Решение № 13397 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7087/2011 г.

Решение № 13397 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7087/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна Кирил Петров Йорданов, чрез проц. му представител ю. к. Цветан Иванов Янакиев против Решение № 703/23.03.2011 г., постановено по адм. д. № 1652/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Петър Емилов Свраков, чрез проц. му представител адв. Димитринка Жекова Костелянчик. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Петър Свраков против Заповед № Г-24/16.04.2010 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ Х-1090 в кв. 7 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд е направил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Оспорената Заповед № Г-24/16.04.2010 г. е издадена в противоречие на материално-правните разпоредби на чл. 125, ал. 4, както и § 21 от ЗУТ. Планът за застрояване и регулация е следвало да бъде съобразен с правата на собствениците и законовите изисквания за строителство в съсобствен имот. С плана по чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е недопустимо да се ограничава и нарушава обема на правото на собственост на съсобственик на имота, нито да се заличава реализираното му право на строеж, а оттам и заличаването му като суперфициар в същия имот без негово изрично съгласие. Безспорно е, че Свраков е собственик, освен на сграда в имота (за част от която има влязло в сила строително разрешение и за която сграда не са налице доказателства, че представлява незаконен строеж), така и на 1/4 ид. ч. от поземления имот, предмет на одобрения с атакуваната Заповед ПУП. Безспорно е и, че Свраков е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и че ограничаването на правото му на собственост (в неговия пълен обем) води до незаконосъобразност на процесния административен акт. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника Петър Емилов Свраков направените разноски за един адвокат в размер на 800 лв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав