Решение № 10 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2018 г.

Решение № 10 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 489/05.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на ТПК "Д. Б." - [населено място], на въззивно решение № 53/08.01.2018 г. по гр. дело № 175/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 7127/22.10.2015 г. по гр. д. № 16942/2012 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявените от касатора против "Трейд ин прогрес" ЕООД /с предишно наименование "Рила Стил" ЕООД/ - гр. София обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на административно-производствена сграда на шест етажа с площ на всеки етаж от 730 кв. м., както и гараж от 110 кв. м., построени в УПИ *-* в кв. *, м. "Зона Б-2" с площ от 2 780 кв. м. заедно със земята, в която са построени; отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че ответникът не е собственик на терена, представляващ УПИ *-* в кв. *, м. "Зона Б-2" с площ от 2 780 кв. м., вместо което е постановено отхвърляне на така предявените искове. В касационната жалба са развити доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено срещу ненадлежен ответник /предвид липсата на идентичност с първоначалния ответник "Рила Стил" ЕООД/, както и за неговата очевидна неправилност, обоснована с липсата на мотиви, а също с твърдението, че при напълно идентична фактическа обстановка решението е постановено в обратен смисъл на влязло в сила решение по предходен спор между същите страни. При условията на евентуалност се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени със законните последици, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът по касация - "Трейд ин прогрес" ЕООД /в несъстоятелност/, изразява становище, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Посочва, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана по гр. д. № 3049/1996 г. на СРС, поради което повторното му разглеждане е недопустимо. Евентуално е направил искане за потвърждаване на обжалваното решение. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени ревандикационен и отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът - ТПК "Д. Б." - [населено място] излага твърдения, според които е правоприемник на шивашка трудово производителна кооперация "Д. Б.", вписана в търговския регистър под № 287/1947 г. въз основа на определение на С. областен съд № 2319/04.08.1947 г. по ф. д. № 287/1947 г., обнародвано в ДВ, бр. 181/1947 г. Тази кооперация възникнала чрез сливане на трудово шивашка кооперация "Дамкооп", Обединена трудово шивашка производителна кооперация "Освобождение", Трудово шивашка производителна кооперация "Девети септември", Трудово шивашка производителна кооперация "Колективен труд". Процесните сгради били изградени в периода 1958 г. - 1959 г. със средства на кооперацията в размер на 2 287 576 лв. и банков заем в размер на 1 104 000 лв., върху терен - държавна собственост /одържавен от физическа лица на основание ЗОЕГПНС/, отреден за нуждите на ТПК "Д. Б." със заповед № 2533/18.05.1956 г., като строителството на административно- производствената сграда било извършено въз основа на позволителен билет № */*** г., а на гаража - въз основа на позволителен билет № */*** г. Завършеният обект бил приет с протокол от 02.10.1959 г. Въз основа на ПМС № 16/08.02.1962 г. за специализиране и уедряване на шивашките предприятия, изработващи готови облекла, имуществото на ТПК "Д. Б." е преминало към ДИП "В.", с което процесните имоти по същество са били отнети от държавата. В последващия период кооперацията продължила да съществува под същото наименование и със същия членски състав, като били осъществени поредица от сливания и вливания в други кооперации. Така през 1971 г. било осъществено обединяване на ТПК "Д. Б." и ТПК "Модшевкооп" под името ТПК "Д. Б.", като ТПК "Модшевкооп" била заличена с определение № 37/19.03.1971 г. През 1975 г. били обединени ТПК "Д. Б.", ТПК "Р." и ТПК "В. Я." под името ТПК "Д. Б.", като последната била вписана с определение от 22.12.1976 г. по ф. д. № 45/76 г. на VІ Районен съд - [населено място]. С Решение № 5/12.03.1979 г. на ИК на СНС, считано от 01.04.1979 г. била образувана ТПК "Д. Б." на базата на ТПК "Д. Б." и ПУ "Модно облекло", като според ищеца новообразуваната кооперация се явява универсален правоприемник на посочените образувания, които от своя страна се явяват правоприемници на 4 бр. шивашки предприятия и кооперации, обединени през 1976 г. в ТПК "Д. Б." и ПУ "Модно облекло". Ищецът бил пререгистриран по реда на ЗК от 1991 г. (отм.), като с решение от 01.11.1996 г. по ф. д. № 3414/1990 г. на СГС били вписани промени в устава, управителния и контролния съвет на ТПК "Д. Б. ", приети от общото събрание на 05.03.1996 г. Въз основа на тези твърдения се поддържа, че ищецът, като универсален правоприемник на кооперацията, изградила процесните сгради, има качеството на "възстановена кооперация" по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗК, чиято собственост върху имотите е възстановена по силата на закона, считано от влизане в сила на ЗК (отм.) през 1991 г. Излагат се твърдения, според които в случая е изпълнена предвидената в пар. 1, ал. 3 и ал. 4 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) и ПМС № 192/01.10.1991 г. административна процедура, като на 07.11.1991 г. ищецът е депозирал на 12.11.1991 г. искане за възстановяване на собствеността му пред Министерство на индустрията, търговията и услугите, което искане било отказано със Заповед № РД-25-02/20.02.1992 г., стабилизирана с влязло в сила решение № 1125/19.01.1993 г. по адм. дело № 365/92 г. на ВС, ІІІ гражданско