Решение № 5924 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12132/2008 г.

Решение № 5924 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12132/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена чрез процесуален представител от началника на Затвора - гр. Белене, срещу решение № 302/03.07.2008 г. постановено по адм. дело № 625/2007 г. по описа на Административен съд - Плевен, 3-ти състав. Ответната страна - Илия Хараламбиев Илиев в писмено становище оспорва подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че жалбата като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение съставът на Административен съд - Плевен е осъдил началника на Затвора в гр. Белене да осигури на лишените от свобода - възрастни, достатъчна по химически състав безплатна храна, съгласно Таблица № 1 и Заменителна таблица, утвърдени по реда на чл. 31, ал. 1, б. "а" ЗИН на 08.03.2007 г., при което Министерство на правосъдието да възстанови на съда сумата от 290 лв, представляваща направени по делото разноски. За да постанови посоченият резултат съдът е приел, че жалбата, по която е образувано производството е допустима, а разгледана по същество - основателна. Прието е, че именно началникът на затвора е административният орган, задължен по силата на чл. 31, ал. 1, б. "а" ЗИН да осигури на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в ръководения от него затвор, безплатната храна, отговаряща на съответни нормативни изисквания за качество и химически състав. Така, с оглед предмета на производството, образувано по искането на Илия Хараламбиев Илиев за защита срещу неоснователно бездействие на посочения административен орган, при условията на чл. 256 и чл. 257 АПК е прието, че последният следва да бъде осъден да изпълни нормативно установено задължение за действие, така както то е описано в диспозитива на постановеното съдебно решение. Решението на съда е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. От съда въз основа на събраните в хода на производството доказателства, са направени следните фактически изводи: Илия Илиев изтърпява наложено му с влязла в сила присъда, наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Белене; съобразно чл. 31, ал. 1, б. "а" ЗИН, от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, са утвърдени на 08.03.2007 г., представените по делото Таблица № 1 и Заменителна таблица; съгласно приобщените две експертни заключения на вещо лице диетолог, храненето на лишените от свобода в затвора (по представените дневни и седмични менюта), отговаря на изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, като при липса на продуктите от таблица № 1, за прехраната са осигурявани продукти по заменителната таблица; храната отговаря на изискванията за калорийност и съдържа всички основни елементи, с отбелязването, че за разлика от белтъчния прием, този на мазнини и въглехидрати не е добре прецизиран; използването на заменителната таблица не е наложено от липсата на хранителни продукти на пазара за такива продукти, а с оглед осигуряването на храна с необходимата калоричност, в рамките на отпуснатите за това бюджетни средства; седмичните менюта и месечните заявки за доставки на необходимите за приготвянето им хранителни стоки (от фирмите - снабдители на териториалните звена на ГД "Изпълнение на наказанията" съгласно сключените от МП договори), както и тримесечните отчети (справки) за вложени хранителни продукти в котловата и суха храна за прехраната на лишените от свобода. са утвърждавани от началника на Затвора - Белене. Направен е обаче необоснован извод, че не е спазен редът за използване на продуктите по Заменителната таблица. При липса на нормативноустановено изискване относно формата, в която началникът на затвора при липсата на продукти по Таблица № 1, може да разреши използването на тези, съответстващи им съгласно Заменителната таблица, настоящата инстанция приема, че това е осъществявано посредством утвърдената в затвора практика, а именно - с утвърждаването на заявките, седмичните менюта и отчетите за използвани продукти. Съгласно чл. 31, ал. 1, б. "а" ЗИН, лишените от свобода имат право на безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Предложение второ на цитирания текст поставя изричното изискване храната да бъде достатъчна по химически и калориен състав, което е следвало да бъде съобразено при утвърждаването на представените Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен и Заменителна таблица, двете утвърдени от министъра на правосъдието на 08.03.2007 г., съгласувано с министрите на здравеопазването и финансите. Таблица № 1 сочи наименованието на продуктите, съответно количеството им в грамове и калории, включени в утвърдената дневна дажба, а заменителната таблица - съответстващите им продукти (с отразени наименование и грамаж), със забележката, че замяната се разрешава от началника на затвора само при липса на полагащите се в таблицата продукти. Доколкото предметът на спора в производство по реда на чл. 256 