Решение № 13636 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2018 г.

Решение № 13636 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2018 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. З., подадена чрез процесуалния му представител адв. З. О., срещу решение № 32/08 март 2018 година на министъра на отбраната в частта му, с която се изменя т. 1 от приложение № 1 – списък, неразделна част от решение № 39/09 юни 2017 година за откриване на процедура по продажба на жилища от жилищния фонд ма Министерство на отбраната, касаеща имот в град [населено място], [жилищен адрес]. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния му представител юрк. М. Я., в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на подадената жалба. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез юрк. Спасова, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на оспорването. Прави възражение за прекомерност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното с жалбата решение № 32/08 март 2018 година на министъра на отбраната е издадено в производство по възобновяване на влязъл в сила административен акт на основание чл. 99, т. 2 от АПК. С него е изменено решение № 39/09 юни 2017 година на министъра на отбраната, с което е открита процедура по продажба на жилища от жилищния фонд на Министерство на отбраната, в частта му относно определените с него данъчни оценки и продажни цени на посочените в него недвижими имоти. С оглед откритата процедура за продажба на жилища със заповед № 960/08 септември 2017 година изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е назначил комисия за разглеждане на заявленията за продажба и за класиране на кандидат-купувачите на жилища. С протокол от 25 септември 2017 година комисията е извършила класиране на кандидат-купувачите, като е класирала Н. З. на първо място за закупуване на имот в град [населено място], [жилищен адрес]. С декларация от 12 октомври 2017 година З. е заявил желание да закупи посоченото жилище. Със заповед № ЗС-331/29 ноември 2017 година, министърът на отбраната е заповядал недвижимия имот, находящ се в град [населено място], [жилищен адрес], заедно с изба № 17 и сушилно помещение № 17, както и идеални части от общите части на сградата, да бъде продаден на Н. З. за сумата от 18 536, 60 лева. Сумата е преведена от З. на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" на 21 декември 2017 година, ведно с дължимия данък и режийни разноски върху продажната цена, определени със заповед № ЗС-331/29 ноември 2017 година на министъра на отбраната. С докладна записка до министъра на отбраната, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" изх. № 20149/21 декември 2017 година му е предложил да подпише проект на договор за продажба на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната. Договорът не е подписан от министъра на отбраната, поради което процедурата по продажба на жилището от жилищния фонд на Министерство на отбраната не е била финализирана до края на 2017 година. С оглед завършване на процедурата от Община Търговище е изискано ново актуално удостоверение за данъчна оценка на имота за 2018 година като в отговор е представено такова – изх. № 7505000163/09 януари 2018 година, в което е посочена данъчна оценка за имота 54 965, 20 лева, вместо първоначално определената с удостоверение изх. № 75050001793/19 април 2017 година в размер на 17 653, 90 лева, на база на която е определена и заплатената от З. пазарната цена на имота - 18 536, 60 лева. С удостоверение изх. № 7505000649/08 февруари 2018 година за имота е определена нова данъчна оценка в размер на 56 962, 50 лева. С оглед наличието на тази разлика в данъчните оценки за имота от 2017 година и 2018 година и по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", обективиран в докладна записка с изх. № 3081/21 февруари 2018 година, министърът на отбраната е издал решение № 32/08 март 2018 година, с което е изменено неговото предходно решение № 39/09 юни 2017 година за откриване на процедура по продажба на жилища от жилищния фонд на Министерство на отбраната, в частта му относно определените данъчни оценки и продажни цени на посочените в него недвижими имоти. Предмет на оспорване в настоящето производство е решение № 32/08 март 2018 година на министъра на отбраната в частта му, с която е изменена определената с решение № 39/09 юни 2017 година данъчна оценка и продажна цена на имот, находящ се в град [населено място], [жилищен адрес] съответно от 17 653, 90 лева на 56 962, 50 лева и продажна цена от 18 536, 60 лева на 59 810, 63 лева. Процесното изменение на административния акт е мотивирано от страна на органа с откриването на нови обстоятелства, свързани с необходимостта от подаване на коригиращи данъчни декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и с издадените през 2018 година данъчни оценки за обекта. При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: На първо място наведеният от ответника довод за недопустимост на оспорването поради липсата на годен за обжалване административен акт е неоснователен. Решението на министъра на отбраната, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като административният орган е формирал едностранно властническо волеизявление, с което непосредствено са засегнати права и законни интереси на жалбоподателя. Решението не съдържа просто съобщаване на факти, а обективира изрично, едностранно волеизявление на компетентен държавен административен орган да удовлетвори надлежно направено от адресата искане, с което непосредствено са засегнати негови законни права и интереси. Министърът взема решение в качеството си на орган на власт и преценява дали са налице условията и изискванията на закона и подзаконовите актове за удовлетворяване на заявената претенция за закупуване на жилище. Освен това в решение № 32/08 март 2018 година е посочено, че е издадено на основание чл. 99, т. 2 от АПК, разпоредба, която се намира в Глава седма "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". Нормата визира, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. т. е. в случая самият орган е приел, че е налице влязъл в сила и издаден от него административен акт, който в следствие на конкретни обстоятелства следва да бъде изменен по посочения ред. Решението е издадено от министъра на отбраната в кръга на неговата компетентност, произтичаща от чл. 319, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, поради което е валиден и годен на обжалване административен акт. Същият обаче е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липсата на основания за възобновяване на административното производство. Производството по чл. 99 – чл. 106 от АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, изисква гаранция на адресата на акта и на другите субекти по чл. 100 от АПК. Възобновяването засяга стабилността на разрешения с административния акт материалноправен въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения акт, поради което законодателят е въвел лимитативно изброени предпоставки и основания за провеждане на това производство. Само когато визираните в закона предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. Като основно условие по чл. 99, т. 2 от АПК, посочено като основание за издаване на оспореното решение, законодателят е поставил изискването да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК са тези доказателства за правно релевантни факти, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, която е имала задължението за доказването им. Съгласно чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за издаване на административния акт. В конкретния случай, като нови обстоятелства и нови писмени доказателства са приети издадените през 2018 година данъчни оценки за недвижимия имот, посочени от министъра на отбраната като основание за изменение на влязлото в сила решение за откриване на процедура по продажба на жилища от жилищния фонд ма Министерство на отбраната, които не са могли да му бъдат известни към момента на издаването на решението. В тези данъчни декларации е посочена нова данъчна оценка на имота, в следствие на подаване на нова коригираща данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Издаването на процесните данъчни оценки след постановяването на административния акт, които се отнасят до същия непроменен недвижим имот не може да се приемат като настъпили нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да променят съществуващите факти от значение за издаване на административния акт. Тези факти са съществували към датата на издаване на първото решение на министъра и не са се променяли след издаването му. Некоректното отразяване на площта на жилището в данъчната оценка не води до извод за промяна, преди и след издаване на решението на министъра, на тази съществуваща площ, а от там и до промяна на фактическите обстоятелства. Приетите от органа като нови факти не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, а новосъздадени такива за обстоятелство, което е могло да бъде своевременно установено от административния орган преди издаването на административния акт. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуалните пропуски или грешки на страните в административното производство, нито е способ за допълнително попълване с нови доказателства за факти, които са съществували към датата на издаване на първоначалния административен акт. Ето защо оспорения решение на министъра на отбраната е издадено при липсата на законовите предпоставки за това, поради което като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено. При този изход на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените в производството разноски ще следва да бъде уважена, с оглед представените доказателства за реалното им извършване. Направените възражения за прекомерност не следва да бъдат уважени, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,