Решение № 13091 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Павликени, чрез юрк. Лечев, срещу Решение 2136 от 25.06.2024г. по адм. д. 32/2024г. на Административен съд Велико Търново. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Счита за законосъобразна отменената с решението негова заповед, тъй като с нея се отстранява нарушено право на собственост. Претендира се отмяната му и връщане на делото за разглеждане от нов състав на съда или произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции и в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Ответникът И. К. Г., чрез адв. Ламбева, в писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, взема становище за неснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, но намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед РД-02-11-4505/30.11.2023 г., издадена от кмета на Община Павликени, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на И. К. Г. в едномесечен срок да премахне монтираната от него ограда между собствения му имот УПИ Х-316 и съседния УПИ IX-315 в кв. 49 по ПУП на гр. Павликени собственост на М. Б. Р. и П. А. П.. След анализ на събраните по делото доказателства, включително и приета СТЕ, съдът стигнал до следните фактически констатации: Заповедта е издадена въз основа на извършени от служители на общината на място две проверки - на 11.11.2022 г. и на 24.03.2023 г., приключили с издаването на констативни протоколи /КП/ с констатации, че между процесните имоти И. К. Г. е монтирал лека прозирна ограда от метална мрежа, захваната към метални профили, замонолитени в съществуваща бетонна основа с височина по-малка от 0,60 м., която попада частично в имота на Р. и П., поради което е неподходяща по разположение и следва да бъде премахната. Проверяващите служители на общината са предложили с писмо-предписание да се даде срок на Г., в който той доброволно да премахне оградата. С писмо УТС-02-12-1150/05.04.2023 г. кмета на Община Павликени изпратил на И. Г. копие от КП и му указал, че в едномесечен срок от датата на получаване на писмото следва доброволно да премахне монтираната от него ограда между двата имота. На 08.08.2023 г. от служители при Община Павликени е констатирано, че оградата не е премахната, за което е изготвен протокол от същата дата. Въз основа на тези констатации кмета на Община Павликени е издал процесната заповед. Административния съд, въз основа на приетата СТЕ, приел, че процесната ограда е изградена на границата между двата имота в рамките на допустимите отклонения, предвидени в Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От правна страна съдът приел, че процесната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, но е издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. За нарушение на процесуалните правила приел, че органът не е спазил изискването на чл. 196, ал. 2, изр. първо от ЗУТ да изслуша заинтересованото лице И. К. Г.. По отношение констатираната материална незаконосъобразност на процесната заповед счел, че фактическите основания за издаването ѝ не покриват хипотеза на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, посочена като основание за издаване на заповедта - кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Това, че процесната ограда попада частично в съседния имот не я прави с неподходящо местонахождение. Развил и доводи, че в нарушение разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, административният орган в нарушение е разпоредил премахването на цялата ограда, без да е ясно в каква част оградата навлиза в съседния имот и дали това навлизане не е незначително. Отбелязал, че СТЕ е категорична, че оградата е изградена на границата между двата имота, като в случая не е налице разлика между регулационната и имотната граници, като дори да има някакво разминаване, то е от 6-7 см. и в рамките на нормативно допустимото. Следователно оградата не е неподходяща по разположение, а заповедта е издадена при липсата на соченото в нея фактическо основание, което обуславя нейната незаконосъобразност. В заключение изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че заложената от законодателя цел на разпоредбите в този раздел е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение при определените условия да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред, какъвто не е настоящият случай. Така постановеното решение е законосъобразно, обосновано и правилно като резултат. Настоящият състав на касационната инстанция споделя част от правните изводи, обосноваващи процесното съдебно решение. За да се издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, с която се задължава собственика на някой от изброените в разпоредбата обекти да го премахне, следва да е налице едно от основанията, посочени в нея неподходящо местоположение, разположение, вид и материали. Административният орган е приел от обективна страна, че процесният обект ограда, представлява неподходящ по местоположение строеж, доколкото навлиза в площта на съседен имот. Органът обаче не е изложил мотиви защо счита, че навлизането на тази ограда в съседен ПИ представлява неподходящ по местонахождение строеж. В случая, дори да се приеме, че процесната ограда е изградена в чужд имот, се налага извод за несъответствие между фактическото и правно основание за издаването на заповедта. Изграждането на огради, включително лека прозирна ограда в чужд имот съставлява незаконност на този обект по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която би била основание за премахването му, но по различен процесуален ред, уреден в Глава двадесет и първа "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство", ЗУТ. Основанията "неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали" по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и съответно редът по тази разпоредба са приложими тогава, когато съответният строеж е неподходящ по посочените показатели, но извън хипотезите на незаконност, уредени в чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗУТ. Прилагането на основанията и реда по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ относно огради, които са изградени в несъответствие с дворищната и улична регулация, тоест с предвижданията на действащия ПУП, съставлява неотносимост между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Допълнителен довод в тази насока е фактът, че разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че заложената от законодателя цел на разпоредбите в този раздел е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение при определените условия да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред. В тази връзка, за издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, от значение е действителното физическо състояние на оградата да я определя като неподходяща по местоположение, разположение, вид и материали, съответно негодна за ползване или застрашаваща сигурността, а не дали навлиза в чужд имот. В случая, не се установяват предпоставките по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за издаване на процесната заповед. Същата се явява незаконосъобразна, поради немотивираност от фактическа страна на соченото в нея основание по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ строеж с неподходящо местоположение, тоест липсва обосноваване и доказване на фактическо основание, относимо към правното основание, на което е издадена. Неотносими към предмета на спора са развитите от съда правни доводи и положени процесуални усилия за назначаване и приемане на СТЕ, във връзка с разпореденото премахването на цялата ограда, тъй като не било ясно в каква част тя навлиза в съседния имот и дали това навлизане не е незначително. Както бе изложено по-горе, само факта, че оградата частично или изцяло е изградена в чужд имот, не я прави неподходяща по разположение при липса на останалите фактически основания и заложената от законодателя цел в нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. С оглед горното, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено изцяло. Съобразно изхода на спора на ответника в касацията следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски по делото, при възражение за прекомерност, което съда преценя за основателно и ги определя в минималния размер за този вид дела - 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,