отделение. Предвид така изложените фактически твърдения, ищецът заявява, че се легитимира като собственик на процесните имоти - построени със собствени средства сгради ведно с обслужващия ги терен, считано от влизане в сила на ЗК (отм.) на 07.08.1991 г., поради което всички последващи разпоредителни действия на държавата, на които се основават собственическите претенции на ответното дружество, не са били в състояние да произведат транслативен ефект. Претендира се да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесните постройки- административно-производствена сграда и гараж, заедно със земята, върху която са построени, като на основание чл. 108 ЗС ответникът бъде осъден да му предаде владението им, както и да се признае за установено спрямо ответника, че последният не е собственик на терена. В уточняваща молба от 02.12.2014 г. е посочено, че отричането на правото на собственост на ответника върху терена, не съставлява самостоятелно искане. В производството пред въззивния съд, в изпълнение на дадени му указания за отстраняване на нередовността в обстоятелствената част на исковата молба, с молба от 30.05.2016 г. ищецът е посочил имената на седем член-кооператори, членували в ТПК "Д. Б." към датата на одържавяване на процесните сгради, чието членство е съществувало и към датата на твърдяното възстановяване /пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗК във връзка с пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. - отм./. В останалата си част молбата не променя по никакъв начин фактическите твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, които са в достатъчна степен конкретизирани. В исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 16942/2012 г. на Софийски градски съд, са изложени аргументи, според които производството по повдигнатия правен спор не е недопустимо поради формирана сила на пресъдено нещо. Посочено е, че на 04.04.1996 г. ТПК "Д. Б." е предявила срещу ответника /с първоначално наименование "Рила Стил" ЕООД/ и други юридически лица - частни правоприемници на държавата, иск за собственост на процесния терен и построените в него сгради, за което било образувано гр. д. № 3049/1996 г. на СРС, 41 състав. С решение от 29.03.2003 г., оставено в сила с решение от 06.04.2011 г. по гр. д. № 5412/2003 г. на СГС, ІІ-В състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1179/20.12.2011 г. по гр. д. № 1028/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., така предявеният иск бил отхвърлен. Ищецът поддържа, че влязлото в сила отхвърлително съдебно решение не обуславя наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове по смисъла на чл. 299, ал. 2 ГПК, тъй като както основанието, така и предметът им са различни. В тази връзка заявява, че докато по предходното дело се е позовал на качеството "съществуваща кооперация" по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), то по настоящото дело легитимацията му произтича от твърдението да е "възстановена кооперация"; по приключилото производство претендирал собственост върху терена на основание "регулационно отреждане с твърдението, че сградите са придобити по приращение", докато по настоящото дело твърдял, че е придобил собствеността върху сградите чрез построяване със собствени средства, а прилежащите части от терена били принадлежност. С определение № 4197/05.03.2013 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, като е приел, че предявеният спор за собственост между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо. С определение № 1550 от 09.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1436/2013 г. Софийският апелативен съд е отменил прекратителното определение и е върнал делото с указания за разглеждане на спора по същество, като е приел, че предявените в настоящото производство искове имат ново основание, което не е обхванато от обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо- претенцията на ищеца, че има качеството не на съществуваща, а на възстановена кооперация, което предполага установяване на различни правнорелевантни факти. С решение от 22.10.2015 г. по гр. д. № 16942/2012 г. на СГС е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на ответника, че ищецът в качеството си на възстановена кооперация по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), е собственик на построените с нейни средства процесни сгради, както и на терена, върху който са построени, като е признато за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху него. Същият е осъден да предаде владението на сградите и терена. С обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са отхвърлени. Във връзка с установяване на основанието, на което е бил предявен иска за собственост по приключилия правен спор, е изискано и приложено гр. д. № 3049/1996 г. на Софийски районен съд, видно от което исковата молба, въз основа на която е образувано цитираното дело, е предявена от ТПК "Д. Б." срещу "Враца-Стил" ЕООД - гр. Враца, "Лилия-С" ЕООД - с. Реброво, "Рила-Комерс" ООД - гр. София, "Рила- Стил" ООД - гр. София /настоящият ответник/ и Министерство на икономиката. Изложени са твърдения, че със заповед № 2533/18.05.1956 г. е одобрено отреждането на процесния парцел *, кв. 142, по плана на [населено място], с площ 2 700 кв. м., за нуждите на кооперацията. Видно от цитираната заповед, издадена въз основа на решение на С. градски градоустройствен съвет, е одобрено отреждането на парцела за шивашка ТПК "Д. Б.". Посочва се, че правото на собственост върху него е възникнало по силата на самата регулация /чл. 39 ЗПИНМ - отм./. С позволителен билет № */* г. в полза на кооперацията е разрешено изграждането