Решение № 9384 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2011 г.

Решение № 9384 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Живков Сталев от гр. София, против решение № 1775/14.04.2011 г., постановено по адм. д. № 232/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на решението, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Приложил неправилно закона, защото не е доказано извършване на конкретни действия. Регистрационните дневници и картони не установяват дейност на агент към органите на ДС. Твърди се още че административния акт не е мотивиран, не са посочени конкретни основания за издаването му. Представителят на Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Стоян Живков Сталев против Решение № 175/14.12.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването му от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Приел е още че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като не посочването на конкретния вид на решението по чл. 29, ал. 2 не представлява съществено нарушение, тъй като в частта на решението относима към жалбоподателя в графата относно качеството, в което е осъществявано сътрудничеството изрично е записано "секретен сътрудник ". Решението е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на акта, преценявайки го на основание на посочените в чл. 146 от АПК критерии за законосъобразност. Оспореният пред съда акт е изготвен в предвидената форма и от компетентен орган. Законодателното решение, предвидено в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 23 от закона, сочи, че установяването на принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е задължително за лицата, посочени в нормата - посланици, генерални консули и зам. ръководители на дипломатически мисии. Съгласно писмо на МВнР от 01.10.2010 г. лицето е било извънреден и пълномощен посланик за периода 18.03.1991 г. до 05.03.2006 г. Съгласно чл. 24 от закона принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличие на дейност като щатен /нещатен служител/ секретен сътрудник на органите по чл. 1. Това обстоятелство се установява въз основа на документите по чл. 25, ал. 1, т. 3 доколкото се касае за секретен сътрудник. Редакцията на нормата не съдържа изискване установяването на принадлежност да се докаже с документ, подписан от лицето. Документите, въз основа на които комисията се е произнесла, са от кръга на изброените в чл. 25 и отговарят на легалното определение по § 1, т. 1 от ДР на закона. Поради това твърдението за липса на доказателства за принадлежност е неоснователно. Позоваването и в касационната жалба на решение № 10/22.09.2997 г. на Конституционния съд не води до различни изводи. Документите, на които се е позовал административният орган са от кръга на посочените в чл. 25 от закона и са носители на информацията по § 1, т. 1 от ДР. Всъщност начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник на посочените органи. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. А обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи. Анализът на чл. 25, т. 3 от закона сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В този смисъл е и решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС на РБ постановено по к. д. 14/2011 г. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както обосновано е приел съда. Актът е мотивиран, като са посочени правното основание за издаването му, както и фактическите обстоятелства, обосноваващи това основание. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от закона комисията разкрива и обявява имената на българските граждани, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. Следователно актът се издава при условията на обвързана компетентност, като органът няма възможност за преценка при наличието на изискващите се в закона предпоставки за обявяването на принадлежността. С оглед на установеното по делото, следва да се приеме, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК