Решение № 2398 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, чрез пълномощника юриск. Маршавелска, срещу Решение 795/27.04.2023 г. на Административен съд /АС/ Пловдив, постановено по адм. дело 1330/2022 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2019 г. с изх. 01-6500/294 от 21.01.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие и последният е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че оспореният акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, като данните от представените в преписката документи са били преценени и съобразени от административния орган. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което да се потвърди процесният административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Постъпило е становище от 06.02.2024 г. от касатора, чрез процесуалния представител Г. Кочев, с което заявява, че поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и моли касационния съд изцяло да уважи подадената жалба, като присъди разноски за двете съдебни инстанции, включващи такива за държавна такса и юриск. възнаграждение Ответникът по касация А. Пейков, чрез адв. Камбурова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Камбурова, която оспорва касационната жалба и поддържа съображенията, изложени в писмения отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък на същите и прави възражение за прекомерност на юриск. възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: А. Пейков е земеделски стопанин, регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 621097. Пейков има поет многогодишен ангажимент по направление Биологично растениевъдство, част от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 година. С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. 02-160-6500/1201 от 24.02.2016 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" Пейков е уведомен, че на основание чл. 43, ал. 1 от Наредба 4/2015 г. е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 16/070715/57551, съответно, че поема 5 - годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това направление, подробно изброени в уведомителното писмо. Неразделна част от писмото е таблица 1 на одобрените за участие БЗС с обща площ от 28, 44 ха. Съдът е установил, че за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Пейков е подал заявления за подпомагане. За кампания 2019 г. е подадено Заявление за подпомагане от 04.06.2019 г. с УИН 16/040619/96549. С писмо Изх. 01-6500/2396 от 12.05.2021 г. на Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство". Като причина е посочено, че представеният от Пейков документ, удостоверяващ съответствието на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба 4/24.02.2015 г. всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаването на документа. Писмото е получено на 31.05.2021 г. от Пейков лично. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 с Изх. 01-6500/294 от 21.02.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от А. Пейков ангажимент по направление Биологично растениевъдство, който акт е получен лично от последния на 14.02.2022 г. Процесният административен акт е обжалван по административен ред с жалба с рег. 94-468/01.03.2022 г. до Министъра на земеделието, който със Заповед РД20-76/15.04.2022 г. е оставил същата без уважение. С писмо рег. 94-468/27.04.2022 г. е изпратена горецитираната заповед на Пейков, получена лично от него на 04.05.2022 г. С жалба Вх. 9975/20.05.2022 г. по описа на Регистратура на АС - Пловдив, е оспорен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 с Изх. 01-6500/294 от 21.02.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, като подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес. Въз основа на установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на представената Заповед 03-РД/2891-2 от 16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, както и в изискуемата писмена форма. Според първоинстанционния съд административното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви, поради което е отменил процесния административен акт. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки, че в решението си съдът е цитирал Заповед РД 20-76/15.04.2022 г. на Министъра на земеделието, издадена по подадена жалба на Пейков срещу процесния акт за прекратяване на биологичен ангажимент, не е изследвал дали обжалването по съдебен ред е допустимо. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване пред съд подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Когато първоначалният административен акт е оспорен по административен ред и по - горестоящият административен орган е изменил или отменил оспорения акт, и въпросът е решен по същество, на оспорване пред съд подлежи административният акт на по-горестоящия административен орган, по аргумент от чл. 98, ал. 2, изр. 1 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Когато жалбата е оставена без уважение с изрично произнасяне, административният акт на по- горестоящия административен орган не създава ново правно положение и именно поради това законодателят посочва в чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, че предмет на съдебен контрол е първоначалният административен акт. Подобна е хипотезата, при която по- горестоящият административен орган не се произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК. С разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК е предвидено откога започва да тече срокът за съдебно оспорване когато по - горестоящият орган не се е произнесъл с решение