Решение № 1888 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2015 г.

Решение № 1888 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Д. М. от гр. Сливен, подадена чрез адв. Петров против решение № 94 от 22.05.2015 г. по адм. дело № 40/2015 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. с изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил, че в 7 имота площта на застъпването е в размер на 0.01 ха и съгласно разпоредбата на чл. 30, § 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета, за площ с такива минимални параметри не се налагат санкции. Касационният жалбоподател счита, че при правилно прилагане на цитираната разпоредба разликата между декларирана и установена площ ще бъде в размер на 12.92 ха и процентът на наддеклариране ще бъде под 20%. Моли да се отмени обжалваното решение и да бъде отменено обжалваното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юриск. Петрова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че постановеното решение е правилно и обосновано, поради това, че отказът за финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 се установява от получените чрез извършените от фонда кръстосани проверки фактически данни за недопустимите площи. Тези констатации на административния орган се потвърждават от заключението на приетата по делото СТЕ. Излага, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК, като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Пею Добрев Митков против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което на оспорващия е отказано финансиране и са оторизирани част от исканите суми, а именно за площи, декларирани в защитена зона "Натура 2000" според група А - постоянни пасища е оторизирана сума от 0 лева, а за площи, декларирани в защитена зона "Натура 2000" според група В - обработваеми земи е оторизирана сума в размер на 2320.75 лева. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само частта на Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г., с която е отказано на бенефициента субсидия. Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е подал Общо заявление за плащания на площ 2013 г., което съгласно чл. 37 от ЗПЗП, е подложено на административна проверка посредством Интегрираната система за администриране и контрол чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В обхвата на тази административна проверка са включени проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски производител. На следващо място първоинстанционният съд е констатирал, че административният орган, в хода на валидно проведено административно производство, правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане изх. № 02-200-6500/9259 от 27.11.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, е законосъобразен. Съобразно нормата на чл. 16 от Регламент 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., административният орган е определил и процента наддекларирана площ в размер на 20,23% по група А и размер на 3,22% по група В. Тези изводи са изцяло потвърдени от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза. По силата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената като допустима площ от 3% до 20% размерът на санкционираната площ е равен на удвоения размер на недопустимата площ. С оглед установения процент наддекларирана площ по мярка 213 "Плащания по Натура 2000", първоинстанционният съд е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. във връзка чл. 16, т. 5 от Регламент 65/2011 г., като е определил размер на санкционираната площ равен на удвоения размер на недопустимата площ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, правилно административният съд е приел, че извършеният отказ за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" е законосъобразен. По делото е изслушана съдебно - техническа експертиза, като от заключението е видно, че касационният жалбоподател за кампания 2013 г. е заявил за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000" 179 парцела в землището на с. Нейково с общата площ от 92,60 ха. Площите са разделени на две групи - група А - постоянни пасища общо 77,20 ха и група В - обработваеми земи общо 15,40 ха. Заявените площи правилно са определени като недопустими за подпомагане поради застъпвания с други кандидати, двойно заявени площи или площи с размер по-малък от 0,1 ха. След извършени изчисления вещото лице е установило, че общият размер на установените като недопустими за подпомагане площи след извършените проверки по мярка 213 "Плащания по Натура 2000" за група А - постоянни пасища е 12,99 ха, а процентното отношение между размера на недопустимите площи спрямо установените като допустими за подпомагане площи е 20,23%, до каквито изчисления и изводи е стигнал и административния орган. На следващо място след извършени изчисления вещото лице е установило, че общият размер на установените като недопустими за подпомагане площи след извършените проверки по мярка 213 "Плащания по Натура 2000" за група В - обработваеми площи е 0,48 ха, а процентното отношение между размера на недопустимите площи спрямо установените като допустими за подпомагане площи е 3,22 %, до каквито изчисления и изводи е стигнал и административният орган. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил приложимостта на чл. 30, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (EO) № 1782/2003 НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и изменящ Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001. Следва да бъде посочено, че цитираният регламент е отменен с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 73/2009 НА СЪВЕТА от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и съответно последният в случая е неприложим. На следващо място следва да бъде посочено, че мярка 213 "плащания по натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" е структурно относима към програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., спрямо която приложим е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 65/2011 НА КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, в който липсва разпоредба за "пренебрежимо малка" площ на застъпване на конкретен имот, която да бъде основание за намаляване на общата недопустима площ. Съгласно чл. 16 от цитирания регламент когато разликата между общата установена площ и общата площ, декларирана в искането за плащане, е по-малка или равна на 0,1 хектара, установената площ се разглежда като равна на декларираната площ. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че става въпрос за общата установена площ, а не площта на отделните имоти. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 300,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение