЕАД срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 5 и 6 като неоснователна. Дружеството "С. Е." ЕАД е осъдено да заплати на КЕВР сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10 от ЗЕ, а с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. От дружествата, в частност "ЕСО" ЕАД, са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., видно от изложеното във фактическата част на настоящото решение досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени. Становищата на заинтересованите страни са обсъдени в решението на КЕВР. Мотивите са подробни и изцяло обосновават решението на административния орган. Посочени са правни и фактически основания за издаване на административния акт, а в оспорената част подробно са изложени съображения, поради които цената за достъп е определена на 7.14 лв. за разлика от предложената с приетия доклад 5.14 лева. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за управление на електроенергийната система и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон, следователно не са налице наведените в касационната жалба доводи. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7.14 лв/MWh е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена/. К. У. е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1 от 18.03.2013 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33%. "Регулаторна база на активите" е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./ само от стойността на "необходимия оборотен капитал" - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение № Ц-27. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Наведените в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че са без правно основание. Оплакването, че в цената по раздел I, т. 1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което "ЕСО" ЕАД получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът го намира за неоснователно. По т. 1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторът не прави разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в § 1, т. 41а, б. "а" от ДР ЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и от друга страна - потребител на енергийни услуги по § 1, т. 41б, б. "а", който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Следва да се има предвид, че касаторът има качеството на ползвател и на потребител на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41а, б. "а" и на ползвател според т. 41б, б. "б" от ДРЗЕ. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дружествата като не са присъединени към електропреносната мрежа, не дължат цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Според чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и чл. 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие. Направеното оплакване в касационната жалба, че разходите съгласно действащото законодателство са предвидени в нормата на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, но услугите по осигуряване на студен резерв и предоставянето на системни услуги от "ЕСО" ЕАД не попадат в изброените хипотези е неоснователно. В чл. 21, ал. 1, т. 17 ЗЕ е вменено правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл. 34 и 35 ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Трябва да се посочи, че такава цена е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар не ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за "ЕСО" ЕАД и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти. Неоснователни, разгледани по същество, са и възраженията на касатора в посока липса на публичност при провеждането на производството по утвърждаването на цените и съответно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представените по делото доказателства производството пред КЕВР е образувано по заявление на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от 31.03.2015 г. На 27.05.2015 г. е изготвен доклад от работната група назначена със заповед от 20.04.2015 г. Докладът е приет от КЕВР на 28.05.2015 г. на закрито заседание, видно от протокол № 104 от същата дата. На 04.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което е разгледан процесният доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация същите са били надлежно уведомени. В този смисъл изводът на съда е, че Комисия за енергийно и водно регулиране не е допуснала съществени нарушения в процедурата по приемане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, ответникът и заинтересованата страна имат право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК възлизат на 200 лева за всеки или общо 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,