и 257, ал. 1 АПК налага извършването на преценка дали е налице неоснователно бездействие на административен орган, по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а не законосъобразността на осъществени от този орган действия, ирелевантно за спора е било наличието на предпоставки за разрешаването на замените на хранителни продукти. Следва да се отбележи, че само по себе си предвиждането на възможност за замяна на продуктите, включени в дневната дажба, изключва тя да е предпоставена от наличието на продуктите по Таблица № 1, на пазара за хранителни продукти в страната изобщо - да се приеме обратното би лишило от смисъл направеното отбелязване и противоречи на логическото мислене. Съдът не е съобразил очертания от Илия Хараламбиев Илиев предмет на спора по чл. 257, ал. 1 АПК. Като основание за искането си, ответникът по касационната жалба е твърдял наличието на неоснователно бездействие на административен орган (началника на Затвора - Белене) да изпълни пряко произтичащо от нормативен акт задължение, като осигури на лишените от свобода, безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав. Последното изискване на чл. 31, ал. 1, б. "а" ЗИН, както вече бе отбелязано по горе, е следвало да бъде съобразено при утвърждаването на приетите по реда и в изпълнение на посочената норма, таблици, поради което е ирелевантно за процесния спор. Поради това, доколкото таблиците сочат само вида на продуктите, грамажа и калорийната стойност на дневната дажба на лишен от свобода възрастен и установеното въз основа приложените по делото писмени и гласни доказателства, съответствие с предвиденото в тях на дневните менюта на лишените от свобода в затвора в гр. Белене, както и на отредените за осигуряването им бюджетни средства, неправилен се явява направеният от съда краен извод за наличието на неизпълнение от страна на началника на затвора, на твърдяното от Илия Илиев, задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт. Поради липсата на изрично отразено в закон или подзаконов нормативен акт, задължение на посочения орган, следва да се има предвид неправилността на изложените от съда в тази връзка съображения, основани на чл. 16, ал. 1 и чл. 19, ал. 3 ЗИН - първата от тези разпоредби сочи степента на образование на лицата, които могат да заемат длъжността началник затвор, а втората е отменена по ДВ бр. 62/2002 г. Поради това настоящият състав съобрази, че според чл. 19 и чл. 19а ЗИН, общото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, в т. ч. и на затворите, се осъществява от Министерство на правосъдието, а прякото им ръководство и контрол - от ГД "Изпълнение на наказанията" (административно звено в МП), чиито териториални звена са затворите, поправителните домове и следствените арести. Според чл. 35, т. 3, б. "б", "гг" от Устройствения правилник на МП (приет с ПМС № 60/27.03.2008 г. , обн. В ДВ бр. 34/2008 г.), ГД "ИН" във връзка с извършването на спомагателни дейности по финансово - ресурсното осигуряване на местата за лишаване от свобода, подпомага дейностите по организация на труда и работната заплата, както и работата на териториалните звена, свързана с вещевото осигуряване на личния състав и лишените от свобода, обезпечаването на бита и прехраната на лишените от свобода, експлоатацията на транспортните средства и инженерната техника. Несъмнено обаче дейностите по предвиждането на съответните бюджетни средства за прехраната на лишените от свобода и сключването на договори за доставки на продуктите, предназначени за нея, не се сключват от директора или други служители на ГД "ИН" (в кръга на които попада и касаторът в настоящото производство), а са изцяло от компетентността на Министерство на правосъдието. Предвид гореизложеното, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон е направеният извод за основателността на претенцията на Илия Илиев за защита срещу неоснователно бездействие на началника на Затвора - гр. Белене. На първо място, предвид установеното от фактическа страна в случая не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 и 257 АПК. При това, приетото от административния съд за произтичащо от нормативен акт задължение за фактическо действие, не може да се вмени изцяло на органа, срещу когото е предявено искането, по което е образувано първоинстанционното производство. Преценката дали за този орган е налице задължение по силата на закона за извършване на определено фактическо действие, респективно налице ли е бездействие, касае основателността на предявеното искане. Поради това и след като в случая не са налице предпоставките за защита против неоснователно бездействие, съдът е следвало да отхвърли предявеното искане. Като наместо това го е уважил на основание чл. 257 АПК, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и с оглед изяснеността на спора от фактическа и правна страна - да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло искането, по което е образувано първоинстанционното производство. Водим от горното, съдът