в хипотеза на оспорен пред него индивидуален административен акт. Преклузивният 14 - дневен срок тече от крайната дата, на която е трябвало да има произнасяне. При административно обжалване следва да се отчете Тълкувателно решение 6/30.06.2015 г. по т. д. 4/2013 г. на ОС на съдиите на ВАС, с което е разрешено противоречието в съдебната практика по приложението на чл. 149, ал. 3 от АПК. В случая е установено по делото, че първоначалният административен акт е издаден на 21.01.2022 г. от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, обжалван е по административен ред чрез ДФЗ, жалбата е входирана в Министерство на земеделието на 01.03.2022 г., като 14 - дневният срок за произнасяне на Министъра на земеделието е започнал да тече от получаване на преписката в министерството. В конкретния случай по делото няма данни кога е постъпила преписката в Министерство на земеделието, като в заповедта на Министъра на земеделието е цитирано единствено Становище на ДФЗ-РА с рег. 94-468/22.03.2022 г. За да се направи преценка за допустимост на жалбата следва по делото да са налице данни относно датата, на която преписката е получена в Министерство на земеделието, от която дата тече 14 - дневен срок за произнасяне на горестоящия административен орган. В конкретния случай при липсата на тези данни касационният съд е в невъзможност да прецени дали подадената на 20.05.2022 г. жалба по съдебен ред е в срок. По делото е приета Заповед РД 20-76/15.04.2022 г. на Министъра на земеделието, представляваща по своя характер мотивирано решение по смисъла на чл.97, ал.1 от АПК, с което е отхвърлена жалбата на Пейков по административен ред срещу оспорения акт за прекратяване на биологичен ангажимент. Отчитайки Тълкувателно решение 6 от 30.06.2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 4 от 2013 г., съгласно което срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен и той не се санира, при произнасянето на горестоящия орган, след изтичането на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд следва да извърши преценка дали заповедта на Министъра на земеделието от 15.04.2022 г. е издадена в срока по чл.97, ал.1 от АПК- т.е. в 14 - дневен срок от получаване на преписката в Министерство на земеделието. От датата на постъпване на преписката в Министерство на земеделието тече 14 - дневен срок за произнасяне на горестоящия орган, като след изтичането на същия, независимо от издадената на 15.04.2022 г. заповед, тече 14 - дневен срок за обжалване по съдебен ред, който е преклузивен. Произнасянето от страна на Министъра на земеделието на 15.04.2022 г. би имало значение към допустимостта на съдебното производство, ако жалбата до горестоящия орган беше уважена и оспореният първоначален акт беше отменен или изменен, какъвто не е настоящият случай. От друга страна дори да се приеме, че заповедта на Министъра на земеделието от 15.04.2022 г. е издадена в срока по чл.97, ал.1 от АПК, същата е получена от Пейков на 04.05.2022 г., като от следващата дата - 05.05.2022 г. тече 14 - дневен срок за обжалване по съдебен ред, който е изтекъл на 18.05.2022 г./сряда - присъствен ден/. Жалбата е подадена на 20.05.2022 г./петък - присъствен ден/, видно от отбелязването върху нея. Липсват данни дали жалбата е подадена директно в съда или по пощата. Следва съдебното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, като първоинстнанционният съд изиска доказателства от административния орган относно датата на постъпване на административната преписка в Министерство на земеделието, след което да извърши проверка за допустимост на жалбата по съдебен ред, съобразявайки Тълкувателно решение 6 от 30.06.2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 4 от 2013 г. На следващо място - съдът следва да установи по какъв ред е подадена жалбата до АС - Пловдив с дата на постъпване в регистратурата на АС - Пловдив 20.05.2022 г., т.е. лично в деловодството на съда, по пощата/куриер или по електронен път. В случай, че бъде установена друга дата на подаване на жалбата по съдебен ред, различна от 20.05.2022 г., съдът следва да прецени дали същата е допустима, отчитайки, че заповедта на Министъра на земеделието е получена от Пейков на 04.05.2022 г. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, е изпълнена формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено и от фактическа страна. В мотивите си съдът е приел жалбата за допустима, като подадена в срок, без да отчете наличието на административно обжалване. Липсата на съществени мотиви относно направените от съдебния състав изводи за допустимост на жалбата от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт, особено в хипотеза като настоящата, при която има извършен административен контрол от по - горестоящ административен орган. Необсъждането на така посочените правнорелевантни факти за спора по делото сочи за съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение и възпрепятства ефективния касационен контрол върху него. От изложените съображения се налага извод за неправилност на обжалваното в настоящото производство решение на АС - Пловдив. Съгласно въведената в разпоредбата на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде установено дали обжалването по съдебен ред е допустимо като подадено в сроковете по чл.149, ал.3, вр. с чл.97, ал.1 от АПК, а при установяване на срочност на жалбата - да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за предмета на делото, да се изложат мотиви след техния анализ и да се извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение