Решение № 73 от 27.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6502/2007 г.
ВКСI гражданско отделение27.02.2009 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, II-Б г.о. от 20.09.2006 г. по гр.д. № 30/2001 г.
Мотиви
Решение № 73 от 27.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6502/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2 ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. О. И. К., И. И. К. и И. С. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, II-Б г.о. от 20.09.2006 г. по гр.д. № 30/2001 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания по чл. 218б ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответниците В. П. Л. и Л. С. Л. изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на държавен недвижим имот от 4.07.1976 г. поради нарушение на закона. Твърденията в исковата молба са били, че българското гражданството на наследодателя на ищците И, починал през 1976 г. и съпругата му Д. И. Г. е отнето с укази на П. на Д. съвет на НРБ от 1968 г. и е конфискуван притежавания от тях апартамент на третия етаж в сградата на ул. "И" № 22 гр. С.. Ч. от този апартамент е продаден на Л. С. Л. и П. Н. Л. в нарушение на действащите към този момент ЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и други нормативни актове. Поискано е да се признае нищожността на продажбата като предпоставка за възстановяване на собствеността на основание чл. 7 ЗВСОНИ. С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 50 състав от 28.07.2000 г. по гр.д. № 9222/1998 г., с което искът е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че одържавяването на имота на основание чл. 20 ал. 3 от Закона за българското гражданство от 1968 г. /отм./ обуславя реституирането му по чл. 7 ЗАВОИ при условията на чл. 5. Предпоставката за възстановяване на собствеността на това основание е към момента на влизане в сила на закона имотът да се намира в собственост на държавата или на държавна или общинска фирма, в която държавата има най-малко 51% участие, в противен случай е предвидено обезщетение с друг равностоен имот или пари по ред и начин, определен от Министерския съвет - чл. 5 ал. 2 ЗАВОИ. Оттук съдът е направил извод, че собствеността не може да се възстанови в хипотезата на чл. 7 ЗВСОИ ч. прогласяване нищожността на договора за продажба на имота от държавата на физически лица. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че имуществото, което е конфискувано по отменения Закон за българското гражданство не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ, а по реда на чл. 7 ЗАВОИ, който препраща към чл. 5 ЗАВОИ относно условията, при които може да се възстанови собствеността. Принципът на реституцията по този закон е, че се възстановяват само онези имущества, които не са излезли от патримониума на държавата, без да е предвидена възможност да се установява нищожност на сключените договори за продажба като предпоставка за реално връщане на собствеността. При извършено отчуждаване на имота реституцията следва да настъпи при условията на чл. 5 ал. 2 ЗАВОИ. Разпоредбата на чл. 7 ЗВСОНИ, на която се позовават касаторите е специална и се прилага само за имуществата, подлежащи възстановяване по реда на ЗВСОН и съдът правилно е приел, че предявеният иск на това основание е неоснователен. По същите съображения се налага извода, че липсва правен интерес да се установява нищожност на продажбата по общия исков ред на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 26 ЗЗД, защото по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗАВОИ, целта на която е да се запазят правата на третите лица, които са договаряли с държавата по времето, през което отнетия имот е бил нейна собственост. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 218б ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 5, ал. 2 ЗАВОИ
- чл. 7 ЗВСОНИ