на административно - производствена сграда на шест етажа, а с позволителен билет № */* г. - и на гараж, които кооперацията е построила. Собствеността върху имота и сградите /одържавени през 1962 г. с преминаване на имуществото на кооперацията към ДИП "В. "/ е била възстановена на основание пар. 1 от ДР на ЗК /ДВ, бр. 63 от 1991 г. /. Претенцията е за предаване на владението върху имота и построените в него сгради. В уточняваща молба от 25.04.2002 г. процесуалният представител на ищцовата кооперация е посочил, че сградите са построени със средства на кооперацията. В писмената защита пред първоинстанционния съд са изложени доводи, че същата е била единствен собственик на сградите, построени с нейни средства, до одържавяването им. Във въззивното производство по гр. д. № 5412/2003 г. на СГС с уточняваща молба от 29.12.2005 г. е заявено, че се поддържа заявеното придобивно основание по отношение на сградите – построяване изцяло със собствени средства на ТПК "Д. Б.", а не с такива на ЦС на ТПК, като са представени писмени доказателства за установяване на това твърдение и подробно са описани тези средства /собствени и получени от банков заем/. В молба от 17.05.2007 г., именно във връзка с тези твърдения, е направено искане за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение с какви средства е финансирано построяването на сградите. Ангажирани са и гласни доказателства за установяване факта на построяване на сградите в периода 1958 г. - 1959 г. В резултат на изпълнение на указание за уточняване по отношение на всеки ответник кои помещения в сградата владее, е посочено, че "Рила Стил" ООД ползва офиси на партера, на първи, втори и четвърти етаж. Претенцията по отношение на всички ответници е за предаване владението върху административно-производствената сграда, гаража и недвижимия имот, в който са построени. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени, като в мотивите е прието, че ищецът е построил със собствени средства процесните сгради, но не е доказал, че е правоприемник на Шивашка ТПК "Д. Б.". Същото е оставено в сила с въззивно решение от 06.04.2011 г. на СГС по гр. д. № 5412/2003 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1028/2011 г. на ВКС, второ г. о. Във въззивното решение са изложени съображения, че по силата на приращението сградите са станали собственост на държавата, която е била носител на правото на собственост върху терена. Приращението не е въведено като придобивно основание от кооперацията- ищец. Посочени са и допълнителни съображения, че кооперацията има качеството на възстановена, а не на съществуваща, каквито са изложените от нея твърдения. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с оглед преценка на вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд. Същата правна последица възниква, и когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. Съображенията за това са следните: Според чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а постановеното по него решение или решения подлежат на обезсилване /чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК, която намира приложение и при касационното обжалване съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК/. Видно от исковата молба и съдържанието на решението на СРС, 41 състав от 29.05.2003 г. по гр. д. № 3049/96 г., основанието, на което ищецът е претендирал собствеността върху процесните сгради, е било построяването им със собствени средства /каквото е основанието и по настоящото дело/, а мястото било придобито по силата на отреждането в регулационния план за негови нужди. Същевременно качеството "съществуваща" или "възстановена кооперация" представлява по съществото си правна квалификация, която се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения. Силата на пресъдено нещо се формира за спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на иска са посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна норма и обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо /т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК/. Не се въвежда ново основание, когато в един последващ процес ищецът не се позовава на различни факти, от които произтича спорното право, а само на правна норма, от която извежда изгодни за себе си правни последици. В случая е налице такова позоваване на нормата на пар. 27 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ, бр. 41 от 2007 г./, като е обосновано качеството на "възстановена кооперация". Затова и практиката на ВКС приема, че съдебно решение по иск за собственост, в което неправилно е квалифицирано основанието, на което се твърди да е придобито правото, на това основание не е недопустимо като постановено по непредявен иск, а само неправилно поради нарушаване на материалния закон /решение № 139 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 3400/2014 г. на І г. о./. В контекста на изложеното, самото използване на понятието "възстановена кооперация" не обуславя извод за релевиране на ново и различно основание за придобиване на правото на собственост от ищеца, ако такова не може да се изведе от фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Следва да се приеме, че спорът за собствеността между страните е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по приключилото гр. д. № 3049/1996 г. на СРС, влязло в сила на 20.12.2011 г., с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за предаване владението върху процесния имот и сгради като на собственик на основание възстановяване на собствеността по силата на закона, възникнало на основание построяване на сградите със собствени средства и отреждане на терена за нуждите