Решение № 5213 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 243/2011 г.

Решение № 5213 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 243/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от кмета на община Варна чрез процесуалния му представител юрисконсулт Данаилова, против решение № 2350/12.ХI.2010 г. по адм. д. № 1984/10 г. на Административен съд-Варна, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № ЗАО 11818/28.V.2010 г. за заверка на молба-декларация от Петя Денева Донкова от гр. Варна за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.5505.477 по кадастралната карта на гр. Варна чрез извършване на обстоятелствена проверка по искане вх. № ЗАО 11818/30.III. 2010 г., с искане да се обезсили като недопустимо или да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. т. 2 и 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът-Петя Денева Донкова гр. Варна се явява лично в съдебно заседание и оспорва основателността на касационната жалба, като представя и писмен отговор в тази насока. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да отмени обжалваното решение като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е недопустимо-касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Заверката на молба-декларация е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията и като такава отказът на административния орган да я извърши е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че самият административен орган-касатор в настоящото производство е записал в края на писмото, че отказа му да завери молба-декларацията подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК, както и отбелязването върху самото искане, което е на бланка, изготвена от общината и на което има отбелязване "услуга № 9042". Следователно, като се е произнесъл с решение по същество по отправеното до него оспорване, съдът е постановил един допустим съдебен акт. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че оспореният пред него отказ на кмета на общината да завери молба-декларацията за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка е незаконосъобразен, тъй като той е бил длъжен да впише в нея обстоятелствата такива, каквито ги е установил при извършената от него проверка, а именно - че имотът е актуван като частна общинска собственост с АОС № 6070/28.V.2010 г., а не да отказва такава заверка, в какъвто изричен смисъл е писмото му до молителката. Този извод на съда е правилен. От представените по делото доказателства - Акт № 6070/28.V.2010 г. е било установено, че процесният имот е обявен за частна общинска собственост, а от представеното искане рег. № ЗАО-11818/30.III.2020 г. и приложената към него молба-декларация от Петя Денева Донкова на стр. 2 е видно, че Сектор "Държавни имоти" или съответната служба при община Варна е следвало само да отрази това обстоятелство - че имотът е актуван като общинска собственост, като зачертае невярното обстоятелство, написано предварително в бланката по образец, а именно, че имота не е държавна или общинска собственост. От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод-че като е отказал да удовлетвори това искане, като впише установените от него обстоятелства относно собствеността на процесния имот, кметът на общината е издал един незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен от съда. Следователно, като е приел, че оспореният отказ на кмета на община Варна да завери процесната молба-декларация е незаконосъобразен, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение