Решение № 14735 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2017 г.

Решение № 14735 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК-София чрез процесуалния му представител срещу решение № 1872/21.03.2017 г. по адм. д. № 255/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - [фирма] в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ДНСК, че правото на принудително изпълнение на заповед № РД-14-5/25.01.2008 г. на заместник-началника на ДНСК е погасено по давност и не съществува по отношение на [фирма]. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че от 13.07.2009 г. е започнал да тече нов 5 годишен срок. Това е датата, на която е съставен протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахване на незаконен строеж, като е избран метод и срок за премахване на строежа. Спрямо релевантните за делото факти решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Разпоредбите на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК правилно са приетите за относими към настоящия казус досежно посочените в чл. 4- чл. 7 срокове за осъществяване на предвидените в тази Наредба действия по принудителното изпълнение. Законосъобразно решаващият съд е заключил, че в едноседмичен срок от съставянето на протокола за предварително проучване относно начина на изпълнение следва да се пристъпи към избор на изпълнител на принудителното премахване - чл. 6 от Наредбата. Това е сторено едва на 20.10.201 6 г., към която дата 5-годишният срок е изтекъл. Решаващият съд правилно не е възприел протоколи № 5/28.01.2014 г. и № 9/12.02.2014 г. като актове и действия по изпълнението. Актовете и действията са посочени в цитирания подзаконов нормативен акт, изискващ и срокове за извършването и съставляването им. Освен това тези протоколи само констатират, че строежът не се ползва по предназначение и не са сред предвидените такива, които следва да бъдат съставени в процеса по принудителното изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. В случая петгодишният давностен срок е изтекъл, поради което исковата претенция по чл. 292 АПК законосъобразно е приета от решаващия съд за основателна. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,