на кооперацията. Определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба. С влязлото в сила решение по гр. д. № 3049/1996 г. на СРС е отречено съществуването на ищцовото право на собственост върху процесните имоти на горното основание, включващо описаните правопораждащи факти. Силата на пресъдено нещо, формирана с това решение, следва да бъде зачетена в настоящия процес, тъй като правоотношението, неин предмет, е елемент от фактическия състав, от който се поражда твърдяното право. Същността на зачитането й следва от нейното съдържание, което включва правоустановяващото, регулиращото й действие и забраната за втори процес /чл. 299 ГПК/. Самото зачитане се състои в задължението на съда да приеме, че правното положение между лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, е такова, каквото е установено с влезлия в сила съдебен акт, като решението следва да бъде съобразено със съдебно установеното правно положение, в случаите когато то я обуславя, както и да откаже произнасяне по въпроса, дали установеното със сила на пресъдено нещо правно положение е отговаряло на действителното правно положение по времето, за което тя се отнася. Установителното действие на решението по иска за ревандикация се определя към момента на неговото постановяване, по която причина повторно заведеният иск за същия имот би бил допустим, ако са налице факти с правно значение, настъпили след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, на които да се основава новопредявеният иск. В случая в исковата молба и в хода на делото не се твърдят такива факти. Касаторът – ищец не се е позовал на други основания за придобиване на спорното право, съответно на новонастъпили факти след 20.12.2011 г. Постановеното решение е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 299 ГПК – между обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо по гр. д. № 3049/1996 г. на Софийския районен съд и правото, предявено с новия иск между ищеца и "Рила Стил" ЕООД /с ново наименование "Трейд ин прогрес" ЕООД - в несъстоятелност/, съществува пълно покриване /налице е обективен идентитет/. Това е така, тъй като вторият – настоящият иск, предявен от ищеца срещу ответника "Рила Стил" ЕООД, е със същото основание и петитум. Съществува идентичност между предмета на формираната сила на пресъдено нещо и предмета на делото, образувано по втория иск. В обективните предели на силата на пресъдено нещо, които са критерият за този идентитет, трябва да се включи не само правото, неин предмет, но и времето, за което неговото съществуване или несъществуване е било установено. Силата на пресъдено нещо прави безспорно не само че едно конкретно право, индивидуализирано с основанието и петитума на иска, съществува или не съществува, но и че то съществува или не съществува към определено време. В настоящата хипотеза по безспорен начин се установява, че е налице обективен идентитет. След установяването на материално - правните отношения между страните, в тях не е настъпила промяна, която може да стане предмет на ново съдебно решение. В случая, след приключване на устните състезания по гр. д. № 3049/1996 г. на Софийския районен съд с влязло в сила решение, не са настъпили нови факти, чиито правни последици са могли да бъдат предявени с новия иск. Претенцията на ищеца по настоящото дело не се основава на такива факти - твърденията му по новия иск не включват различно основание в сравнение с основанието по предходния иск, тъй като по изложените по-горе съображения не представляват от гледна точка на материалното право друг фактически състав. Качеството на "възстановена" кооперация не съставлява такъв факт, а е нейно правно качество /въпрос на правна квалификация/. Ето защо, като се е произнесъл по предявените искове при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за възникване на право на иск в полза на ищеца-касатор, въззивният съд е постановил недопустимо решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение и отмененото с него първоинстанционно решение подлежат на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване. С оглед изхода на делото в касационното производство касаторът трябва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящото производство, възлизащи на сума в размер от 12 800 лв. /адвокатско възнаграждение/, след съответно приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК и намаляване на същото поради прекомерност от сумата 28 800 лв. на посочената по-горе сума, както и следните разноски за първоинстанционното и въззивно производство: 4 242, 67 лв. – държавна такса за въззивното производство; 18 800 - адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 20 800 лв. - адвокатско възнаграждение във въззивното производство /след съответно намаляване на същото от доказаното в размер на 28 800 лв. на 18 800 и от 31 200 лв. на 20 800 лв./, или разноски възлизащи в общ размер от 56 642, 67 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 53/08.01.2018 г., постановено по гр. дело № 175/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд и отмененото с него първоинстанционно решение № 7127/22.10.2015 г. по гр. д. № 16942/2012 г. на Софийския градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо. Осъжда ТПК "Д. Б. ", [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Е. Ц., да заплати на "Трейд ин прогрес" ЕООД, гр. Бургас – в несъстоятелност, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап. 1, адв. З. О., сумата 56 642, 67 лв. /петдесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и два лева шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски за всички инстанции. Решението е окончателно.